Изборите в България, Грузия и Молдова са сигнал за промяна в баланса на силите в Черноморския регион, където сблъсъкът между западните и руските интереси подхранва нестабилността в цяла Евразия.
Дори и борбата за влияние в тези страни да се ограничи до граничните райони на Европа, тя представлява предупреждение за останалата част от континента. Това пише за Geopolitical Futures Антония Колибасану.
Прозападните нагласи на Молдова биха могли да допринесат за интересите на НАТО и Европейския съюз (ЕС), като засилят регионалната стабилност и се противопоставят на руските военни и икономически амбиции. И обратното, неотдавнашният наклон на Грузия към Русия и смесените пристрастия в България усложняват стратегията на НАТО за Черно море, подкопават сплотеността на системата за сигурност и увеличават регионалната уязвимост. Позициите на трите държави засягат и енергийната сигурност и търговските коридори, като енергийната зависимост на България, транзитните маршрути на Грузия и местоположението на Молдова са от решаващо значение за отношенията на Запада с Русия и Китай. В крайна сметка тези избори ще оформят динамиката на сигурността в Черно море, определяйки дали регионът ще се обвърже по-тясно със западните съюзници или ще се насочи към сферата на влияние на Русия.
България
Българите са все по-разочаровани от фрагментираната политика на страната. Нейните коалиции неизбежно се състоят от множество малки партии или съюзи, които имат малко общо помежду си, освен изкушението да оттеглят подкрепата си и да свалят правителството. След 7 избора за по-малко от четири години избирателите са разочаровани от този процес и в резултат на това избирателната активност намаля. Тя все пак се повиши с 4,5 процентни пункта спрямо предишните избори, но все още е едва 38,9%. Въпреки че увеличението е окуражаващо, ниската избирателна активност показва, че избирателите са уморени от непрекъснатия вот. Наред с това България е член на НАТО и изглежда вечно блокирана в дебат за ролята си в регионалната сигурност.
На изборите на 27 октомври рекордните 8 партии преминаха прага за влизане в парламента. Дясноцентристката партия ГЕРБ, ръководена от Бойко Борисов, си осигури най-много гласове, но с малко над 26% е далеч от самостоятелно мнозинство. Всъщност ГЕРБ може да се нуждае от подкрепата на поне 4 други партии, за да управлява. Сред потенциалните ѝ съюзници са ПП-ДБ (Продължаваме промяната - Демократична България), проевропейска либерална коалиция, която завърши на второ място с 14%; радикалната проруска партия „Възраждане“, която зае трето място с 13%; и ДПС (Движение за права и свободи - Ново начало), чиито 11% я поставиха на четвърто място. Най-важното е, че около една трета от гласовете са отишли за популистки партии, така че компромисът вероятно ще бъде трудно постигнат.
Въпреки че в кампанията присъстваха и въпроси като политическата стабилност, антикорупционните политики и икономическите реформи, резултатите от изборите подчертават нерешителността на България по отношение на руското влияние и подкрепата за Украйна. Лидерите на ГЕРБ подкрепят присъединяването на България към Европейския съюз и НАТО, но също така балансират западните си връзки с прагматични отношения с Русия. Те изразиха подкрепа на Украйна в борбата ѝ за защита на суверенитета ѝ срещу руската инвазия, но когато става въпрос за доставка на оръжия, боеприпаси или помощ за Украйна, те са много по-предпазливи. От началото на войната ГЕРБ предпазливо подкрепя енергийната диверсификация, въпреки че преди това Борисов даваше възможност за реализиране на руските интереси, особено като улесняваше изграждането на газопровода „Турски поток“, който заобикаля Украйна, за да доставя руски газ за Европа.
В исторически план България е допринесла за сигурността в Черно море чрез НАТО, като е участвала в инициативи като Морския координационен център на НАТО във Варна и многонационални военноморски учения. Понякога обаче руският натиск ограничаваше ангажиментите на България, пример за което са предишни откази да подкрепи постоянно присъствие на НАТО в Черно море. Предпазливият подход на ГЕРБ, водена от Борисов, дава приоритет на дипломацията пред милитаризацията, за да се избегне ескалиране на регионалното напрежение, макар че тази предпазваща от риск позиция може да попречи на стратегическите цели на НАТО в момент, когато руското влияние в Черно море нараства.
Междувременно България е изправена пред дълбоки структурни предизвикателства, а именно икономическо неравенство, корупция и намаляваща работна сила. Тези фактори, наред с политическата фрагментация и проруските настроения, отслабват надеждността на България като партньор на НАТО и ЕС в Черно море, усложнявайки усилията на Запада да се противопостави на хибридните и военните заплахи на Русия в региона.
Грузия
На парламентарните избори в Грузия действащата партия без проблем спечели мнозинство, но е изправена пред въпроси относно легитимността на вота. Партията „Грузинска мечта“, ръководена от министър-председателя Иракли Кобахидзе и подкрепяна от основателя милиардер Бидзина Иванишвили, е на власт от 2012 г. насам. Първоначално партията беше проевропейска, но през последните години започна да се обвързва с Русия, като същевременно укрепваше управлението си. Въпреки че близо 90% от грузинците подкрепят членството в ЕС, „Грузинска мечта“ остава неутрална по отношение на руско-украинската война и отказва да се присъедини към западните санкции срещу Москва. Вместо това грузинското правителство поддържа и дори засилва икономическите връзки с Русия. Грузинският туристически сектор получи тласък през 2023 г., когато страната възобнови директните полети с Русия в момент, когато други държави прекъсваха връзките. „Грузинска мечта" също така позволи на голям брой руснаци, бягащи от военна мобилизация, да се преместят в Грузия.
Освен това законодателната програма на грузинското правителство наподобява руските мерки. През 2023 г. „Грузинска мечта“ предложи законодателство, което да задължи неправителствените организации и медиите, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „чуждестранни агенти“. Законопроектът, който имаше сходства със законодателството, използвано от Русия за потискане на инакомислието, беше оттеглен пред лицето на големи протести, за да бъде внесен отново и ратифициран (дори след президентско вето) през 2024 г. Също така през тази година страната постави избирателната комисия под контрола на правителството, ограничи правото на глас на грузинците, живеещи в чужбина, и премахна квотите за половете в парламента.
Не е изненадващо, че парламентарните избори в страната на 25 октомври, на които „Грузинска мечта“ спечели с 53% от гласовете, бяха белязани от обвинения за измами и чуждестранна намеса. Прозападният президент Саломе Зурабишвили обвини Русия в намеса във вота, отхвърли резултатите и насърчи гражданите да протестират. Няколко международни институции, включително ЕС и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, твърдят, че са допуснати множество нередности, включително сплашване на избиратели и насилие в избирателните секции, купуване на гласове и злоупотреба с държавни ресурси. ЕС и няколко европейски лидери призоваха за независимо разследване. Правителството нареди повторно преброяване на гласовете, но няколко дни по-късно избирателната комисия на страната заяви, че частичното преброяване е потвърдило победата на „Грузинска мечта“.
След като „Грузинска мечта“ си осигури още един мандат, амбициите на страната за членство в ЕС вероятно ще бъдат отложени. Въпреки че блокът предостави на Грузия статут на кандидат за членство в ЕС в края на 2023 г., от известно време в Съюза се засилва загрижеността за отстъпление на Грузия от демокрацията и антизападната реторика на лидерите на „Грузинска мечта“. Вместо това Русия и Китай вероятно ще спечелят позиции. Правителството приветства китайските инвестиции в стратегически пристанища, последната от които е пристанище Анаклия, където китайски консорциум вече притежава 49% дял.
Молдова
На 3 ноември в Молдова ще се проведе втори тур на президентските избори между проевропейската кандидатка за президент Мая Санду и Александър Стояногло, проруски настроен бивш главен прокурор. На първия тур на 20 октомври Санду получи приблизително 42% от гласовете, а Стояногло - 26%. В същия ден молдовците одобриха с малък превес решението за вписване на целта за членство в ЕС в конституцията - 50,4% „за“ и 49,6% „против“. Въпреки двуцифрената разлика в първия тур на президентската надпревара, избирателите вероятно ще превърнат втория тур в неофициален втори референдум за проевропейската траектория на страната, което ще доведе до напрегнат финал.
Западните медии до голяма степен описват близкия резултат от референдума за ЕС в Молдова като доказателство за подкрепяна от Русия дезинформация, която влияе на общественото мнение срещу интеграцията в ЕС. Въпреки това вотът разкрива и ясно изразено обществено разделение в Молдова. Подкрепата за интеграцията в ЕС е разделена географски, като северните и южните райони на Молдова гласуваха преобладаващо против ЕС, докато централните региони, особено Кишинев, подкрепиха силно членството в ЕС. Това разделение отразява не само политическите, но и икономическите различия: Селските и периферните райони, които са по-зависими от руските ресурси, разглеждат интеграцията в ЕС като заплаха за своята стабилност. Икономическите затруднения засилват тези различия, тъй като ниските заплати и мизерните пенсии правят много молдовци уязвими за влияние и разочаровани от възприеманото от правителството пренебрежение.
Населението на Молдова включва също така румънско- и рускоезични общности със значителни руски, украински и гагаузки малцинства. Рускоговорящите региони, особено полуавтономната Гагаузия, където 94% гласуваха против референдума за ЕС, клонят към Русия поради общия език и историческите връзки. Румънскоезичните общности и градските региони, които са по-силно изложени на западната култура, като цяло са по-ориентирани към ЕС, което създава културно и езиково разделение, определящо политическите предпочитания. Разделението между поколенията допълнително формира гледните точки. По-младите молдовци, особено тези, които живеят в градовете или в чужбина, подкрепят интеграцията в ЕС заради икономическите възможности и политическите реформи. За разлика от тях по-възрастните молдовци, особено в селските райони или тези, които са работили в Русия, често изпитват носталгия по съветската стабилност и се опасяват, че интеграцията в ЕС може да подкопае традиционните ценности и да въвлече Молдова в конфликти като войната в Украйна.
Освен това Приднестровието продължава да бъде решаващ фактор в молдовските избори. Този отцепнически регион, в който живее предимно рускоезично население, де факто функционира под руски контрол, подкрепян от руско военно присъствие. Москва използва статута на „замразен конфликт“ на Приднестровието като лост за въздействие, като косвено заплашва с активизиране, ако Молдова се присъедини към Запада. Някои фракции се опасяват, че интеграцията в ЕС може да провокира конфликт с Приднестровието или дори с Русия. Подобни опасения се отнасят и за полуавтономна Гагаузия, като те се засилват от руската пропаганда, която предупреждава, че присъединяването към ЕС може да доведе до военна ескалация, каквато се наблюдава в Украйна.
Независимо от резултата от изборите, вътрешните разделения в Молдова вероятно ще се задълбочат. Малка победа на Санду или Стояногло вероятно ще предизвика продължително политическо противопоставяне, особено при парламентарните избори, насрочени за следващата година. Този сценарий би могъл да засили сблъсъците между проруските и проевропейските фракции, да забави изпълнението на политиката и да увеличи риска от социални вълнения, особено ако икономическите условия се влошат. Подобна нестабилност би предизвикала по-нататъшна намеса от страна на Русия или ЕС, поляризирайки обществото и усложнявайки пътя на Молдова напред.
Заключение
С оглед на това, че България възприема прагматичен подход между западните и руските интереси, Грузия е проруски настроена, а Молдова е в политически застой, Черноморският регион е изправен пред нарастваща геополитическа нестабилност. Тази ситуация подкопава формирането на сплотена прозападна коалиция за сигурност, като ограничава капацитета на НАТО и ЕС да създадат стабилна регионална възпираща сила срещу руските действия. Междувременно Китай е на път да разшири влиянието си в региона, преследвайки както политически, така и икономически цели.
Русия и Китай имат различни, но допълващи се цели в района на Черно море. Русия дава приоритет на стратегическото господство и използва присъствието си, за да управлява динамиката на регионалната сигурност и да се противопоставя на влиянието на НАТО. За разлика от тях интересите на Китай са икономически мотивирани, като се стреми да установи инфраструктурни опорни точки, като например в грузинското пристанище Анаклия и други, като част от инициативата „Пояс и път“. Тези икономически инвестиции осигуряват на Китай търговски пътища към Европа, които заобикалят руската територия, като неусетно разширяват влиянието му в Евразия. Заедно руските военни и китайските икономически дейности предизвикват западното влияние, като позиционират и двете държави като влиятелни, макар и в различни сфери, в геополитиката на Черно море.
Сговорчивата позиция на България спрямо Русия - видима в нейната фрагментирана коалиционна политика и енергийни политики - допълнително отслабва черноморското единство на НАТО. Въпреки че е член на НАТО, политическата нестабилност на България и зависимостта ѝ от руската енергия усложняват ангажимента ѝ към мерките за регионална сигурност, като ръководеното от НАТО разминиране и протоколите за отбрана на Черно море. Тази хлабава подкрепа намалява оперативната гъвкавост на НАТО срещу руската настъпателност.
Сега Русия е готова да засили позициите си по крайбрежието на Грузия, като обръщането на Грузия към Москва вероятно ще ограничи сътрудничеството ѝ с НАТО и ЕС, като по този начин ще намали западното влияние в източната част на Черно море. Русия, която вече контролира отцепилите се от Грузия региони Абхазия и Южна Осетия, би могла да се възползва от по-приятелска грузинска администрация, за да разшири военното и разузнавателното си присъствие в страната. В същото време отвореността на Грузия към Китай предоставя на Пекин стратегически морски пункт в Черно море.
В Молдова вътрешните разломи и нерешеният конфликт в Приднестровието дават възможност на Русия да поддържа хибриден натиск чрез дезинформация, икономически лостове и операции за влияние, насочени към подкопаване на прозападното управление. Тази стратегия не само усложнява интеграцията на Молдова в ЕС, но и застрашава по-широките западни отношения в Черноморския регион. Разединението между черноморските държави отслабва колективната регионална отбрана, давайки на Русия по-голяма свобода на действие да влияе на тези държави икономически и политически и отдалечавайки ги от Запада. С отслабването на черноморското единство намалява и влиянието на НАТО в противодействието на руските заплахи, което се отразява на морската сигурност, енергийните търговски пътища и рамката за сигурност на Източна Европа - увеличавайки предизвикателствата пред сигурността на източния фланг на НАТО.
