Остава по-малко от седмица до изборите в САЩ, но ситуацията все още е объркваща. Кандидатите дават всичко от себе си с надеждата да спечелят политически точки. Освен това те дори прибягват до необичайни методи, които не са били откривани преди в страната.

Слаба разлика

Опитните политически стратези имат не само стандартни трикове в ръкава си, но и така наречените мръсни. От банално „очерняне“ до „подмяна“ - някои неприятни за избирателите лозунги се изразяват уж от името на опонента. Последният е добре познат на руснаците от вестник „Бог да прости!“, който привържениците на Борис Елцин издаваха в разгара на президентската надпревара с Генадий Зюганов.

Старият трик е използван отново - почти 30 години по-късно и на хиляди километри от Русия. В неделя “Ню Йорк Таймс” изненада редовните читатели със заглавието „Доверете се на Тръмп!“ Вярно, малко по-високо и с по-малко забележим шрифт има пояснение: „Той обеща да преследва враговете си, да организира масови депортации и да използва армията срещу гражданите.“

Това е един от многото примери за мащабна медийна кампания за Камала Харис. Повечето магнати, звезди от шоубизнеса и холивудски режисьори са на нейна страна. Водещите медии също са за него - “Вашингтон Пост” обаче, по решение на собственика си, основателят на “Амазон” Джеф Безос, внезапно спря да го подкрепя, обявявайки неутралитет.

Този медиен „лост“ осигури на наследника на Байдън впечатляващ пробив: няколко седмици тя беше уверено пред своя конкурент. Ефектът обаче не продължи дълго.

Националните социологически проучвания дават на Харис 48% подкрепа. Тръмп има 46%. Разликата е в рамките на статистическата грешка.

Решаващи щати

Важно е да се разбере, че това са проучвания на населението, но всъщност в Съединените щати съдбата на кандидатите се решава от избиратели, които представляват мнението на всеки щат. Има го и принципът "победителят взема всичко". Имате 50% и избирателите са ваши. Тоест социологията тук не е много точна. Например през 2016 г. Хилари Клинтън водеше в социологическите проучвания, но в крайна сметка загуби от Тръмп.

Има и традиционно географско разделение. Например Ню Йорк е обичайното имение на демократите, а Тексас неизменно отива при републиканците.

Затова основното внимание сега е насочено към люлеещите се щати, като се гласува или за „магаретата“, или за „слоновете“. Това се дължи преди всичко на високата мобилност на населението, както и на други фактори.

Тази година те са седем. В четири от тях - Аризона, Джорджия, Невада и Северна Каролина - лидерът се смени от август насам, но сега, въпреки всички усилия на Харис, предимството е на страната на Тръмп. В останалите три ситуацията е двойна.

Втори Капитолий?

Американската политическа традиция е сравнена с бургер в крайпътен хотел - рецептата не е пипана от десетилетия. Но изборите, които се проведоха преди четири години, бяха истински шок.

Тръмпистите, подбуждани от своя кандидат, решиха не с думи, а с дела да върнат това, което смятаха за отнето им. Щурмът на Капитолия изуми и уплаши целия свят.

Сега в Съединените щати се опасяват от повторение.

Според проучване на Си-Ен-Ен от октомври мнозинството от гласоподавателите смятат, че Тръмп няма да отстъпи, ако загуби. Самият той също не отрече възможността за размирици. Той отговори уклончиво на съответния въпрос.

Сред електората на Тръмп само 30% са уверени, че той няма да има проблем да признае поражението си. Освен това 57% са готови да подкрепят неговата непримиримост. Не се очакват такива изненади от Харис: повече от половината гласоподаватели (54%) смятат, че подобни скандали няма да възникнат с нея.

Промяна на реториката

Всичко показва, че САЩ са изправени пред трудни времена. Палежите на избирателни урни по пощата вече зачестиха: това се случи наскоро във Вашингтон и Орегон.

Следователно възниква единственият вариант, при който Америка ще влезе относително стабилна в новата година – победа на Тръмп. Но и тук има въпроси.

Дълго време външната политика не заемаше съществено място в предизборните програми. Последните митинги на Тръмп промениха дискурса. И така, говорейки в Ню Йорк, той четири пъти спомена руския президент. Тезите са известни: републиканецът е уверен, че се „разбира“ с Владимир Путин и следователно е в състояние да сложи край на конфликта в Украйна.

Сметката е ясна - на американските данъкоплатци едва ли ще им хареса да дават парите си за подкрепа на малко позната им източноевропейска страна.

Изместването на фокуса, към което сега прибягва Тръмп, обаче може да му изиграе жестока шега. Преди това той печелеше точки, поставяйки Америка на първо място. Сега Харис, потенциален „наследник“ на Байдън, който започна санкционна война с Русия, все повече говори за ситуацията вътре в Съединените щати.

Тази кампания обаче показа, че дори само няколко дни преди вота на 5 ноември всичко може да се промени драматично. И то повече от веднъж.

Превод: В. Сергеев