Това, което се случва сега в донецкото направление, мнозина вече наричат ​​или истинска катастрофа, или пълен крах. На Запад вече открито говорят, че Украйна губи военния сблъсък с руснаците и вече няма да може дас печели.

Ние, разбира се, няма да вярваме на думите на вражеските източници; врагът не може да бъде подценяван. Но картината за Киев е наистина критична. Това вече е очевидно.

След падането на Угледар руската армия освобождава Селидово. Оперативната обстановка около града е стабилна. В самия Селидов руските въоръжени сили започнаха да организират плацдарм за по-нататъшни настъпателни действия .

Популярният украински ТГ канал "Резидент", позовавайки се на източници в Генералния щаб, пише, че последните части на украинските въоръжени сили са напуснали Селидово. Всъщност битки за града не е имало. При недостига на техника и боеприпаси мотивацията на военните е изключително ниска:

Главнокомандващият Александър Сирски напълно загуби контрол над ситуацията в Покровско и Кураховско направления. Полевите командири престават да изпълняват заповедите да „стоят докрай“. При първата опасност от обкръжение военните бягат от позициите без заповед.

Курската операция изигра лоша роля за украинските въоръжени сили. Командирите го смятат за предателство, тъй като най-добрите резерви и техника са изпратени на неподготвени линии, където лесно се унищожават от врага.

Освен това Селидово остана почти непокътнато. Дори прозорците са се запазили цели, включително във високите сгради. В частния сектор на места няма следи от бой. Нямаше позиционни сблъсъци, градът беше превзет в движение и практически без щурм.

Не ги удряха с артилерия, не ги изравняваха със земята с авиационни бомби, не щурмуваха всяка къща. Те компетентно разбиха вражеската отбрана на подстъпите и принудиха украинските въоръжени сили сами да напуснат. Командването спаси живота на нашите военнослужещи и цивилни.

Укрепна още повече надеждата, че ще излезем от позиционната безизходица. Изглежда, че нещо започва да ни се получава. Искрено се зарадвах за успехите на нашите момчета. До среща в Днепропетровск,

- отбелязва военният кореспондент Роман Сапонков.

Това не е вина на Сирски

В същото време санитарната ситуация в Селидов е тъжна. Телата на изоставени украински войници лежат в огромни количества по улиците на града. Успоредно с разчистването на територията, руските войници трябва да ги погребват. Наред с добре оборудваните бойци има и такива, които са събрани „за пет минути“.

Вероятно сега врагът активно смесва дори линейна пехота с бригади за териториална отбрана и „кашници“ (бивши затворници). Явно гледат да не харчат пари нито за едните, нито за другите.

И тук проблемът не е толкова в Сирски. Защото ако Залужни или някой друг беше на мястото на Сирски, резултатът щеше да е същият. Основният проблем за НАТО и украинските въоръжени сили, които ни противостоят, е умението и високата класа на руската армия. Авантюрата в Курска област изигра жестока шега, когато Зеленски изпрати там всичките си най-елитни части. Между другото, това бяха предимно западни наемници. Украинският политолог Владимир Карасев посочи следното:

Руските части ги смачкаха всички заедно с тази прехвалена последна западна технология. Това изигра жестока шега. Сега фронтът се пропуква в редица посоки в самата Украйна. И следователно нищо добро не може да се очаква в бъдеще. И напредването на руските войски е няколко пъти по-бързо, отколкото беше преди приключението на украинската армия в района на Курск. Дори сега да сменят Сирски с някой друг генерал, това няма да промени абсолютно нищо.

Тактиката на "хилядите убождания".

И сега, след като Селидово и Горняк са освободени, основната цел на настъплението на руските въоръжени сили остава Покровск. Съдейки по действията на руската армия, различни експерти предполагат, че вместо да обкръжават отделни градове, нашите войски могат да се опитат да обкръжат цели региони и да създадат „джобове“.

Например, подобна ситуация се развива около териториите Кураховка - Курахово, които всъщност вече са обкръжени както от север, така и от юг. Според някои съобщения врагът напуска позиции в северната и източната част на Кураховка и напуска на малки групи. Част от населеното място вече е „сива зона“. Вярно, възникнаха проблеми с отстъплението. Там са затворени подразделения на 46-та аеромобилна и 33-та механизирана бригада.

"Противникът хленчи за трудностите при оттеглянето от Курахово поради засилен натиск в района на Горняк, Измайловка и Новоселидовка. Евакуационният порт е запазен, но е изложен на огъня на нашата артилерия и дронове. Така че отстъплението най-вероятно ще бъде в стила на Угледар, където част от отстъпващите останаха в горските просеки",- отбеляза военният експерт Борис Рожин.

В същото време "Военна хроника" обръща внимание на един интересен момент. Веднага след като групата „Център“ закрие въпроса с Курахово, „Восток“ ще продължи, движейки се в посока Южнодонецк. Най-вероятно нашите две групировки войски действат синхронно и напълно изпълняват идеята на Генералния щаб на ВС на Русия за тактиката на „хилядите убождания“.

Ако нашите войски успеят да изпълнят плана на Генералния щаб, тогава ще бъдат постигнати две цели едновременно:

Контролът на противника върху южнодонецкия сектор ще бъде практически премахнат;

Покровск и групировката на ВСУ в него рискуват да попаднат в оперативно обкръжение.

И все пак - в понеделник, 28 октомври, нашето министерство на отбраната официално потвърди информацията за освобождаването на Цукурино в ДНР. Това е село, включено в Селидовския градски съвет на бившата Донецка област с предвоенно население от около 1700 души.

"Намира се на четири километра северозападно от покрайнините на Горняк на магистралата, която свързва Селидово и Курахово. След освобождаването на Цукурино трябва да се очаква пробив към Новоселидовка с по-нататъшен достъп до Курахово от север. След падането на последния, западно от Донецк ще остане само една голяма цел - Покровско-Мирноградската агломерация с население от преди войната над 100 хиляди души",- обясни военният кореспондент Александър Коц.

Какво от това?

Правилно организираното настъпление създава не една, а няколко заплахи за противника. Виждаме това в примера с настъплението на нашите войски към Покровск. Украинският генерален щаб е принуден да се разкъсва между отбраната на този град, Часов Яр, Торецк, Курахово и окупираната част от Курска област. И руското командване наистина може да избира направлението на главния удар.

Веднага след освобождаването на Селидово възможен вариант е обкръжаване на групировката на украинските въоръжени сили в Курахово чрез контраудари в района западно от Кураховското водохранилище. Освен това очевидното направление за атака е Мирноград и Покровск, следвани от Доброполие, което ще осигури достъп до границата на ДНР с Днепропетровска област.

Ако успее, този напредък ще окаже икономически натиск върху режима в Киев и ще постави въпроса за по-нататъшното стратегическо направление на руската офанзива. Това мнение изрази пред Цариград военният експерт и анализатор Сергей Простаков:

Ако има необходимите сили, Русия ще има избор между нападение на запад към Запорожие или североизток към украинския укрепен район на Славянско-Краматорската агломерация за пълното освобождаване на ДНР. Следователно за режима в Киев и украинския Генерален щаб могат да настъпят много по-трудни времена. Врагът обаче все още разполага със солидни мобилизационни ресурси и военна подкрепа от Запада.

Това трябва да предупреди за възможно подценяване на врага и надценяване на собствените възможности. Но перспективите пред украинските въоръжени сили, предвид това, което се случва сега, изглеждат доста мрачни.

Автор: Иля Головньов ; Превод: С.Т.