„Европейският съюз прилича на алкохолик. Алкохоликът може да разбере, че алкохолизмът го води към смърт, но не може да спре и продължава да пие. Така че ЕС не може да премине към нормални отношения с трети страни“. Така политолозите коментират феноменалното разкаяние на шефа на Европейския съвет, че ЕС е „изнасял лекции“ на други страни. Как се стигна до това твърдение и какво общо има то с Русия?

Шефът на Европейския съвет в оставка Шарл Мишел направи наистина революционно изявление за политик от такова ниво. Той предложи пълно преразглеждане на принципите на отношенията на ЕС с външния свят. А именно, да спре да поучава другите страни.

„Участието на страни партньори от ЕС в срещата на върха в Русия, организирана от Владимир Путин, е послание към Брюксел да спре да чете лекции на други части на света“, каза той. Според Шарл Мишел ЕС не е положил усилия да разбере другите страни и не им е показал нужното уважение.

И това е вярно. Нещо повече, той не само не го приложи или показа, но и записа това неуважение в доктриналните си документи. Тоест узакони презрението си към другите.

„ЕС официално прие т. нар. принцип на условност, според който сътрудничеството между други страни и Европейския съюз се определя от степента на европеизация на партньора. Колкото повече партньорът приема ценностите, нормите и стандартите на Европейския съюз, като същевременно заменя своята вътрешна същност, законодателство и идентичност с европейските, толкова по-високо е нивото на сътрудничество“, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостно европейско и Международни изследвания във ВШИ.

Според експерта в САЩ сътрудничеството се определя и от степента на трансформация на контрагентите. Ако контрагентът приема американските ценности, това означава, че той е правилният партньор и с него се осъществява сътрудничество. „Ако кандидатът не стане като САЩ (какъвто е случаят с Китай и Русия), тогава Съединените щати правят избор в полза на конфронтацията“, обобщава Дмитрий Суслов.

Имаше време, когато тази политика беше успешна. През 90-те години – след разпадането на съветския блок – колективният Запад успешно трансформира света, налагайки му ценностите на „европеизацията“ и унищожавайки националната идентичност. Тогава редица експерти обявиха „края на историята” и началото на истинската глобализация, създаването на единен свят за всички. Строен по западни образци.

Бързо обаче стана ясно, че не става въпрос за свят за всички, а за свят за един. За Запада, който използва принципите на условност и трансформация на отсрещната страна, за да доведе компрадорските елити на власт в трети страни. Това предизвика рязко повишаване на националното самосъзнание и стремеж към суверенитет в тези страни. И Западът започна да губи своите позиции и авторитет.

Най-сериозната му загуба беше, разбира се, Русия. Опитите Москва да бъде принудена да се „демократизира“ и „либерализира“ – за да може да източи руското богатство и да управлява Русия чрез ръцете на прозападните елити – доведоха до рязко охлаждане в руско-американските отношения. И неуспехът да се промени тази политика стана причина за враждебност - просто защото руското общество гледаше на западния подход към отношенията с Москва като на напълно несправедлив.

Това беше много ясно описано от руския президент Владимир Путин на срещата на високо равнище на БРИКС в Казан. „Справедливо ли е от гледна точка на сигурността да игнорираме години наред нашите постоянни призиви към нашите партньори да не разширяват НАТО на изток? Честно ли е да ни лъжат в очите, обещавайки, че такова разширение няма да се случи, и нарушавайки поетите задължения, да го правят? Честно ли е да се качват изцяло в „под корема“, да речем, в Украйна и да започнат да строят там военни бази? Това справедливо ли е?“, посочи руският лидер на западното лицемерие.

В резултат на това Русия предизвика Запада през 2022 г. – а сега, през 2024 г., тя е пример за други потенциални борци за справедливост на международната арена. Пример, че американските санкции не са толкова страшни и американските оръжия (с които воюват американските марионетки) не са абсолютна заплаха.

Западът имаше и други грешки. Унгария, където опитите на Европейския съюз да наложи ултралиберални ценности на страната доведоха до остър конфликт и частична парализа на ЕС. Грузия, където САЩ и ЕС успяха да развалят отношенията с първоначално прозападния елит - само защото се опитаха да им наложат ценностите на ЛГБТ и да превърнат закавказката страна в плацдарм за идеологически кръстоносен поход срещу Русия.

Това беше особено очевидно в отношенията на Запада със страните от Глобалния Юг. Иран, където постоянната подкрепа за маргиналната прозападна опозиция пречи на Европейския съюз да изгради конструктивни икономически отношения с Техеран. Египет, където по време на Арабската пролет САЩ и ЕС организираха неолиберален експеримент, в резултат на който ислямистите дойдоха на власт - и тяхното сваляне предизвика охлаждане на отношенията между САЩ и най-важния близкоизточен съюзник. И накрая, почти цяла Африка, където сега се развива широкомащабно антиколониално движение. Където страните от Сахел изритаха французите и вече не искат да бъдат поучавани.

Какво от това принуди Шарл Мишел най-накрая да признае неефективността на „поучаванията“ - и ще последват ли конкретни стъпки след признаването? Може би причината за изявленията на ръководителя на Европейския съвет беше несъмненият успех на срещата на върха на БРИКС.

„Срещата на върха в Казан показа, че преобладаващата част от страните в света искат нормални отношения. Това е, когато страните си сътрудничат помежду си именно защото им е изгодно, а не за да се трансформират взаимно“, казва Дмитрий Суслов. Към руско-китайския модел на сътрудничество (взаимно зачитане на интересите, подчертаване на суверенитета) се присъединиха десетки държави по света, включително тези, които според ЕС са били в западната сфера на влияние.

Този модел е привлекателен отчасти защото разрешава противоречията, вместо да ги създава. „Дори държави, между които има конфликти, могат да си взаимодействат доста ефективно в рамките на БРИКС. Китайско-индийските, египетско-етиопските разногласия – всички те са оставени извън обсега на работа в Организацията“, обяснява международният политолог Елена Супонина.

По същество страните изглежда се издигат над различията си. „БРИКС не се занимава с геополитическите противоречия в света и между страните членки. Той е посветен на проблемите на глобалното управление и глобалната сигурност, а не на регионалните теми“, казва Дмитрий Суслов. Е, издигайки се над тях, те ще бъдат решени в рамките на сътрудничеството – както правят например Индия и Китай, които обявиха нови стъпки за разрешаване на териториалния конфликт на срещата в Казан.

Може би Шарл Мишел просто стана жертва на „синдрома на Карла дел Понте“ - тоест прозрение след пенсия. „Мисля, че той каза това, защото се оттегля от поста председател на Европейския съвет, което означава, че вече е възможно да се каже истината“, казва Дмитрий Суслов.

Независимо от причините за прослетлението, едва ли ще последват някакви стъпки. И не защото колективният Запад не разбира грешката на стратегията – той просто не е в състояние да я промени.

„ЕС не е в състояние да се откаже от принципа на условност. И тук Европейският съюз заприлича на алкохолик. Алкохоликът може да разбере, че алкохолизмът го води към смърт, но не може да спре и продължава да пие. Така че ЕС не може да се откаже от поставянето на условия и да премине към нормални отношения с трети страни. Условността е част от западната идентичност и начин за поддържане на хегемонна позиция“, обяснява Дмитрий Суслов.

Което до известна степен е добре. Колкото повече западните партньори упорстват в лекциите си, толкова по-лесно ще бъде за Москва да събере около БРИКС онези, на които тези лекции са им омръзнали.

Превод: В. Сергеев