Южна Европа се бори с изтичането на мозъци към по-богатия север

Южна Европа се бори с изтичането на мозъци към по-богатия север
  • Written by:  classa***
  • Date:  
    15.11.2024
  • Share:

Доскоро авиоинженерът Педро Монтейро е смятал, когато завърши магистратурата си в Лисабон, да се присъедини към множеството си колеги, преместили се от Португалия в по-богатите европейски съседни страни в търсене на по-добре платени позиции.

 

 

Данъчните облекчения обаче, предложени от португалското правителство за младите работници – до временно освобождаване в размер на 100% от данъка върху доходите в някои случаи – плюс помощите за жилище го карат да премисли, пише Ройтерс.

„Предишните правителства изоставиха младите хора“, казва 23-годишният Монтейро, който изучава инженерство и промишлен мениджмънт във Висшия технически институт в португалската столица. „Страната има нужда от нас и ние искаме да останем, но имаме нужда да видим сигнали от правителството, че прилага политики, които ще ни помогнат“.

Монтейро посочва най-вече разходите за купуване или наемане на дом на фона на жилищната криза, изострена от пристигането на богати чужденци, примамени от лесните за придобиване права за пребиваване и данъчните облекчения.

Той се съмнява, че новите правителствени мерки ще бъдат достатъчни.

„Някои от приятелите ми сега работят в чужбина и печелят значително повече пари... имат по-добри възможности за кариерно развитие“, казва той. „Малко съм скептичен към възможностите ми за работа тук в Португалия“.

Португалия е поредната страна в Европа, която се опитва да се справи с изтичането на мозъци, спъващо икономиката ѝ. Данъчните облекчения за младите работници в бюджета, който в момента се разглежда от парламента, ще влязат в сила следващата година и от тях ще могат да се възползват 400 хил. млади хора, като общата помощ е на годишна стойност 525 млн. евро.

Изтичането на таланти към по-богатите страни на север е проблем, който Португалия споделя с няколко други в южна и централна Европа, като работниците се възползват от правилата за свободно придвижване в рамките на блока. Държави, включително Италия, опитват други схеми, за да се преборят с отлива на млади хора, но резултатите са смесени.

Засилвайки регионалния недостиг на работна ръка и лишавайки по-бедните страни от данъчни приходи, това е още едно препятствие пред ЕС, който се опитва да подобри затихващия си икономически растеж, като същевременно се справи със спада на населението и изоставането в производителността на труда.

Победата на Доналд Тръмп на изборите за президент в САЩ този месец повиши залозите предвид риска от повсеместни търговски мита върху европейския износ в размер на поне 10% - ход, който според икономистите може да превърне анемичния растеж на Европа в истинска рецесия.

Около 2,3 млн. души, родени в Португалия, или 23% от населението ѝ, в момента живеят в чужбина, посочва португалската Migration Observatory. Това включва 850 хил. португалски граждани на възраст 15-39 години, или около 30% от младите португалци и 12,6% от населението в трудоспособна възраст.

По-тревожното е, че около 40% от 50 хил. души, завършващи университети и технически колежи, емигрират всяка година, показва проучване на Business Roundtable Portugal и Deloitte, базирано на официалната статистика. Това струва на Португалия милиарди евро в изгубени данъчни приходи и социалноосигурителни вноски.

 

Демографски ад

 

„Това не е страна за млади хора“, казва Педро Жинжейра ду Насименто, изпълнителен директор на Business Roundtable Portugal, която представлява 43 от най-големите компании в страната с 10 млн. души население. „Португалия изживява истински демографски ад, тъй като не може да създаде условия за задържане и привличане на млади таланти“.

Вътрешната миграция в рамките на ЕС отчасти се дължи на различията в заплащането между държавите членки. Някои икономически мигранти също така казват, че търсят по-добри придобивки, като пенсии и здравеопазване, и не толкова строги йерархични структури, които дават повече отговорности на хората на по-ниски позиции.

Нараства загрижеността за дългосрочната жизнеспособност на икономическия модел на Европа, която има бързо застаряващо население и не успява да спечели значителни дялове от бързоразвиващите се пазари на бъдещето – от технологиите до възобновяемата енергия.

 

Снимка: Jorge Castellanos/SOPA Images/LightRocket via Getty Images

 

 

През септември бившият шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, който представи редица предложения за реформи, насочени към стимулиране на иновациите и инвестициите на местно ниво, заяви, че регионът е изправен пред „бавна агония“ на упадък, ако не се конкурира по-ефективно.

45-годишната Естер Човек и съпругът ѝ се преместват от Унгария в Австрия, където работниците получават средно 40,9 евро на час спрямо 12,8 евро на час в Унгария – най-голямата разлика в заплащането между съседни държави в ЕС.

Броят на унгарците, живеещи в Австрия, се е увеличил до 107 264 души до началото на 2024 г. от едва 14 151 души в момента, когато Унгария се присъединява към ЕС.

Съпругът на Човек, който работи в сферата на строителството, получава предложение за работа в Австрия, а тя работи в сферата на медиите и счетоводството в различни международни компании. Като мотиви за преместването си тя посочва по-доброто заплащане, пенсиите, условията на труд и здравеопазването. Споменава и тревогите си за политическата ситуация в Унгария, която според нея може да последва Великобритания и да напусне ЕС.

„През 1989 г. тук се смени режимът и 30 години по-късно все още чакаме чудото, което ще ни накара да настигнем Австрия“, казва Човек за революцията преди повече от три десетилетия, която сложи край на комунистическото управление в Унгария.

След Brexit Нидерландия замени Великобритания като предпочитана дестинация за португалските таланти, а Германия и скандинавските страни също са популярни.

Много европейци все още се насочват към САЩ в търсене на по-добра работа – около 4,7 млн. души са живели там през 2022 г., според базирания във Вашингтон Migration Policy Institute, който въпреки това отбелязва, че има дългосрочен спад от 60-те години на миналия век.

През 2023 г. 4892 португалци емигрират в Нидерландия, изпреварвайки за първи път Великобритания, която през 2019 г. приема 24 500 португалци.

У дома те са изправени пред данъчно бреме, нареждащо се на осмо място сред страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Цените на жилищата обаче са нараснали със 186%, а наемите – с 94% от 2015 г. насам, според специалистите по недвижими имоти Confidencial Imobiliario.

Сам човек в Португалия без деца е печелел средно 16 943 евро след данъците през 2023 г. спрямо 45 429 евро в Нидерландия, по данни на Евростат.

Португалия ще предложи на младежите под 35 години, които печелят до 28 хил. евро годишно, 100% освобождаване от данъци през първата година от работата им, като постепенно ще намали облекчението до 25% приспадане между осмата и десетата година.

Младите хора ще бъдат освободени и от данъци върху сделките и гербови такси при закупуване на първото си жилище, както и ще получат достъп до заеми, гарантирани от държавата, и до субсидии за наеми.

„Разработваме значителен пакет, който се опитва да реши основните причини, поради които младите напускат“, заяви министърът на кабинета Антонио Лейтао Амаро в интервю за Ройтерс.

 

Нещата няма да се променят

 

Лейтао Амаро заяви, че не знае със сигурност дали данъчните облекчения ще проработят, но че правителството, което встъпи в длъжност през април, трябва да опита нещо ново.

„Ако не действаме амбициозно, нещата няма да се променят и Португалия ще продължи да върви по този път“, каза той.

Италианското правителство вече е установило, че данъчните облекчения, използвани като стимули, са скъпоструващи и позволяват измами.

През януари Италия рязко ограничи собствената си схема, която струваше 1,3 млрд. евро под формата на пропуснати данъчни приходи, макар че привличе технологични работници като Алесандра Мариани обратно у дома.

Преди 2024 г. на завръщащите се се предлагаше 70% данъчно облекчение за пет години, което можеше да бъде удължено с още пет години при определени обстоятелства. Сега Италия планира да предложи съкратена схема, насочена към специфични умения, след като привлече само 1200 учители или изследователи – области, в които страната изпитва особен недостиг.

Мариани казва, че стимулите са били от ключово значение за убеждаването ѝ да се върне в Милано през 2021 г., тъй като са ѝ позволили да поддържа същия стандарт на живот, на който се е радвала в Лондон.

„Ако възможността беше същата без схемата, изобщо нямаше да го направя“, казва Мариани, която сега работи в италианското подразделение на същата голяма технологична компания.

Тъй като данъчните ѝ облекчения ще бъдат прекратени до 2026 г., освен ако не си купи къща или не роди дете, Мариани е изправена пред намаляване на заплатата и казва, че отново гледа към изхода.

Станете почитател на Класа