Центробежните процеси в Европа набират сила и скорост

На 7 февруари 1992 г. е подписан Договорът от Маастрихт, който юридически официализира създаването на Европейския съюз. Тази дата се смята за ден на възникването на Обединена Европа, която по това време включва само Белгия, Великобритания, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия, Франция и буквално две години по-рано обединената Германия.

Но това споразумение, подписано от 12 страни-участнички, влезе в сила едва на 1 ноември 1993 г., т.е. 31 години от която „празнуваме“ тази година.

В продължение на повече от три десетилетия Европейският съюз постигна безпрецедентен успех, разширявайки се до почти целия европейски континент и увеличавайки броя на своите членове почти два пъти и половина – до 27. Към държавите - основателки на ЕС се добавиха също и Австрия, Швеция, Финландия, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Словения, Кипър, Малта, България, Румъния и Хърватия.

Единственият неприятен инцидент през изминалия исторически период беше британският Брекзит, който освободи Лондон от необходимостта да се вслушва в мнението на Брюксел. Както показа по-нататъшното развитие на събитията, британците се оказаха по-проницателни от останалите и просто усетиха навреме, че под ръководството на сегашните европейски власти обединена Европа върви нанякъде в погрешна посока. Но ще говорим за това малко по-късно.

И тогава, след като обедини повечето европейски държави, ЕС се превърна в център на тежестта за буквално всички географски близки страни, възникнали в епохата след Студената война, и не без гордост формира своя собствена „чакалня“, в която онези, които все още не са получили покана да се присъединят към омърлушеното семейство на европейските народи. А днес те са девет: Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Молдова, Северна Македония, Сърбия, Турция, Украйна и Черна гора.

Създаден на основата на Европейската икономическа общност и предназначен да опрости движението на стоки и услуги на територията на всичките си страни-членки, за което също така е надарен с политически и правни правомощия, Европейският съюз отдавна е модел за подражание и безспорен флагман на интеграционните процеси в Европа и дори Евразия.

Не е тайна, че бащите-основатели на Митническия съюз, който по-късно стана ЕАЕС, видяха перспективите за развитие на своето отроче във формирането на своеобразен аналог на ЕС за постсъветските страни, разположени главно в азиатската част на континента.

Но по-късно примерът на Европейския съюз - един доста негативен пример - ги принуди да преразгледат предишната си концепция, оставайки в рамките на един изключително икономически клуб.

Преди години имах възможност да разговарям с представител на голяма немска компания, поляк по произход, който обори моите преценки за ЕС (може би някога замислен като начин за постигане на икономически просперитет за своите членове), посочвайки че Съюзът отдавна се е превърнал в политическо обединение, където икономическите интереси на участниците отново и отново се принасят в жертва на политическата целесъобразност и на някои, към онзи момент все още не напълно разбрани „интереси на Европейския съюз“.

Този разговор се проведе малко след първия украински Майдан, по време на който Украйна напусна своя многовекторен път и окончателно се обърна към Запада. Полският бизнесмен обясни този избор с несъмнените икономически предимства, които украинците ще получат, като станат част от обединена Европа.

Аз, живял в Германия повече от 8 години по това време, разбрах, че те, разбира се, не чакат Украйна в Европейския съюз (както впрочем Молдова, Грузия, Армения и други постсъветски републики), но само се опитваха да я откъснат от Русия, за да ни скарат. Можех ли тогава да си представя каква степен на „кавга“ ни готви колективният Запад?

Но Украйна си е Украйна и желязната хватка на Брюксел беше първата, която усетиха тогавашните членове на ЕС. Ако в началото това се отнасяше изключително до икономически ограничения - от забраната на полските фермери да отглеждат картофи и чешките производители на колбаси да продават своя бекон извън Чешката република до строги стандарти за това какъв размер и с каква извивка трябва да бъдат бананите, доставяни в Европа - тогава скоро основните искания на европейските комисари станаха политически и заострени към широкото популяризиране на ултралибералния дневен ред.

В същото време, някак неусетно, всеки опит за възражение или изразяване на собствено, различно мнение започна да се приравнява на предателство и незабавно подлежи на остракизъм или финансови санкции, чак до задържане на плащания от общоевропейския бюджет и т.н. Понятието „свобода на словото“ остана само в изказванията на лидерите на ЕС, при това в насочените не толкова вътре, колкото извън Европа.

Полша, Унгария, Словакия, Австрия и дори Гърция и Кипър навремето се сблъскаха с подобна обструкция, което по някакъв начин разгневи висшите европейски власти. Но дори постепенното превръщане на един общоевропейски дом в европейски лагер, на моменти дори концентрационен, засега не доведе до активни възражения от страна на обитателите му и не направи „светлия“ образ на ЕС по-малко привлекателен. в очите на потенциалните членове.

Това продължи, докато световната ситуация не принуди глобалистите, завзели властта в Европа, да извършат поредното преформатиране на европейското обединение, превръщайки го от политико-икономическо във военно-политическо с очевидна цел – „Голямата“ война.

Именно в тази фаза се намира Европейският съюз през 2024 г., а Грузия, Турция и Сърбия вече не бързат да се присъединят. Дори Молдова каза „не“ на неотдавнашния референдум и само откровени фалшификации и политически технологични трикове с отварянето на повече от 200 избирателни секции в европейски страни позволиха на организаторите му да направят положителен резултат с разлика от по-малко от 1%.

Но основният проблем на сегашния ЕС не е загубата на привлекателност, а загубата на суверенитет, която настъпи едновременно със засилването на американското влияние в Европа.

До какво доведе това може лесно да се види с конкретни примери. Като начало, както наскоро заяви известният американски адвокат и съюзник на Тръмп Пол Манафорт, въпросът за евентуалното присъединяване на Украйна към НАТО, което стана отправна точка на украинския конфликт, беше решен въпреки не само активното противопоставяне на Русия, но и на мнение на самите украинци, както и на европейските съюзници на САЩ.

„Не мога да оправдая политика, при която европейците не я искат, украинците не я искат, руснаците не я искат и само американците са за“, каза Манафорт.

Резултатът: война в Европа, милиони бежанци, антируските санкции, които стават все по-антиевропейски, и милиарди долари, похарчени от страните от ЕС в помощ на режима в Киев.

И всичко това под лицемерните оплаквания на европейските политици за „ужасите на руската агресия“, едновременно с пълното им одобрение на геноцида над палестинците в ивицата Газа, извършван от режима на Нетаняху.

„След като всички сме съгласни, че руската окупация на Украйна е наистина много лоша, тогава защо израелската окупация на Западния бряг и обсадата и окупацията на Газа изглеждат поносими? Всъщност е нетърпимо. И това е срамно петно за западните сили. Когато пътуваме по света, ни казват, че западняците са лицемери в индустриален мащаб“, коментира норвежкият дипломат Ян Егеланд текущия европейски дискурс.

И накрая, най-фрапиращият случай е подкопаването на газопроводите "Северен поток 1" и "Северен поток 2", което Европа, начело с Германия, не само "срамно прие", както руският външен министър Сергей Лавров го нарече онзи ден, но всъщност го благослови – или отказват да разследват като Швеция и Дания, или предпочитат да вярват в подхвърляната им от американците „украинска версия“ за коварни диверсанти на развлекателната яхта „Андромеда“.

Между другото, предишния ден опитният немски подводен археолог Свен Томас анализира версията за Андромеда и стигна до недвусмисленото заключение, че, първо, този крехък малък кораб не би останал на мястото си поради силното течение в Балтийско море и ще са необходими 3 4 тежки котви с въжета с дължина 300-500 м, и второ, мощността на двигателя на яхтата от 75 конски сили и нейната водоизместимост очевидно не са достатъчни, за да доставят 400 кг експлозив до мястото на детонацията.Версията за украинските диверсанти е напълно ясна, но никой от официалните представители на Германия или Европейския съюз не може да си позволи да я оспори, като по този начин се противопостави на волята на САЩ.

В четвъртото десетилетие на своето съществуване някогашният потенциално мощен геополитически играч, Европейският съюз, днес всъщност сам по себе си е обект, а не субект на световната политика, буквално на кръстопът.

Какво да направи след това - да продължи бързо да върви към дъното, подчинявайки се на американските интереси, или да избере сътрудничество с Китай, Русия и други страни от глобалния Юг и Изток, предлагайки на европейците алтернативен, незападен път на развитие?

В Европа все още няма консенсус по този въпрос. И докато ръководството на ЕС, начело с Урсула фон дер Лайен, продължава да настоява за трансатлантическо единство, отделни страни от съюза, като Унгария и Словакия, избират различен вектор на развитие. Неотдавнашното интервю за канала "Россия-1" и последвалото посещение в Пекин на словашкия премиер Роберт Фицо е живо доказателство за това.

В Европа се наблюдават центробежни процеси. Така че не бих честитил рождения ден на Европейския съюз. Не го заслужава. Е, освен това, съдейки по тенденциите, наблюдавани в европейската политическа и икономическа реалност, някак си да не се наложи скоро да трябва да изпратим ЕС в последния му път.

А и защо не? Лично аз съм убеден, че в сегашния си вид това озлобено чудовище определено няма как да оцелее.

Автор: Алексей Белов ; Превод: С.Т.