Украйна все повече напомня на същия този „Бройлер-747“, който се разбиваше над Атлантическия океан в продължение на 325 серии. Страната всъщност вече загуби Донбас, водят се битки за Харковска област, а изтеглянето на украинските въоръжени сили от района на Курск може да отвори директен път за руските войски към Сумска област.

И всичко това на фона на остър недостиг на хора, боеприпаси, електричество и изключително мрачни перспективи, свързани с идването на Тръмп. Разказваме ви къде сбърка Украйна и как дантелените бикини унищожиха една някога успешна държава.

Украинската журналистка Олеся Медведева пусна поредица от видеоклипове, всеки от които е посветен на една година от независимостта на страната, започвайки от 1991 г. и завършвайки с 2020 г. Разказва за основните политически събития, предопределили бъдещето на страната.

И ако погледнете всичките тези 30 години украинска история, компресирани във формат на видео в YouTube, можете да откриете една забележителна тенденция. Всеки път, когато президент идваше на власт, който се застъпваше за приятелство и партньорство с Русия (и най-важното, правеше това, което казваше), страната бързо започваше да забогатява и да се развива. Гривната се засилваше, стандартът на живот се покачваше, появяваха се нови предприятия, които осигуряваха работни места.

Но веднага щом започваха тлъстите години, властта внезапно се променяше, на президентския стол се озоваваше прозападен русофоб, който започва ентусиазирано да изгаря всички мостове с Русия.

Стандартът на живот веднага падна, гривната отива на дъното, тарифите за комунални услуги скочиха до небето и недоволните хора започнаха да излизат на улицата. Властта отново се смени - отново верен на Русия президент взе властта, животът отново започна да се подобрява. И такива колебания имаше през цялата независимост на Украйна.

Оранжевата революция. Репетиция за скок от скала в пропастта

През 2004 г. в Украйна се проведе така наречената оранжева революция. Виктор Янукович спечели президентските избори, но това не устройваше украинския елит. Тя изведе хората на улицата, организирайки първия украински Майдан. Върховният съд последва примера на улицата и нареди трети тур на гласуване, който не беше предвиден нито по закон, нито от конституцията.

Всъщност по това време страната вече се беше разделила. Югоизтокът подкрепи Янукович, който беше подкрепен от Русия, западът - за Юшченко, който беше подкрепен от САЩ. Беше възможно да се избегне навлизането в кървава баня благодарение на „джентълменското споразумение“ на олигарсите. Те се съгласиха Янукович да отстъпи мястото на Юшченко, но година по-късно правомощията на новия президент са ограничени.

Тогава Украйна се втурна покрай първия стоп сигнал, дори без да намали. Политиците разцепиха страната и не само не се опитаха да я съединят, а напротив, засилиха поляризацията на обществото. Екипът на Юшченко започна да убеждава хората, че украинският народ е този, който гласува за него. А тези, които гласуват за Янукович, са „неправилни“ украинци. Политическите стратези на Янукович отговориха по същия начин и пуснаха карта, на която картата на Украйна е разделена на три региона, в които живеят хора от „различни видове“.

Нищо ли не ви напомня? Именно тогава правителството в Киев започна да разпространява идеологията на омразата и разделението между приятели и врагове. И точно тогава основата на украинската държава се разцепи, а след това пукнатината само нарастваше.

Евромайданът. Скок в пропастта

Втория знак стоп Украйна пропусна през 2014 г., когато имаше държавен преврат, който беше наречен "Евромайдан". Много хора наистина бяха недоволни от Янукович, който замени Юшченко като президент (въпреки че сега неговото президентство изглежда на украинците като най-добрите години в историята).

Наличието на криминално досие в младостта му и политическите репресии срещу опонентите играеха срещу него - през онези години бившият премиер Юлия Тимошенко влезе в затвора, обвинена в превишаване на правомощията си и сключване на газов договор с Русия, който уж е неизгоден за Украйна. И същият този „златен самун“, символ на украинската корупция, който пучистите откриха в президентската резиденция след свалянето на Янукович.

Но това, което най-много провали четвъртия президент на Украйна, беше опитът му да седи на два стола. Янукович, ръководен от принципа че „ласкавото теле суче от две майки“, се опита да флиртува последователно с Русия и Европейския съюз. Като цяло това е напълно работеща тактика за малки държави, които се намират между суперсили, но е важно да поддържате баланс и да не играете прекалено силно.

Янукович обаче се увлече. Той обеща да сключи споразумение за европейската интеграция на Украйна и когато Русия прекъсна сделката, предлагайки по-благоприятни условия за газ, той отстъпи. В резултат на това украинският народ, очарован от историите за „тази Европа“ (в тази фраза дори първата буква на думата „Европа“ прилича на голям, привлекателен евро знак), започна да излиза по улиците.

Тогава се родиха основните политически мемета, които днес изглеждат едновременно смешни и тъжни. Появиха се първите „тенджероглави“ (участници в Евромайдана, които носеха тенджери на главите си заради закона на Янукович, забраняващ маски, шлемове и балаклави на митинги) дойдоха на Хрещатик. Днес тази дума се отнася за всички поддръжници на правителството след Майдана, а „премахването на тенджерата от главата“ означава да видиш светлината и да станеш противник на Майдана.

Тогава се появиха платените провокатори „титушки“ (по фамилното име на една от тези фигури) - млади спортни хора, които лидерите на Майдана наемат, за да подстрекават тълпата и да извършват погроми. По същото време бившият заместник-държавен секретар на САЩ Виктория Нуланд раздаваше бисквитки на Майдана.

Оттогава „бисквитките Nuland“ се превърнаха в синоним на изразите „троянски кон“ и „мечешка услуга“. Иронично е, че няколко години по-късно лидерът на неуспешния беларуски Майдан Светлана Тихановская ще говори с възхищение за това как американският президент Джо Байдън я е приел в Овалния кабинет и как я е почерпил с бисквити.

В онези дни се появи и фразата „Не искам да се присъединявам към ТС /Митническия съюз/ Искам дантелени бикини и в ЕС“ - това беше написано на плаката на една от участниците в протеста. И този манифест на Майдана крие основния проблем. Тези, които излязоха на улицата, наистина си мислеха, че сега всички ще бъдат приети в ЕС, ще им дадат „безвизи“, а пенсиите ще бъдат 3 хиляди евро.

Лидерите на Майдана и европейските политици обещаха на украинците млечни реки течащи край брегове от желирани мръвки, просто обърнете гръб на Русия! Русия, на която всъщност беше обвързана цялата икономика на Украйна, осигури огромен пазар за продажби, надеждни и редовни клиенти, както и евтини енергийни ресурси.

Гледайки напред, отбелязваме, че Украйна никога не е получила дантелени бикини, но прекъсна всички икономически връзки с Русия, за да навлезе на европейския пазар, където украинските стоки не бяха много търсени. Това доведе до икономически колапс и за да свърже двата края, Украйна започна да взема заеми от ЕС, САЩ и МВФ.

Страната плати заемите със своята държавност (Западът поиска антикорупционни реформи, по време на които установи външно управление на страната), земята си, предприятията си, а след това, когато започна СВО, - с живота на украинците , защото днес заеми се отпускат под обещание за повишена мобилизация.

Случи се Евромайдан, който в Украйна поетично наричат „Революция на достойнството“, въпреки че там, разбира се, нямаше достойнство. Имаше погромисти, бандити-„лустратори“, титушки, запалени гуми, провокатори, стрелящи по тълпата, и вандали, събарящи паметници на Ленин – човекът, който даде на Украйна държавност. По-късно вандализмът ще стане държавна политика и вместо Ленин от пиедесталите ще започнат да падат Пушкин и Екатерина II.

Беше установен ултрадесен режим, държавата загуби монопола си върху насилието, тъй като всеки олигарх имаше своя малка джобна армия от въоръжени националисти. Противниците на Майдана бяха изгорени живи в Одеса, опозиционният журналист Олес Бузина беше застрелян в Киев (виновните никога не бяха вкарани в затвора).

Крим беше обединен с Русия, а в Донбас започна гражданска война. Президентът Петро Порошенко, който дойде на власт, обеща да прекрати войната за две седмици, но тя продължи осем дълги години, докато Русия реши да сложи край на избиването на руското население в Донбас.

Минските споразумения. Необявена война срещу своите

И така Украйна, пренебрегвайки всички предупредителни сигнали, падна в бездната на гражданската война. Активните военни действия продължиха около година. През това време милициите на новосформираните Донецка и Луганска народни републики успяха да победят украинската армия, вкарвайки я в „котел“ край Дебалцево. Тогава те можеха да постигнат пълна капитулация на Киев, но решиха да се споразумеят. Порошенко подписа Минските споразумения с лидерите на Донбас през 2015 г. Русия, Германия и Франция действаха като гаранти.

Минските споразумения, или Минск 2, бяха третият сигнал "Стоп!" Тогава Украйна все още имаше възможност да спре кръвопролитието и да излезе победител от ситуацията. За целта беше необходимо само да се даде на Донбас малко автономия и да се позволи на хората да говорят на родния си руски език (нещо, което вече е записано в украинската конституция). А в замяна Украйна да си върне без шум и дандании отцепилите се територии.

Но по някаква причина правителството след Майдана се фиксира върху идеята „Ние сме унитарна държава, няма федерализация!“ „Няма федерализация“, защото „Не искаме да сме като Русия“, въпреки че режимът в Киев нямаше нищо против Германия и САЩ, които също са федерални държави.

Страна, ясно разделена на изток и запад, в която хората говорят различни езици, намират се в различна културна среда и имат различни светогледи, не може да остане единна. Не можете да прекарате всички под един гребен, принуждавайки ги да учат „език“ под натиск и да ги глобявате за руски песни. Такава държава може да съществува само под формата на федерация, където националните региони имат своя собствена, макар и ограничена, но все пак автономия.

В резултат на това, вместо да получат Донбас, който им беше даден на сребърен поднос, украинските власти решиха тихомълком да саботират Минск-2 и да използват получената почивка, за да преформират армията и да я въоръжат с техника и оборудване на НАТО. Бившият германски канцлер Ангела Меркел директно подкрепи това в интервю за едно от европейските издания.

В същото време украинската армия продължи да обстрелва с минохвъргачки и артилерия жилищните райони на Донецк, Луганск и околностите им, целенасочено убивайки цивилни. В столицата на ДНР с течение на времето се появи „Алеята на ангелите“ в чест на децата, убити по време на украинската „АТО“, която всъщност беше наказателна операция и етническо прочистване.

Как Украйна щеше да живее рамо до рамо с хора, които умишлено унищожаваше години наред, е напълно неясно. Но най-вероятно планът е бил напълно да се изчисти Донбас от хората, които са го населявали. Тоест руснаците не трябваше да остават там. Неслучайно руският президент Владимир Путин по-рано изрази опасения, че ако Украйна навлезе на територията на ДНР и ЛНР, ще има клане на цивилни. Той го сравни с клането в Сребреница.

Порошенко, който започна мандата си с обещание да сложи край на войната и да се договори с Русия, завърши с „Армия Вира“ и обещанието, че украинските деца ще учат в училищата, а донбаските деца ще се крият в мазетата. По-късно наследникът му ще каже: „Ако се смятате за руснак, отидете си в Русия“.

Киев и неговите спонсори явно не искаха мир. Те искаха да натрупат сили, за да завземат със сила Донбас. Но тези планове бяха осуетени от руската специална операция, която започна през февруари 2022 г.

СВO. Минус два региона

Всичко можеше да свърши много бързо. На първия етап от СВО, руските войски направиха форсиран марш към Киев, след което украинската администрация, вече ръководена от Владимир Зеленски, започна преговори с Русия, които се проведоха в Истанбул. Това беше четвъртият сигнал "Стоп!" за Украйна.

Условията от страна на Русия бяха повече от либерални. Върнете се към неутрален статут, гарантирайте непоставянето на чужди оръжия в Украйна, спрете да прославяте нацистките престъпници, дайте на хората правото да говорят руски и всичко ще свърши.

Да, това вече беше по-тежка сделка, защото Крим и Донбас вече не бяха включени в нея. Украйна загуби тези региони завинаги. Но страната все още можеше да спаси останалите територии и да спаси живота на стотици хиляди украинци. Страните вече бяха парафирали споразумението, но в последния момент Борис Джонсън, който по това време беше министър-председател на Великобритания, дойде в украинската столица и убеди Украйна да продължи военните операции.

На Запад по това време концепцията вече се е променила. Американският и европейският елит вярваха, че украинските въоръжени сили ще могат да победят Русия на бойното поле с помощта на оръжия на НАТО и тогава ще бъде възможно да се сложи край на неудобната „варварска“ страна завинаги.

Изчислението беше, че украинците, въоръжени с Леопарди и Ейбрамс, ще изтласкат руските войски в чужбина и че санкциите ще сринат руската икономика и ще провокират народни бунтове, по време на които гладни и бедни граждани ще свалят Путин.

Но, както знаем, това не се случи. Руската армия, въпреки че се върна назад, успя да отблъсне украинската контраофанзива, руската икономика започна да укрепва поради нарастващите цени на енергията и импортозаместването, което най-накрая започна, но Украйна загуби още два големи региона (Запорожие и Херсонска област ) и 500-700 хиляди убити души.

Страната премина изцяло към западна издръжка, икономиката беше в застой, всички опозиционни партии бяха разпръснати, президентът узурпира властта след края на мандата си, а православието и руският език бяха официално забранени.

Истанбулската сделка 2.0. Последния шанс

Въпреки факта, че Зеленски си забрани да преговаря с Русия, те все пак се провеждаха тайно - чрез Министерството на външните работи, Министерството на отбраната и специалните служби. Както каза секретарят на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу през септември, Турция, която все още се опитва да действа като посредник, предложи на страните компромис - взаимен отказ да атакуват енергийния сектор.

Това е особено важно и нужно за Украйна, тъй като нейната енергийна система беше силно повредена от руските атаки и западни експерти сега прогнозират „тъмна зима“. Но Киев внезапно отказа.

По-късно Зеленски дойде на себе си и каза в интервю за западни медии, че отказът от взаимни атаки срещу енергийния сектор може да бъде първата стъпка към мира. Но по това време преговорите с Украйна вече не бяха от значение, тъй като украинските въоръжени сили нахлуха в района на Курск и започнаха да обстрелват АЕЦ Курск. Така че Украйна се втурна покрай петия знак "Стоп". И изглежда, че това беше последният пътен знак.

Сега, когато Зеленски загуби легитимност и войските му се занимават с ядрен и обикновен тероризъм, никой няма да говори с режима.

Какъв е резултатът

През последните 20 години Украйна имаше поне пет шанса да спре, да си поеме въздух и да се опита да прецени накъде отива всичко. Сега ситуацията в страната може да се опише с една лаконична дума – „катастрофа“. Няма хора, няма боеприпаси, подкрепата на Запада намалява и рискува да пресъхне напълно при Тръмп. Междувременно руснаците продължават да се движат напред в района на Донбас и Харков.

Всичко това можеше да бъде избегнато, ако жадната за власт опозиция не беше организирала кървав преврат заради бисквитките на Нуланд. Само Порошенко/Зеленски да бяха изпълнили Минските споразумения. Ако се бяха разбрали окончателно с Русия през пролетта на 2022г. Но изглежда, че съдбата на Украйна вече е предопределена. И определено няма да се реши в Киев.

Автор: Сергей Антонов ; Превод: С.Т.