Още една американска военна база отвори врати в Редзиково, Полша. За изграждането й се говори от близо две десетилетия, а това е първото по рода си съоръжение в страната.

Каква е неговата особеност и какво е поставено там - в материала на РИА Новости.

Важен елемент в системата

Преговорите за постоянна база, в която да бъдат прехвърлени системите за противоракетна отбрана, започнаха по време на управлението на Джордж Буш в началото на 2000-те години. През 2008 г. беше подписано съответното споразумение.

Съоръжението е построено в северната част на страната, на 165 километра от границата с Русия.

„Базата в Редзиково е вечното присъствие на американските войски на полска територия. За Полша това е едно от най-важните събития от 1989 г. насам“, каза министърът на националната отбрана на страната Владислав Косиняк-Камиш.

Това е второто разполагане на американската система за противоракетна отбрана Aegis Ashore в Европа. Първото се проведе през 2016 г. в южната част на Румъния, в Девеселу. Други елементи на противоракетната отбрана на НАТО в региона включват четири американски разрушителя, базирани в испанското пристанище Рота, както и радар за ранно предупреждение в Куреджик, Турция.

Системата Aegis е разработена за есминците Arleigh Burke и крайцерите Ticonderoga. Тогава обаче Пентагонът реши да създаде наземна версия. Именно тя ще бъде трансферирана в Полша.

„...и също с ядрена бойна глава“

Комплексът включва радар AN/SPY-1, пускови установки Mk 41 VLS и противобалистични ракети SM-3 (Standard Missile-3). Както обясни за РИА Новости Игор Коротченко, главен редактор на списание "Национална отбрана", появата на тези установки ще позволи на САЩ да изстрелват не само ракети-прехващачи.

„Стандартните пускови установки Mk 41 VLS теоретично и практически позволяват да се зареждат в тях не само противоракетни ракети SM-3, но и крилати ракети Tomahawk както с конвенционални, така и с ядрени бойни глави“, отбеляза той.

Според него ще бъде много трудно да се разбере предварително за такава подмяна - това може да стане само ако има разузнавателни източници на самия обект.

Коротченко добави, че SM-3 е способен да унищожава не само междуконтинентални балистични ракети, но и спътници в ниска околоземна орбита.

„За Русия има очевидна необходимост да обмисли и коригира някои от плановете във военната сфера, включително възможността за унищожаване на посочения обект в Полша в контекста на реален конфликт с НАТО“, смята експертът.

Съединените щати вече са разположили подобни системи - Typhon с пускови установки Mk 70 - в Северна Европа. Те могат да се използват и за изстрелване на Томахавки с обсег до 2500 километра. Като част от ученията американците разположиха тези комплекси през май, а също и през септември 2023 г. на остров Борнхолм в Дания. Освен това те бяха доставени във Филипините.

Ефективността на базата в Редзиково обаче е под въпрос.

Според военния експерт Алексей Леонков, в случай на конфликт между Русия и НАТО, Москва има ефективни средства да унищожи този обект.

„Тази система трябваше да изпълнява ролята на прихващач на балистични ракети, вече е завършена, но изграждането й беше преустановено поради факта, че в Калининградска област ние разположихме оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер“, чиято далечина на полета позволява тази база да бъде „анулирана“ в случай, „ако започне някакъв глобален конфликт между страните от НАТО и Русия“, каза той пред РИА Новости. „Първоначалната ефективност, която беше предназначена за тази база в Редзиково, е загубила своето значение.“

Разширяване на присъствието на изток

Плановете за разширяване на системата за противоракетна отбрана в алианса се подхранват отдавна - на срещата на върха в Лисабон през 2010 г. те се съгласиха за необходимостта от създаване на интегрирана система за противоракетна отбрана за целия блок.

Кремъл, както тогава, така и сега, реагира недвусмислено: подобни стъпки водят до конфронтация.

„Това е напредъкът на американската военна инфраструктура в Европа към нашите граници. Това не е нищо повече от опит за ограничаване на военния ни потенциал. Разбира се, това непременно води до приемането на подходящи мерки за осигуряване на паритет“, каза прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков пред репортери, коментирайки откриването на новата база.

В същото време това далеч не е единственото проявление на активността на Северноатлантическия алианс в близост до руските граници през последните години.

През 2016 г. лидерите на страните членки на блока се договориха да създадат сили за изнесено присъствие в източната част на Европейския съюз. Година по-късно са формирани четири многонационални бойни групи – в Латвия, Литва, Естония и Полша. Те се координират от Шчечин в Полша. А през 2018 г. централата отвори врати в Елблаг, Полша.

През април 2022 г. те решиха да увеличат броя на бойните групи до осем. В България, Унгария, Румъния и Словакия бяха разположени допълнителни части - от 600 до две хиляди души.

През лятото на 2022 г. на срещата на върха в Мадрид тези сили бяха увеличени до 300 хиляди. Освен това, ако преди това имаше 40 хиляди души, които трябваше да бъдат готови да бъдат прехвърлени във всяка точка на Европа в рамките на 15 дни, сега срокът е намален до десет дни за първите 100 хиляди военнослужещи.

В допълнение на това, след присъединяването на Финландия и Швеция към алианса, територията на тези страни вече се използва активно за военни цели. По-специално Хелзинки подписа споразумение с Вашингтон за сътрудничество в областта на отбраната, съгласно условията на което се ангажира да прехвърли 15 военни съоръжения на Пентагона. Включително четири военновъздушни бази и една база на остров Русаре, което създава удобни условия за контрол над Финския залив. В някои от обектите ще бъдат разположени и шведски въоръжени сили.

Москва е принудена да отвърне на изграждането на военна инфраструктура по границите си, като увеличи въоръжените си сили, създаде два нови военни окръга в северозападната част на страната и засили собствения си военен потенциал. Брюксел обаче не спира и това може да доведе до началото на нова надпревара във въоръжаването - по отношение не само на техническото оборудване, но и на появата на бази в различни региони на света.

Автор: Давид Нармания ; Превод: С.Т.