Все още не е имало смяна на ръководството във Вашингтон, но цялата енергийна общност вече е на крака в очакване на революция и нов пробив, който най-накрая ще закрепи за Съединените щати статуса на главна енергийна ресурсна база.

Доминиращото мнение в американските медии е, че Доналд Тръмп още в първите дни ще премахне забраната за сондиране и добив на въглеводороди в границите на националните паркове, в общински и други затворени досега територии.

В действителност обаче плановете и надеждите на задграничните енергетици се простират непропорционално по-далеч. На официалния сайт на ресорното министерство е публикуван политически документ, в който се посочва, че САЩ възнамеряват да утроят инсталираната мощност на атомните си централи.

Документът цитира успеха на производството на нефт и газ, който издигна Съединените щати до статута на водещ световен износител, и подчертава необходимостта от преход към зелена енергия с безопасни и надеждни енергийни източници.

Този пасаж е съвсем разбираем, тъй като демократите все още седят в Белия дом, а освен това, нека припомним, че преди година ядрената енергия беше официално призната на ниво ООН за екологично неутрална и невредна за околната среда.

Авторите подчертават, че без развитието (по-точно: реанимацията) на ядрената енергетика глобалното лидерство на САЩ ще бъде под въпрос. Ето защо фокусът е върху работата в три основни направления: изграждане на пълноразмерни леководни реактори AР1000 с електрическа мощност 1100 мегавата, разработване и внедряване на малки модулни реактори, както и микрореактори.

Известни са и целевите показатели.

До 2035 г. Съединените щати трябва да добавят 35 гигавата чисто нов капацитет, а след това - до 2040 г. - ядрената индустрия на САЩ трябва да пуска в експлоатация най-малко 15 гигавата годишно. В началото на септември Управлението на атомната енергетика публикува доклад на Геоложката служба, в който се посочва, че основното и рязко увеличение на производството (в размер на 60 гигавата) е възможно при изграждането на нови енергоблокове на площадките на съществуващите атомни електроцентрали.

Още до 95 гигавата могат да се получат, ако на базата им се поставят малки реактори (SMR - в американската класификация и АСMM - в руската), но най-обещаващата посока в това отношение е постепенното извеждане от експлоатация на въглищните електроцентрали с подмяната на енергийните блокове от термични към атомни. Американските енергетици са изчислили потенциален хоризонт на растеж от фантастичните 120-170 гигавата.

Трябва да се отбележи практичността и хитростта на американския подход.

Използването на вече съществуващи обекти ви позволява да пропуснете целия етап на задължителното лицензиране на площадката, а именно избора и одобрението на обект, който има подходящо ниво на геоложка и сеизмологична безопасност. Работещите електроцентрали имат този сертификат по подразбиране.

Но оттук нататък следват цял куп въпроси.

Да започнем с това, че в момента в САЩ няма нито една компания, способна да действа като изпълнител на изграждането на енергийни блокове на базата на декларирания AP1000.

Да четем бавно: притежателят на лиценза за технологията на този реактор е Westinghouse, а компанията подчертава, че не е в състояние да извършва строително-монтажни работи. Това се потвърждава от историята на трети и четвърти енергоблок на АЕЦ „Вогел“.

Двата реактора, вместо за планираните четири бяха построени за девет години, проектът поскъпна три пъти, а самата Westinghouse се оттегли от него на последния етап, въвеждайки четирите основни инвеститори самостоятелно да извършат въвеждане в експлоатация, приемане и включване на реакторите в мрежата. Инвеститорите са завели дело и искат два и половина милиарда долара неустойки от Westinghouse за неизпълнение на договорните му задължения.

В допълнение към физическото отсъствие на тези, които могат да сглобят AP1000 със собствените си ръце, има и отрицателен опит в неговото прилагане. По едно време американците настояваха за изграждането на четири съответни енергоблока в Китай.

И четирите проекта са завършени със сериозно закъснение; Пекин не разкрива степента, в която проектите са станали по-скъпи, но те вече не са сключвали нито един договор с американците и са договорили трансфер на технология с пълен патентен имунитет.

Няколко години по-късно китайците представиха свой собствен реактор Hualong и в отговор на възмущението на Вашингтон – така да се каже, това е преработен AР1000 - те натриха носа им в подписаното споразумение с отказ от всякакви претенции.

Що се отнася до AСMM и микрореакторите, Съединените щати нямат работещи прототипи - обаче около две дузини компании и лаборатории работят едновременно върху концепцията. През последните години някои фалираха, но работата като цяло върви.

В този сегмент, тоест за реактори с мощност не повече от 300 мегавата, се виждат две основни пречки.

Като начало, получаването на лицензи. Международното ядрено законодателство предполага лицензиране на технологията (това е сравнително просто) и след внедряването й в прототип, получаване на лиценз за самата електроцентрала. Това е много по-трудно, тъй като изисква дълги и разнообразни тестове за безопасност, съответствие с декларираните експлоатационни характеристики и милиони други аспекти.

Основната трудност е в горивото, тъй като новото поколение реактори, включително SNMM и малките модулни реактори (SMR), използват така нареченото HALEU гориво, тоест базов уран, обогатен над пет, но по-малко от 20 процента. В момента единственият индустриален производител на HALEU е горивното подразделение на Росатом, което произвежда уран със степен на обогатяване 19,75%.

Американското подразделение на Urenco също работи в това направление, но успя да произведе засега само 90 килограма. За сравнение: едно натоварване на реактора РИТМ-200 на нашите ледоразбивачи ЛК-60 е почти половин тон HALEU.

Като цяло декларираната програма изглежда като чиста вода изфукване, дори и в най-простите числа.

Днес в САЩ работят 94 реактора с общ капацитет 97 гигавата. Необходимият темп предполага изграждането и пускането в експлоатация на най-малко 30 нови реактора AP1000 до 2035 г., тоест по три годишно, а след това още по десет „гърнета“ всяка година до 2040 г. AСMM и MMР трябва да бъдат изработени в съответните подходящи пропорции. Днес това е чиста утопия.

Но честно казано, заслужава да се отбележи: дори ако тази програма не е осъществима в посочения срок, няма смисъл напълно да отписваме Съединените щати в средносрочен план. Те разполагат с научна и лабораторна база - с компетентна работа на персонала и минимална борба с легендарните съкращения ситуацията може да се придвижи напред от мъртвата точка за пет до седем години.

Това, разбира се, няма да им позволи да настигнат и да изпреварят Русия, но също така е съвсем преждевременно и недалновидно да погребваме американската ядрена индустрия. Ще я държим под око.

Автор: Сергей Савчук ; Превод: С.Т.