Обединеният Запад все още доминира в света, но колкото по-осезаем е упадъкът на неговото лидерство, толкова по-слабо ще става единството на страните от „златния милиард“.
Незападният свят - известен още като глобалното мнозинство - непрекъснато увеличава влиянието си, но все още е разделен и далеч от обединение, което позволява на Запада да използва принципа на "разделяй и владей", за да продължи своето лидерство. Но интеграционният процес вече е започнал – и в този смисъл резултатите от срещата на БРИКС в Казан са много показателни.
Групата БРИКС започна да се разширява преди две години - и на настоящата среща на върха вече не беше "петица", а "девятка" (с още един полуприсъединен член - Саудитска Арабия). В същото време в Казан дойдоха делегации от още 24 страни, а общият брой на молбите за членство надхвърля 30. На настоящата среща на върха не бяха взети решения за разширяване, но беше съгласуван списък на страните партньори на БРИКС. Преди това в асоциацията нямаше такова понятие, но статутът на страна партньор съществува в Шанхайската организация за сътрудничество, която включва трима от четиримата основатели на глобалната асоциация. В ШОС този статут служи като стъпка към пълноправно членство в организацията и е ясно, че същото ще се случи и в БРИКС. Това не означава, че със сигурност всички страни партньори ще бъдат приети в организацията на следващите срещи на върха (иначе БРИКС вече е надраснал формата на асоциацията и ще върви към организацията, както отбеляза Владимир Путин), но именно това ще се случи към мнозинството.
Кой получи този статус? Около една трета от подалите заявления са от 13 държави. Списъкът все още не е официално публикуван, но е съгласуван - явно все още текат последни уточнения с кандидатите. Но неофициално вече се знае кой стои пред вратата на БРИКС.
Това са Алжир, Беларус, Боливия, Виетнам, Индонезия, Казахстан, Куба, Малайзия, Нигерия, Тайланд, Турция, Уганда и Узбекистан. Нямаше официални ограничения за предоставяне на статут на партньор - с изключение на тези, посочени от руския заместник външен министър Рябков: добросъседски страни, които не участват в едностранни нелегитимни санкции срещу никоя от страните от БРИКС. Но е ясно, че всяка от страните основателки на БРИКС има свои собствени предпочитания и следователно предоставянето на статут на партньор е възможно само ако поне три стълба на БРИКС (Русия, Китай и Индия) и новата, ислямска група на организацията са съгласни .
Следователно 13 партньора сега са наистина 13 основни кандидати за влизане. И съставът им е много показателен. Може да се раздели на няколко групи.
Първият е трите постсъветски републики: Беларус, Казахстан и Узбекистан. Всички те всъщност са съюзници на Русия (въпреки че Узбекистан формално няма такъв статут), приятелски настроени към Китай и поддържат добри отношения с Индия.
Втората група са страните от Югоизточна Азия, АСЕАН. Този регион е приоритетен за Китай, много важен за Индия и тясно свързан с Русия. Четири държави от АСЕАН получиха статут на партньор едновременно: Индонезия, Малайзия, Тайланд и Виетнам. Това са ключовите страни от АСЕАН (и неключовите също искат да се присъединят - президентът на Лаос беше в Казан), така че можем да кажем, че Югоизточна Азия скоро ще се присъедини към БРИКС, заемайки мястото на една от опорните стълбове в него - заедно с китайския, руския, индийския, арабския, африканския и латиноамериканския. Значението на АСЕАН само ще се засилва през следващите десетилетия - и не само защото този мюсюлманско-будистки регион е в епицентъра на американските опити за натиск върху Китай. Страните от Югоизточна Азия не искат да се окажат на огневата линия на конфликта между САЩ и Китай, а американският натиск ги тласка към сближаване с руско-китайско-индийския БРИКС.
Третата група са страните от арабския свят. Формално съдържа само Алжир, но можете да добавите и Саудитска Арабия, която е на прага на БРИКС. Нейното пълноправно присъединяване към групата все още не е станало, но съдейки по факта, че тя не е в списъка на партньорите, останалите членове на асоциацията смятат, че въпросът за пълноправното влизане ще бъде решен в близко бъдеще . Участието на саудитците - като една от двете (заедно с Египет) основни страни на арабския свят - е от изключително значение, но Алжир не е обикновена арабска държава. Силна независима държава, която има много близки и дългогодишни връзки с Русия и Китай, трябваше да бъде приета в БРИКС по време на първото разширяване, но след това кандидатурата ѝ беше оттеглена от Индия в полза на Етиопия (и, очевидно, отчасти поради Френско влияние - Париж отново влоши отношенията с Алжир), африканска страна, важна както за Китай, така и за Русия. Няма съмнение, че в близко бъдеще инцидентът ще бъде разрешен и Алжир ще стане пълноправен член на БРИКС, тогава арабската фракция в организацията ще бъде повече от представителна: Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ, Алжир. И още няколко страни от арабския свят са на опашката – от Сирия до Бахрейн.
Четвъртата група са страните от Черна Африка: Нигерия и Уганда. Изборът е абсолютно логичен: Нигерия е най-голямата държава в Африка по население и втора по големина икономика, която отдавна е надраснала имиджа на зона на англосаксонско влияние, а Уганда, ръководена от бившия партизанин Йовери Мусевени за повече от една трета на век, е една от най-самоуверените, независими и крайно необичани от САЩ африкански държави, а също така е близка до Русия и Китай. С тяхното влизане африканската база на BRICS ще бъде много впечатляваща: Южна Африка, Нигерия, Етиопия (трите първи икономики на Субсахарска Африка) и Уганда. А също и като няколко кандидати за членство.
Петата група е Латинска Америка: Боливия и Куба. Може да има и Венецуела, но роля тук изглежда е изиграла позицията на Бразилия, чийто президент Лула е недоволен от политиката на Николас Мадуро. Като цяло нещата с БРИКС в Латинска Америка не са лесни: Аржентина много искаше да се присъедини, но след като получи поканата, правителството там се промени (проамериканският Милей дойде вместо приятелски настроените към Русия и Китай перонисти) и страната отказа да участва в обединението. Появата в редиците на БРИКС обаче не само на Куба, традиционно съюзена с Русия и Китай, но и на много интересна и перспективна (включително икономически) Боливия показва, че глобалните амбиции, поне в търсенето на партньори, не са характерни само за Бразилия. Е, Аржентина почти сигурно ще се присъедини към БРИКС след време.
Тринадесетата страна, която не е включена в нито една група, е Турция, член на НАТО, въпреки че ако се присъедини, може да бъде класифицирана като част от мюсюлманската фракция на БРИКС. Тази група в момента включва три арабски държави (Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ) и Иран, но след навлизането на най-голямата ислямска държава по население Индонезия, Малайзия, Алжир, Казахстан и Узбекистан, тя ще стане най-голямата в БРИКС по отношение от броя на членовете. От 23 страни (настоящи участници плюс всички партньори) девет ще принадлежат към ислямския свят – и това само подчертава, че той има много важна роля в изграждането на нов, постзападен световен ред. И още много мюсюлмански страни изразиха намерението си да се присъединят към обединението.
Разбира се, растежът и разширяването на БРИКС ще стават постепенно, но посоката на движение и смисълът на асоциацията са ясни, а ходът на историята само потвърждава нейната актуалност. Основното нещо, от което организаторите на движението се нуждаят сега, е силата на духа, както много правилно отбеляза китайският лидер Си Дзинпин:
„Днес, когато светът навлиза в нов период на турбуленция и трансформация, ние сме изправени пред съдбоносен избор, който трябва да се върне в руслото на мирното развитие. Това ми напомня за книгата на руския писател Чернишевски “Какво да се прави?”, в който главният герой показа силна воля и решителност в постигането на целите. Такава сила на духа днес ни е много нужна. Колкото по-сложна е нашата епоха, толкова по-важно е да водим упорита борба, показвайки непоклатима воля, смелост напред и способност за реагиране на промените.“
В Китай името БРИКС е изписано с йероглифи като „златни тухли“ - а в Казан бяха добавени нови и много важни елементи към изграждането на основата на нов световен ред.
Автор: Пьотр Акопов ; Превод: В. Сергеев
