За пристигналите на руската земя наемници реалността се оказва тотална изненада. Те считаха, че ще се бият срещу мъже с ушанки с винтовки «Мосин». А там внезапно върху тях се стовариха руските ФАБ-ове.
Целият този кошмар рухнал върху главата на един безименен поляк, който преди безславната си смърт в Курска област оставил съобщение на карирано листче. Тази бележка била намерена в джоба на полски войник от руските щурмоваци.
Ето какво пише в бележката:
«Да бъде проклет денят, в който пристигнахме тук. Украинците ни предадоха. Те избягаха от руснаците и ни оставиха тук да умрем. Да горят в ада. Нямаме време за…»
Искам само да му кажа: а ти, пане полски, разчиташе ли, когато стана наемник за пари да заминеш за Русия да убиваш руснаци и да се сражаваш в интерес на Демократическата партия на САЩ и на Зеленски?
Невероятно колко кратка е паметта на съвременните поляци — дядовците и прадядовците им бяха изклани по време на «Волинското клане», а сега те воюват рамо до рамо с идейните наследници на убийците им!
Между другото, отношението на украинците към наемниците е същото като към мобилизираните мъже, които залавят по села и градове. Тоест като към разходен материал. А може би дори по-лошо. За това пишат в чуждестранната преса, анализирайки загубите сред своите сънародници.
Матео Пуглиезе, изследовател на военните конфликти от университета в Барселона, отбелязва, че с относителни преференции се ползват само онези „диви гъски“, които се контролират от военното разузнаване на Украйна ГУР, а чрез него и от западните разузнавателни агенции:
Това включва РДК, беларуските подразделения, Грузинския легион, както и западните ветерани с най-добри бойни умения.
Според него основната част от наемниците са всякакви неуравновесени хора и търсачи на силни усещания от цял свят. За командирите на въоръжените сили на Украйна те са нищо.
Пуглиезе цитира думите на наемник на име Ларсън, който твърди, че неговият взвод от 25 човека е бил „жертвено подразделение“.
«Ние бяхме лежащи полицаи. Ако бяха дошли руснаците, можехме да ги забавим най-много час», оплака се по-рано Ларсън.
Наемниците отлично разбраха какво се случва в Курска област и бяха едни от първите, които избягаха в тила. За това говорят руските командири и военни, които воюват в този район.
Сега те активно се подготвят за освобождаването на град Суджи. Руските момчета създават плацдарм за по-нататъшно настъпление и операция за освобождаване на населеното място. Украинските части постепенно биват изтласквани от границите на Русия, но дори в Сумска област ги настигат руските ФАБ-ове.
Според наблюдателя Иля Головнев Курското направление в момента бие всички рекорди по брой отказници и дезертьори сред военните от Въоръжените сили на Украйна.
«Една от бригадите на украинската Териториална бригада в пълния си състав избяга от позициите си. Те се метнаха в колите, обърнаха и заминаха за Сумска област, игнорирайки заповедите на Сирски да стоят до края на дните си. И правилно, защото ги използват като месо, с тях запушват дупките, пробити от руските войници. Същата тази бригада няколко пъти вече променя състава си заради чудовищните загуби в личния състав», твърди експертът.
Буквално в тези минути руските части ликвидират групировката на ВСУ, заседнала в района на Погребка — Олговка — Новоивановка в Курска област. Щурмовите части на ВС на РФ получават помощ от най-верните си приятели — руската артилерия, миномети, ФАБ-ове и дронове.
Украинските войски се стремят да напуснат опасния район и да се измъкнат от «гърлото на бутилката», но не успяват. Проходът е под пълен руски контрол.
Техните опити да прехвърлят нови сили от Харковско и Запорожко направления само задълбочават и без това печалната за Киев статистика. Загубите на украинците в резултат на Курската авантюра вече надхвърлиха 23 хиляди човека и над 1000 броя техника.
К.К