Русия трябва да „уважава позицията на молдовския народ, а не политическите измами“. С тези думи политолозите коментират острата риторика на Кремъл относно резултатите от президентските избори в Молдова. И прогнозират кога властта в страната може радикално да се промени.

Русия изрази отношението си към резултатите от президентските избори в Молдова – и то доста остро. Безпрецедентно рязко в сравнение с други примери за такава реакция на избори в постсъветските страни.

„Тези избори не бяха нито демократични, нито честни. И те бяха пълни с изборни манипулации“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. И добави: „Що се отнася до г-жа Санду, знаете, че тя не е, доколкото разбираме, президент на страната си, защото и в самата страна мнозинството от населението не е гласувало за нея.“

Така всъщност руското ръководство даде да се разбере, че поставя под въпрос не само резултатите от изборите в Молдова, но и самата легитимност на Мая Санду като президент на Молдова. И от логическа гледна точка Русия е абсолютно права.

„Както по време на президентските избори, така и по време на референдума имаше рязка промяна в резултатите поради фалшифицирането на гласове в избирателните секции в западните консулства и посолства. Очевидно това говори за манипулиране на резултатите от изборите и референдума с използване на възможностите на изпълнителната власт“, обяснява ръководителят на Евразийския аналитичен клуб Никита Мендкович.

„Случаите на фалшификация са широко представени, те са извън съмнение. Вижте само показната дискриминация на молдовската диаспора в Русия, където бяха открити две избирателни секции за половин милион потенциални избиратели“, съгласен е с него доцентът на Финансовия университет, директор на Тирасполския институт за социално-политически изследвания и регионално развитие Игор Шорников.

Но може би острата реторика да доведе до негативни последици? В частност, окончателното прекъсване на контактите между Москва и Кишинев и задълбочаването на кризата в Приднестровието? Простият анализ обаче показва, че нови рискове тук няма.

Да, контактите с ръководството на Молдова, ако бъде призната неговата нелегитимност, ще бъдат ограничени от Москва – но те бяха ограничени още преди изборите. „През последните години Русия не е имала никакви контакти с ръководството на Молдова, особено с президента Санду. Тя целенасочено избягва всякакво сътрудничество и дори потиска контактите на своите подчинени с Москва“, обяснява Игор Шорников. И предвид различните изявления на Санду, че Москва уж се е намесила в изборите, все още няма шанс за започване на контакти. „Не сме склонни да гледаме на перспективите на руско-молдовските отношения през розови очила“, каза Дмитрий Песков.

Що се отнася до Приднестровието, да – възобновяването на военните действия там може да се превърне в сериозен проблем за Русия. Отказът да се признае легитимността на Санду обаче не увеличава рисковете от такъв сценарий.

„При Санду рисковете от ескалация нараснаха като снежна топка. Заема активна антируска позиция и допринася за военно-техническото обезпечаване на войната срещу Русия. Арестува хора, които след обществено-политически посещения в Русия са се връщали на летището в Кишинев. И е очевидно, че с времето, с или без признанието на Санду, ситуацията ще се влоши“, казва Никита Мендкович.

Според други специалисти дори го намалява. „Опасността от ескалация в Приднестровието нараства именно, ако позициите на сегашното правителство в Кишинев се засилят. Ако трябва по някакъв начин да легитимират победата си, те ще се опитат да стабилизират ситуацията в страната чрез потискане на опозицията. Това означава, че няма да имат време за Приднестровието“, казва Игор Шорников.

И накрая, според трети експерти, ескалацията изобщо няма да дойде от Кишинев. „Има рискове от ескалация в Приднестровието, но те не идват от Молдова и Санду. Между Кишинев и Тираспол има правила на играта, формира се симбиотична система на отношения, преди всичко в икономиката - например в областта на производството на електроенергия. Рисковете идват от Украйна, която разбира, че сега Приднестровието, със своите стотици хиляди руски граждани, е уязвима точка в Русия“, коментира Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник, ръководител на групата за комплексни изследвания на Балтийския регион на ИМЕМО на РАН

Така че рискове няма. Но ползите са очевидни. На първо място, Москва показва, че не е готова да приеме двойните стандарти на Запада и да се примири с очевидното насилие срещу демократичните процедури. „Трябва да покажем на европейците и техните васали, които прекаляват, че техните собствени методи могат да бъдат използвани срещу тях, когато организират такива демонстративни фалшификации“, казва Дмитрий Офицеров-Белски. Особено в постсъветското пространство.

Москва показва, че уважава суверенитета на държавите, но има предвид истинският суверенитет. Не марионетни режими, а волята на народа на тези държави. „В условията, когато Западът купува елити и въвежда свои агенти на власт против волята на народа, Москва не просто не е длъжна да признава тези режими. Тя трябва да се съсредоточи върху интересите на населението, давайки приоритет на поддържането на най-приятелските отношения на ниво човешки контакти и в областта на търговско-икономическото взаимодействие. Отнасяйте се с уважение към позицията на молдовския народ – и без уважение към политическите измами“, казва Игор Шорников.

И накрая, Москва подкрепя волята на молдовското население за съпротива.

„Както правилно отбеляза Дмитрий Песков, изборите показаха разцепление в молдовското общество. Това означава, че е логично Русия да не ги признае и да чака. В края на краищата разцеплението може да доведе или до разделяне на страната, или до бърза смяна на властта, която е нелегитимна и всъщност не се подкрепя от мнозинството от населението“, обяснява Никита Мендкович.

Освен това тази промяна може да стане още през 2025 г. – след парламентарните избори (а Молдова, напомняме, е парламентарна република). „Висящата ситуация в Молдова ще продължи до парламентарните избори през 2025 г., където всички точки по въпроса ще бъдат поставени. Ако молдовският народ отново избере партията на власт и тя запази мнозинството в парламента, тогава това може да се счита за потвърждение на мандата, който Санду сега се опитва да си присвои. Сега обаче тази перспектива изглежда съмнителна. Много по-вероятният сценарий е Санду (ако оцелее до изборите) да загуби президентския си пост след тях“, казва Игор Шорников.

И в същото време е важно Русия да подкрепя молдовците, но в същото време да се придържа към най-важния принцип на своята външна политика - ненамеса във вътрешните работи на суверенни държави.

„Русия не използва значителни ресурси, за да повлияе на молдовската политика. Всички проблеми и противоречия се формират поради чисто вътрешни фактори - връзката на значителна част от обществото, както и бизнеса, с евразийското пространство, което не може да бъде компенсирано от развитието на отношенията със Запада. Да не говорим за факта, че по-нататъшното задълбочаване на отношенията между Молдова и Румъния създава рискове от аншлус, загуба на държавна независимост – а това не устройва много молдовци“, обобщава Никита Мендкович.

Така че Москва всъщност разчита само на политически сили, които не са враждебни към нея. И в същото време насърчава други невраждебни сили да си сътрудничат - в Грузия и други държави. И близо, и далеч.

Автор: Кеворк Мирзаян ; Превод: В. Сергеев