НС: Съединените щати не са готови за геополитическо съперничество с Русия

Съединените щати се опитват да «сдържат» Русия, но не поради липсата на демокрация в руското управление, а по чисто геополитически причини, които имат своята историческа предистория, пише сръбското издание «Нови Стандард». Главното за тях е да не позволят на Русия да се превърне в геополитически съперник на САЩ и да поддържат еднополюсната политика на световен хегемон, пише изданието.

Превод от «Нови Стандард», Сърбия: 

Трудностите в геополитическите отношения между Русия и политическия Запад се дължат на факта, че те принадлежат към различни особени цивилизации.

Западната и руската цивилизации са донякъде сходни, но имат характерни фундаментални различия.

Геополитическата наука подчертава значението на цивилизационната структура за формирането на геополитиката на определени държавни образувания. Цивилизационните характеристики са пряко свързани с геополитиката, тъй като именно този елемент определя уникалността на геополитическата идентичност на дадена нация, държава или общност.

Разглеждайки политическия Запад, виждаме, че той възниква като социално-политически феномен след Втората световна война.

Западът е социално-политически феномен, израснал на базата на западноевропейската цивилизация и либералната идеология и като такъв обединява страните от Западна Европа и Съединените щати, както и други държави, които споделят същите политически ценности (Япония, Южна Корея, Австралия). В геополитически смисъл Западът е политически блок, възникнал върху теоретичните постулати на таласокрацията и атлантизма.

Цивилизационни различия

Що се отнася до Русия, нейната цивилизация е израснала на територията на Евразия на базата на римската цивилизация и нейните пресечни точки с народите на континентална Европа и континентална Азия.

Самата идея, че Русия е различна от Запада, е широко разпространена сред нейния политически и академичен елит.

Различните геополитически идентичности на Русия и Съединените американски щати доведоха през последните години, първо, до факта, че Съединените щати защитават еднополюсен геополитически ред, възникнал през 90-те години на ХХ век, и второ, до факта, че Русия създава свой геополитически, икономически и дори военен блок и стимулира други сили извън Запада да формират многополярност в международните отношения.

Така става дума не само за различни, но и за противоположни една на друга геополитически концепции и практики.

В резултат на това през 2014 г. между САЩ и Русия започна най-сериозното охлаждане в отношенията от края на Студената война, а след като на 24 февруари 2022 г. Русия започна специалната операция в Украйна, захлаждането достигна своя пик.

Ако погледнете историята на геополитическото отношение на Съединените щати към Русия и Евразийския континент като цяло, можете да видите явната геополитическа ориентация на Съединените американски щати.

Тя се формира под влиянието на водещи американски геополитици, възприели геополитическата концепция на Макиндер и Спайкман, и в частност предполага необходимостта от контрол над Евразия и ограничаване на всяка държава в това пространство, която претендира да бъде сила.

Теорията за Хартленд на Макиндер гласи:

„Който контролира Източна Европа, командва Хартленд. Който контролира Хартленд, командва Световния остров (т.е. Евразия и Африка). Който контролира Световния остров, командва Света.“

Спайкман комбинира теориите на Халфорд Макиндер и Алфред Махан (теорията на Римланд), които предвиждат, че Съединените щати ще станат водеща морска сила. Махан сравни Съединените щати с анаконда (стратегията на анакондата), която трябва да контролира континента със сила.

Спайкман, за разлика от Макиндер, вижда основното световно бойно поле в пространството от Баренцово, Балтийско и Черно море до Южна Корея.

Теорията на Спайкман за Римланд гласи:

„Който контролира Римланд, контролира Евразия, а който контролира Евразия, контролира съдбите на целия свят.“

В пояса Римланд, според Спайкман, е необходимо да се въздейства върху територията на Евразия с военна сила и по този начин САЩ ще заемат мястото на световен хегемон.

Концепцията за сдържане на Евразия след Втората световна война се трансформира в геополитически атлантизъм.

„Сдържане“ на Русия

НАТО, оглавено от Съединените щати, „сдържа“ Русия не поради вероятното връщане към съветската система или липсата на демокрация в руското правителство, а по чисто геополитически причини.

Главното е да не позволят на Русия да се върне към размера на Съветския съюз и по този начин да стане геополитически съперник на Съединените американски щати.

Днес Русия и евразийското пространство са изключително важни за САЩ за поддържането на еднополюсната политика на световен хегемон. Затова американските, или по-скоро англосаксонските и атлантическите политически, икономически и идеологически модели трябва да останат непроменени и да важат за всички държави и системи.

След победата в Студената война американците почувстваха, че се приближават до своята „съдбоносна роля“ и с готовност започнаха да разпространят либералната идеология на останалата част от планетата.

На първо място, това се отрази на съдбата на бившите членове на Варшавския договор, както и на най-големия американски геополитически противник — Русия.

Американската „стратегия на анакондата” се прилага с голям успех на физико-географската граница на Русия, която се наложи да предприеме определени стъпки за установяването на многополюсен ред.

Ако една от страните вземе връх, както вече се е случвало в някои исторически моменти, това ще наруши баланса на силите и хегемонията на една от държавите, което от своя страна пряко засяга политическите, културните, икономическите и всякакви други процеси по целия свят — независимо от желанията на доминиращите играчи.

За да се поддържа балансът, амбивалентните сили трябва да действат еднакво.

Благодарение на баланса в действията на тези сили е възможно да се предотврати дестабилизирането на ситуацията и да се запази суверенитетът на различните играчи на международната арена.

Геополитиката в отношенията между САЩ и Русия е важен фактор, който влияе върху цялостната ситуация и дългосрочните решения. Без приложението на знанията в областта на геополитиката съвременните международни отношения биха били много различни, но днес, както и преди, геополитиката остава мощен аргумент в очите на онези, които вземат решенията и прогнозират следващите стъпки на своя естествен или натрапен враг.

През предстоящия период геополитиката отново ще придобие особено значение, което се доказва от появата на многополярността- теоретичен модел на приложната геополитика.