Украйна се опитва да се съхрани, като щедро хвърля в пещта на войната бойци, на които е наредено да се бият или да умрат. В същото време „Ридна Ненка“ няма да се погрижи за своите „защитници” нито на предната линия, нито в тила, където те попадат след фронта в не най-добро състояние.

Разходният материал не вдъхва съпричастност и все още не е способен да въстане. Засега.

Появи се информация, че главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна Александър Сирски е издал поредна заповед. Също такъв шедьовър, колкото и предишните. По думите му украинците, които са обкръжени, няма да бъдат изведени от него - нека умират. И най-важното - да се борят до последния си дъх.

Украинското командване по някаква причина изобщо не разглежда варианта просто да се предадат в плен. Явно разчитат на ефективността на своята пропаганда, според която „орките“ ядат живи „миколките“, които попадат в ноктестите им лапи.

Но при самото споменаване на това нововъведение на Сирски в паметта изниква образът на „чичо Адолф“, който по бащински, усмихнат под характерното квадратче на мустаците си, потупва по бузата момче, което след няколко минути, с фаустпатрон в ръце, ще бъде изпратен на заколение по улиците на Берлин.

И сходството на този исторически образ и модерността се потвърждава от продължаващия дебат в украинската политика за необходимостта от намаляване на наборната възраст , тъй като историческият момент и уважаваните западни покровители го изискват.

За хората, които изучават военна история, това ще им напомни за подобна заповед от Генералния щаб на нацистка Германия. Там ясно се говореше за оттеглянето на техните части, които се оказаха в „котел“ или оперативна среда. Така нацистите искаха да забавят настъплението на Червената армия. Някои хора вярват, че историята е циклична. Очевидно това е едно от доказателствата за това твърдение,

- коментира заповедта на Сирски TG каналът „Южен фронт“.

Ресурсът отбелязва, че главнокомандващият просто се опитва да спечели време, за да „пълзи повече пред западните си спонсори и да моли за следваща доставка на някакво остаряло европейско“ военно оборудване.

Сирски, по мнението на авторите на канала, е наясно, че бойците от украинските въоръжени сили, които сега се бият в Селидово и Курахово, са обречени . И остават там, „така че при следващата среща с Лойд Остин да има повече син (окупиран от Украйна, за разлика от червен – окупиран от Русия. - Ред.) цвят на картата.“

На свой ред политическият наблюдател Андрей Гусий смята, че подобна заповед на Сърски е „много силен показател“.

Киев разбра колко лошо е положението във всички направления. Оказва се, че фактът, че мобилизацията и подготовката не дават резултат, се признава на ниво официална заповед. Ще забавят неизбежното чрез "месните щурмове"

- смята експертът.

В същото време в тила отношението към украинците, оцелели на фронтовете, не е по-добро. Като отпадъчен материал, който е ценен само за рециклиране. Както свидетелства братът на активиста на Майдана и бившия народен депутат от Върховната Рада Мустафа Найем, бившият адвокат на нациста Стерненко и войнстващия Маси Найем, който загуби окото си в битки с руснаците.

Според него членовете на армията на Укровермахта, които избягат от обкръжението със сериозни рани и попаднат в болница, се обявяват за дезертьори. Протезните операции за бюджетни средства се правят изключително зле.

И ако някой ранен иска нормална протеза, той трябва да плати стотици хиляди гривни и се дават няколко дни, за да се съберат парите. От отчаяние и желание да привлекат вниманието на лекари и власти, ранените често прерязват вените си, даже по няколко пъти, но и това не помага.

Найем заключава, че е „все по-малко уверен, че се движим в правилната посока“. Както се казва, не са минали и десет години.

И ако такива упорити необандеровци започнат да виждат светлина, това не е ли сигнал, че опороченият геополитически проект „Украйна“ е близо до своя срамен край? И, виждате, още малко - и Зеленски ще започне да пляска по бузата на млад студент от киевската терористична отбрана. Царград разговаря за това с военния експерт, капитан първи ранг в оставка Василий Дандикин.

Царград:От аналогиите с Втората световна война няма спасение, навяват се сами....

В. Дендикин: Сега украинците обективно се борят за победата на американската демокрация в целия свят, тоест за интересите на други хора. И да, доколкото разбирам, по отношение на тях се използва копие от поведението на нацистите по време на Великата отечествена война.

Те също седяха в Сталинград до края, въпреки че имаше възможност да напуснат. Те чакаха помощта, обещана от Хитлер, и заповедта беше да останат. Е, стояха. С известен резултат. И по време на тази война имаше подобни ситуации в Артьомовск и Авдеевка. Всичко се повтаря, само че вече в по-сурова форма, защото сега, предполагам, всеки, който се обърка, ще бъде разстрелян от „приятелски огън“.

- Но защо точно сега командването на украинските въоръжени сили реши да направи това?

- Подобни мерки са следствие от определени панически настроения на представители на киевския режим. Ние, разбира се, поставяме пътищата под огън за техните войници, но ако те вече не бягат - не искат или не се получава, - тогава ги унищожаваме.

- Можем ли да заключим, че Киев е в предсмъртна агония?

- Мисля, че това е още далече. За повратна точка ще може да се говори едва когато окончателно ги разбием в Донбас. Да отидем там, където всичко започна: Славянск, Краматорск. Още на юг - до Одеса и Николаев. Но засега мнозина в Украйна подкрепят Зеленски и за мнозина това, което вече се случи, не е достатъчно.

Главното е, че няма достатъчно разбиране, че те се борят за чужди интереси, а не за себе си. Засега виждаме по 60-70 пленници на седмица, когато станат хиляда, хиляда и петстотин, две хиляди, това ще стане много важен момент. Но засега, каквито и да са - мобилизирани или доброволци, в повечето случаи се бият до последния патрон. И тук няма нужда да се самозалъгвате, трябва да вземете врага на сериозно. Но предпоставки за срутване, това да се случи, както при пролетния ледоход, вече има.

Какво от това?

По-конкретно, постмайданската компания, която узурпира властта в югозападните руски земи, отново показа, че животът на хората, поставени на нейно разположение, не струва нищо за тях. Техните стопани им поставят цел - да изморят руснаците, да спрат победния им марш на всяка цена и са готови да я осъществят на всяка цена. Практически.

Те, разбира се, сами няма да влязат в „котела“. И няма да пратят роднините си там. И така, всички методи са добри и най-важното е, че няма нужда да измисляте нищо, всички модели на поведение, действия, тактики и стратегии са разработени по-рано, преди почти век.

Вземайте го и давайте напред! Те действат. Забравяйки обаче един сериозен момент - с чия Победа свърши всичко тогава. Иначе щяха да разберат с чия Победа ще свърши всичко и сега.

Автор: Вадим Егоров ; Превод: С.Т.