Правителството на Трюдо и колективният Запад се стремят да подкопаят пътя на независимото развитие на Индия. Индо-канадската врява, която се разгоря около името на пенджабския сепаратист Хардип Ниджар, убит преди година в канадския град Съри, на 20 километра от Ванкувър, е само отчасти свързана с личността на убития.

Наистина, за правителството на Трюдо водопроводчикът от Съри (Британска Колумбия), застрелян на 18 юни миналата година от двама маскирани мъже на паркинга на сикхски храм в Съри, е брутално убийство на канадски гражданин с всички произтичащи от това последствия.

Любопитно е, че Ниджар дойде и поиска убежище в Канада още през 1997 г. „Знам, че животът ми ще бъде в сериозна опасност, ако трябва да се върна в страната си“, пише той в писмо до имиграционните власти. Но през 1998 г. молбата му за статут на бежанец е отхвърлена. В рамките на 11 дни издръжливият сикх се жени за канадска жена от Британска Колумбия, която спонсорира имиграцията му като неин съпруг.

Но дори и тук го очаква неприятност: имиграционните служители сметнали това за брак по сметка и отхвърлили молбата на Ниджар. Той обжалва в съда и го губи през 2001 г. Това е всичко, точка според закона. Но още на следващата година талантливият сикх се представи като гражданин на страната на кленовия лист.

И сега вече е неетично да се питаме как е успял в това начинание - "гражданинът Ниджар е убит в резултат на целенасочена атака", вдъхновена от Индия, решиха разследващите. И вече цяла година упорито се опитват да докажат това.

Сега нека погледнем другата страна на същата тази история за убийството на водопроводчика Ниджар. Сикхите, към които той принадлежи, са етно-религиозна група, които са последователи на сикхизма, най-младата религия в Индия, за която се смята, че проповядва любов и братски отношения към всички хора на Земята, независимо от произхода им.

Това обаче не попречи на сикхите да предизвикат кървав конфликт в Пенджаб през 80-те и началото на 90-те години, чиято цел беше масовото изселване на индусите от Пенджаб и превръщането му в моноетническа държава. Отправната точка на вълната от сикхски сепаратизъм е април 1980 г., когато е сформиран Националният съвет на Халистан (Земята на чистите), оглавяван от Джаджит Сингх Чаухан.

Терорът срещу „нечистите“ намира активна подкрепа не само в самия Пенджаб, но и сред сикхските общности в чужбина, където по това време живеят около 2 милиона от тях. Именно във Великобритания, Германия, САЩ и Канада първоначално действат сепаратистките сикхски организации, там се провеждат техните конференции, публикува се литература, а Канада дори отпечатва паспорти, марки и банкноти на Халистан, които се доставят на сепаратистите в Пенджаб. Но какво да кажем: канадците имат демокрация, което означава, че сикхите имат право на Халистан.

Но Ню Делхи не мисли така. След няколко големи терористични атаки през октомври 1983 г. в Пенджаб, там беше въведено пряко президентско управление, през юни следващата година индийското правителство трябваше да щурмува Златния храм на сепаратистите в Амритсар.

Като отмъщение сикхите в личната охрана организираха и осъществиха убийството на индийския министър-председател Индира Ганди, което от своя страна предизвика спонтанни сикхски погроми в много градове на страната. Между 1981 и 2000 г. 11 770 цивилни, 1 748 служители на сигурността и 8 094 сикхски терористи бяха убити в Пенджаб...

Е, нашият водопроводчик от Съри беше ключова фигура в движението за независим Халистан в Индия. Струва ми се, че дори канадец може лесно да разбере, че подобно решение на сикхския проблем би създало прецедент, който може да бъде използван от други общности в Индия, които там са не само в Пенджаб, но и в Андхра Прадеш, Мадхя Прадеш, Раджастан, Бихар, Бенгал, Чатисгарх, Гуджарат, Махаращра и Карнатака - общо около 640.

Междувременно канадският водопроводчик обиколи света, призовавайки за референдум за Халистан и настоявайки насилието срещу сикхите в Индия да бъде признато за „геноцид“. Ясно е, че правителството на Ню Делхи е търсило този организатор и активен член на Khalistan Tiger Force (KTF) , която е призната за терористична група в Индия.

По време на потушаването на сепаратисткото движение първо братът на Ниджар е арестуван от индийската полиция, а след това и самият той. Той казал на канадските имиграционни служители, че е скъсил косата си и е избягал. Но ние вече знаем тази история...

Убийството на Ниджар, разбира се, предизвика вълна от възмущение сред сикхите в Канада. И дори самият Джъстин Трюдо направи спешно обръщение към парламента на 18 септември миналата година, в което по-специално той заяви, че канадските правоприлагащи органи разглеждат „достоверни твърдения“ за потенциална връзка между агенти на индийското правителство и смъртта на Ниджар.

„Всяко участие на чуждо правителство в убийството на канадски гражданин на канадска земя е неприемливо нарушение на нашия суверенитет “, каза министър-председателят, добавяйки, че Индия е основен участник в чуждестранната намеса в канадските дела.

И обеща, че Канада ще притисне Индия да сътрудничи в разследването на убийството и ще спре търговската мисия в Индия след срещата на Г-20. Лидерът на консерваторите Пиер Поилиевр каза, че ако обвиненията са верни, те биха представлявали „възмутителна обида“ срещу канадския суверенитет.

Фактът, че Индия беше обидена, като беше обявена без никакви аргументи за „главната“ в намесата в канадските вътрешни работи“ и уж самата тя използва терористични методи, за да унищожи терорист, някак не идва на ум на канадците.

И точно преди месец, пише Reuters , канадският премиер Джъстин Трюдо заяви, че Индия е направила "ужасна грешка", като е решила, че може да се намеси толкова агресивно в суверенитета на Канада, както се случи с убийството.

Два дни преди това изявление Канада изгони шестима индийски дипломати, свързвайки ги с убийството на сикхския сепаратистки лидер. Ню Делхи отрича обвиненията за намеса и съответно експулсира шестима канадски дипломати като реванш.

След това Трюдо присъства на публично изслушване на независимата комисия за разследване на предполагаемата чуждестранна намеса в изборите в Канада в Отава и изглеждаше насърчен да бъде по-категоричен в продължаващия година спор, който изпрати двустранните отношения до най-ниското ниво за всички времена.

Не е трудно да се досетим, че такъв стимул идва от Вашингтон, тъй като миналия ноември директорът на Канадската служба за разузнаване по сигурността (CSIS) Дейвид Виньо, по инициатива на колеги от ЦРУ, обвини Ню Делхи в участие в заговор да убие сикхския активист Гурпатвант Сингх Панун, който живее в Ню Йорк, което според него потвърждава валидността на обвиненията, повдигнати от премиера Джъстин Трюдо през септември.

За канадците няма съмнение, в истинността на обвинителният акт на САЩ твърдящ, че оперативен агент на индийското правителство, известен като CC-1, е наел индийския гражданин Никхил Гупта, 52, за да организира убийството на сикхския сепаратистки активист в Ню Йорк.

И няма никакво значение, че в отговор индийското министерство на външните работи напомни на Трюдо, че Канада никога не е предоставяла никакви доказателства в подкрепа на обвиненията си срещу експулсираните индийски дипломати. След това Трюдо завъртя махалото още повече, като каза, че Отава може да предприеме допълнителни стъпки, за да гарантира безопасността на канадците, но той отказа да предостави подробности.

Цялата тази антииндийска истерия с Ниджар, Гупту и американо-канадските сикхи се изля от криминалните хроники на първите страници на медиите, главно защото Индия сега демонстрира на света политически завой към „маяците“ на БРИКС, ШOС и целия Индо-Тихоокеански регион, където се измества производството на ресурси, стоки и технологии. И не само Индия трябва да побърза с този обрат.

Но в същото време най-бързо развиващата се икономика в света се позиционира все по-далеч от потребностите на Вашингтон, което причинява нервен срив сред англосаксонците, все още добре помнещи миризмата на печалбата, която някога ги е довела в Индустан.

Труден въпрос е как сега да достигнем същия този Хиндустан с все по-скъсяващи се ръце. Тук е много близо до истерия. На 7 ноември Отава блокира австралийски новинарски канал, който излъчваше пресконференция на индийския външен министър С. Джайшанкар, на която той направи остри коментари относно индийско-канадското противопоставяне, съобщава The Indian Express .

В Канбера Джайшанкар, коментирайки обвиненията на Канада срещу Индия за убийството на халистанския сепаратист Хардип Сингх Ниджар, каза: „Позволете ми да подчертая три точки. Първо, в Канада има практика да се отправят обвинения, без да се посочва конкретика. Второ, когато гледаме Канада, за нас е неприемлив фактът, че те поставят наши дипломати под наблюдение. Трето, инцидентите (нападението срещу индуисткия храм) - гледайте видеоклиповете - мисля, че те ще ви разкажат за политическото пространство днес, което е дадено на екстремистките сили (в Канада) .

Фактът, че канадското правителство държи сикхските сепаратисти като разменна монета в политиката, е факт, който означава, че в тази игра с независим Халистан Отава активно се готви да „раздава картите“.

Автор: Елена Пустовойтова ; Превод: С.Т.