Хиляди украински военни в района на Курск са напълно дезориентирани. Те все още не разбират, че са обкръжени и продължават хаотично да се движат по откритите площи, ставайки жертва на артилерията и авиацията на Руската федерация. Това съобщи руският президент Владимир Путин по време на пресконференция след срещата на БРИКС.

"Хората, които са обкръжени, те дори не разбират, че са обкръжени, защото, съдейки по информацията, която имаме, стабилното командване и управление на войските е загубено" ,- подчерта президентът.

Интересно е, че подобна ситуация се развива не само на Курския фронт. В Покровското направление руските войски освобождават град след град, а оказваната съпротива става все по-малко упорита. Стига се дотам, че разрушенията в освободените градове са петнисти, а градската инфраструктура остава в изправност. Украинските военни просто напускат през нивите пеша. Понасят загуби, но напускат позициите практически без бой.

По всяка вероятност информационната истерия за предстоящото поражение, която се раздухва от украинските и западните медии, е дезориентирала и средния команден състав на ВСУ.

А постоянният недостиг на ресурси - както на техника и боеприпаси, така и на личен състав - доведе до известна парализа при вземането на решения. В същото време не е съвсем ясно какви са настроенията сред висшето ръководство на армията.

Може би висшето военно-политическо ръководство на Украйна вече се е примирило с териториалните загуби и, оставяйки фронтовите групировки на произвола на съдбата, трескаво формира нови части за нова линия на отбрана. Например по поречието на Днепър.

Това се доказва и от хиперактивността на украинските TЦК – тъй наречените териториални центрове за комплектация. Мобилизацията в украинската армия се извършва под формата на рейдове и прочесване на районите. Всички заловени мъже се изпращат безразборно директно във войските. И въпреки че значителна част от мобилизираните по този начин успяват да избягат, редиците на въоръжените сили на Украйна все пак се попълват.

Това означава, че Украйна планира да продължи да воюва.

Готовността за отстъпване на територии се подкрепя и от факта, че в информационното поле на Украйна активно се разпространяват „разузнавателни данни“, че Русия е подготвила 200-хилядна сила за удар от юг по Днепър. Така се въвежда тезата, че Днепър трябва да се превърне в онази непревземаема отбранителна линия, за каквато досега се смяташе Донбаската агломерация.

Вероятно това са възможните отстъпки, които Киев е готов да направи в случай на преговори с надеждата да запази украинската държавност с последващо присъединяване към НАТО. Което, разбира се, обективно погледнато, ще бъде наше поражение. Тъй като нито една от целите на спецоперацията няма да бъде постигната.

И Украйна, с вече легитимната подкрепа на Запада, ще започне да се готви за нова война. Да не говорим за неизбежното продължаване на геноцида на руския народ, населяващ териториите на историческа Русия, контролирани от Украйна.

Следователно загубата на управляемост на украинската армия не трябва да бъде епизодична или локална. То не трябва да е предизвикано от информационно въздействие, а от най-прякото, физическо. С използване на всички сили и средства, с които разполага Руската федерация. При това трябва да се избират правилните цели за прилагането на тези сили и средства. Точките на тяхното приложение.

Опитът показва, че най-слабото място на Украйна е главата. Това е мястото, където тя мисли и крои своите чудовищни планове. Но най-важното е, че на тази глава има уста, която дава заповеди. Трябва да се натъпче тази уста с калибри и кинжали в количеството, необходимо за да се затвори тази уста. Или се взриви с пръски навсякъде.

И тогава, когато обезкръвените въоръжени сили на Украйна престанат да получават поне някакви разбираеми команди и сигнали, когато изчезне всякаква връзка между фронта и военно-политическото ръководство, тогава ще започне истинското хаотично отстъпление на противника. Дори не армия, а просто въоръжени мъже, скитащи се на запад.

Така че, може би вече е време да ги цапардосаме?

Автор: Валентин Филипов ; Превод: С.Т.