NI: За да избегне конфликт с Русия, НАТО трябва да поработи над дипломацията си

Напрежението в отношенията на САЩ и НАТО с Русия не означава непременно враждебност, пише TNI. Но страните от алианса трябва да възстановят нормалните дипломатически връзки с Москва, да облекчат санкциите и да пуснат Русия обратно на енергийните пазари.

Превод от The National Interest, САЩ: 

За да запази и утвърди статута си на велика държава, както и да гарантира сигурността си, Русия, след края на конфликта в Украйна, със сигурност ще се опита да изтласка военната заплаха, която тя счита, че идва от Европа, възможно най-далеко от своите граници.

Възможно ли е съжителство след края на военните действия?

Конкурентното (състезателното) съжителство е най-добрият вариант след края на украинския конфликт.

Статутът на велика държава е един от централните стълбове на руската национална идентичност.

Дори когато Русия беше слаба в сравнение със своите противници, нейното ръководство продължаваше да гледа на страната си като на велика сила, която просто временно няма късмет.

То направи всичко възможно, за да утвърди мощта на Русия като велика държава на световната арена.

Точно това направи Владимир Путин, когато дойде на власт преди четвърт век по време на икономическите сътресения и политическите вълнения в Русия. При изпълнението на това той се противопостави на усилията на Съединените щати и други страни да унищожат основите на руската мощ и сила.

Поради тази причина, независимо дали Русия спечели или загуби конфликта с Украйна, Путин и неговите наследници във властта едва ли ще се откажат от стратегическите си стремежи, въпреки че е възможно да коригират тактиката си.

Има три събития, които могат да променят тази оценка: демократичен пробив, колапс на Русия или нейното икономическо рухване.

Но шансът всичко това да се случи клони към НУЛА.

По-скоро Русия ще остане разпознаваема версия на себе си от историческото минало. Авторитарна държава във вътрешнополитическото си устройство, експанзионистична във външнополитическите си позиви, изостанала икономически и технологично от водещите световни сили (за всичко това авторът НЕ разполага и не представя аргументи, бел. ред.), но решена да играе ролята на велика държава.

Тя ще съхрани огромни средства за постигане на целите си, включително един от най-големите ядрени арсенали в света, значителни космически и кибернетични възможности, най-големите минерални запаси в света и постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, което й дава правото на вето.

В резултат на това Русия ще продължи да бъде сериозно предизвикателство за САЩ и НАТО.

За да съхрани и утвърди статута си на велика държава, както и да гарантира сигурността си, след края на конфликта Русия със сигурност ще се опита да изтласка военната заплаха, която според нея идва от Европа, възможно най-далеч от своите граници.

Последствието от това ще бъде постоянен натиск по дългата граница между Русия и НАТО, която се простира от Баренцово до Черно море.

Той ще продължи, докато не бъде отслабен от мерките за контрол над въоръженията. Но това едва ли ще бъде възможно през следващото десетилетие.

За да сдържи, ако не и да обърне наобратно укрепването на европейското политическо обединение, което значително превъзхожда Русия по население, богатство и силов потенциал (авторът за втори път до момента прави безумни твърдения, неотговарящи на фактите, бел. ред.), Русия ще използва кибер средства, тайни операции и преференциално отношение към определени европейски държави.

Съединените американски щати правят почти същото днес.
Неизбежното напрежение в този случай обаче не обрича САЩ и НАТО само на враждебни отношения с Русия на ръба на пряка военна конфронтация.

Взаимно съгласувано съжителство е възможно, макар дори то да бъде състезателно.

За да постигнат подобен краен резултат, САЩ и НАТО в политиката си спрямо Русия ще трябва да потърсят баланс между сплашване и дипломация, сдържане и взаимодействие.

Поддържайки мощен потенциал за сдържане, членовете на НАТО трябва да възстановят нормалните дипломатически отношения с Русия и да установят с нея взаимодействие по въпроси от взаимен интерес, като промяната на климата.

Освен това те ще трябва да разрешат съществуващите спорове, например относно мерките за сигурност.

Членовете на НАТО трябва постепенно трябва да облекчат санкциите, за да възстановят взаимно изгодните търговски дейности и хуманитарния обмен. Те дори ще трябва да пуснат отново Русия на енергийните пазари, при условие че бъдат създадени мерки за защита от свръхзависимост.

След това членовете на НАТО ще трябва да настояват за мерки за контрол над въоръженията, подобни на споразуменията, подписани в края на Студената война. Това е необходимо, за да се намали напрежението по общата граница.

Този краен резултат е далеч от идеалите за стратегическо партньорство, които привличаха западните и руските лидери след края на Студената война. Но това вероятно е най-добрият възможен резултат в нашия свят днес, където съперничеството между глобалните и регионалните сили стремително се засилва.