Нахлуването на ВСУ в Курска област, когато трябваше да започнат преговорите между Русия и Украйна за частично прекратяване на огъня в Катар, както намекнаха в Съединените щати, най-накрая поставя на дневен ред не само въпроса за „санитарния кордон“.
Става дума за много важна териториална „компенсация“ за Русия, която начислява „такса измама“. Една от целите на предстоящото „бичуване“ на Украйна е Киев окончателно да се отучи лесно да нарушава договореностите, постигнати с Москва, без които всякакви споразумения с нея ще бъдат безсмислени. Какво друго ще отиде в Русия като наказание за режима на Зеленски и какво общо имат севернокорейските специални сили с това?
Ако се спуснете от небето на грешната земя, става очевидно: Москва няма сили да окупира с един замах цяла Украйна, на която активно помагат 55 държави, включително най-големите западни. Както и желание, тъй като Русия в никакъв случай не се нуждае от Западна Украйна. А Западът, който инвестира сериозно в Украйна и вижда в нея своето оръжие срещу Русия, отслабена от военните „реформи“ от последните години и имаща нужда от време, за да се подготви за сериозна война, няма да позволи това да се случи.
Това означава, че Москва ще трябва да преговаря с Киев във всеки случай: за мир, примирие - няма значение какво. Но има проблем. Украйна, отворена за влиянието на най-агресивните сили на Запада, не спазва постигнатите с Москва споразумения и не възнамерява да ги спазва.
Така беше преди СВО с Минските споразумения. Ситуацията беше абсолютно същата и след неуспешния опит на Русия да смени режима в Киев възможно най-безкръвно на 24 февруари 2022 г. Най-ярките примери за това са преговорите в Беларус, Истанбул-1, зърнената сделка, проваленият Истанбул-2, а сега и провалилите се в последния момент косвени преговори в Доха (Катар).
Как работи "такса измама"?
Истанбулските споразумения от 2022 г., според които Русия изтегля войските си от района на Киев, за да създаде благоприятна атмосфера за мирно уреждане, бяха последвани от подлата украинско-британска провокация в Буча. И след това последва цялото международно представление, осъждащо Русия за нещо, което не е направила.
Но в този момент в името на мира Москва дори беше готова да се върне на Украйна - само и само да остане извън НАТО и да спре терора срещу руското си население - територията на Херсонска и Запорожка област. Но Киев, подбуждан от Лондон и Вашингтон, намери това за недостатъчно. След това британският премиер Борис Джонсън се втурна към Киев и, както потвърждават свидетели (самият той сега отрича това), играейки на алчността на украинците, убеди Владимир Зеленски и неговия антураж, че руснаците са слаби и не са готови за истинска война. Това означава, че Киев също ще може да „си върне“ Крим и след това да бъде приет в НАТО.
Москва също направи свои изводи, като наказа измамниците в Киев: и двата региона бяха приети в Русия, въпреки че първоначално това не беше обсъждано.
Още два примера
Зърнената сделка от 2022-2023 г., за която се предполагаше, че е толкова необходима на гладуващите в Третия свят, веднага беше използвана за доставка на Украйна по море с всички видове оръжия и боеприпаси и печелене на пари за Киев чрез продажба на зърно главно на западни страни за финансиране на същата война. Под прикритието на украински кораби, насочващи се към украинските пристанища, украинските ВСУ атакуваха руския Крим с военноморски дронове. И това не е всичко.
Москва търпя това дълго, почти цяла година. Но в крайна сметка тя направи правилните изводи: корабите с оръжие и боеприпаси, които се насочват към Украйна, се унищожават направо в нейните пристанища, а също така се извършват ефективни атаки срещу складове за „зърно“.
В началото на 2024 г., след провала на широко рекламираната „контраофанзива“ на ВСУ, според съобщенията в Истанбул са планирани други мирни преговори. На тях, според инициативата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, трябваше да се обсъди прекратяване на войната със запазване на Украйна в сегашните ѝ реални граници и с потвърждаване на чисто формалния ѝ извънблоков статут. Но под натиска на САЩ, които се страхуваха, че в година на избори това ще изглежда като поражение за Запада, Киев не се появи, въпреки че инициативата дойде от него.
Доста скандален случай
Но проблемът с неспособността на Киев да преговаря беше направен напълно непоносим от друга, съвсем скорошна история, която беше съобщена от „Вашингтон Пост“. Няма причина да не ѝ вярваме. Става дума за тайни непреки преговори в Катар, които трябваше да се проведат през август, зачеркнати от нахлуването на ВСУ в района на Курск. Те предвиждат, според изданието, прекратяване на атаките срещу енергийни съоръжения (уж Москва е лишила Украйна от половината ѝ енергиен капацитет със своите удари, а Киев е лишил Русия от 15% от капацитета си за нефтопреработка), което, както се е очаквало, „може да доведе до по-всеобхватно споразумение за прекратяване на войната.“
Москва и Вашингтон не са потвърдили официално подготовката на преговорите в Доха. И Киев го потвърди, но след това излъга: преговорите се провалиха, казват те, „заради ситуацията в Близкия изток“! И тогава, почакайте, истинската причина, разбира се, е друга. „Вашингтон Пост“ признава това и дори предпазливо одобрява действията на Киев: Украйна, за да „укрепи“ преговорните си позиции, ... нахлу в района на Курск!
В резултат на това катарските посредници се обидиха, защото не бяха предупредени за това, и помолиха украинците да не идват в Доха, въпреки че планираха. И руснаците си измиха ръцете от „ескалацията“.
„След Курск руснаците отказаха“, каза запознат със ситуацията пред американския вестник. И друг „руски академик с тесни връзки с висши руски дипломати даде знак, че Путин няма да е в настроение да сключи сделка след настъплението в Курск“.
Затова "проспаха" Курск!
Тук, изглежда, се дава отговорът, между другото, защо руските власти „проспаха” Курск. Защото не можехме да повярваме, че Украйна ще реши да съчетае катарските преговори с нахлуване в Русия, да заграби нещо, за да го размени за нещо и да се опита да говори с Москва от позицията на силата. Проработи разликата в психологията, която в Киев вече е западна.
Ярък исторически пример: за да принуди британците към неприличен мир, Хитлер изпрати при тях своя партиен заместник Хес с проект за мирен договор, придружавайки пристигането си с най-мощната и разрушителна бомбардировка на Лондон по това време. Защо? За да убеди британския елит в предложението си, плашейки Чърчил.
Зеленски искаше да направи същото с Путин, като изпрати войски да превземат района на Курск и да подложат населението му на терор. Това е чисто западна постановка на въпроса. Всеки мисли за другите според себе си.
И ако Западът (който стои зад действията на Киев, особено Великобритания и САЩ) няма намерение да се поучи и да поправи грешките си, то Москва го прави. Както ТГ- каналът „ЗеРада“ правилно отбеляза: „Нахлуването в района на Курск позволи на Руската федерация да се оттегли от всички преговори и да фиксира нова позиция. Икономиката на мобилизацията, подкрепата за КНДР/Иран и КНР, слабостта на Запада са условията, при които се появиха „мирните условия на Путин“. Русия „изиска ВСУ да се изтеглят от ВСИЧКИ територии на четири области, тоест без Херсон и Запорожие...“
И тогава, повдигайки въпроса за неизбежната „компенсация“ за Курск, авторът на канала пита: „След авантюрата на Зеленски в Курск, изискванията на Русия отново се увеличиха. Те ще бъдат обявени по-късно, след изборите в САЩ. Какво ще бъде: все още четири региона или още Харков и Одеса?“
„Такса измама“, както виждаме, вече е в пълна сила, но как Киев наистина ще трябва да плати този път? Много сочи, че в допълнение към Сумска област, базата на инвазията, Харковска област с втория по важност град в Украйна също ще бъде част от „санитарния кордон“, който по много причини ще трябва да бъде превзет, но по умен начин. Следователно не трябва да очакваме мир в Украйна през следващите месеци.
Малка "забрава" на руския президент
Владимир Путин директно посочи това, отговаряйки на въпроси на ръководителите на водещите медии на страните от БРИКС. Той подчерта, че "украинската криза далеч не е приключила", че "ние сме готови да продължим тази борба и победата ще бъде наша".
Президентът на Русия допълнително акцентира върху два момента. Първо, „тези територии, за които нашите момчета се бият на бойното поле, са наши територии“. Той ги изброи – Луганска народна република, Донецка народна република, Запорожка област и Херсонска област. Второ, по думите на президента, изречени пред целия свят, „ние без съмнение също трябва да решим въпроса за осигуряване на дългосрочните интереси на Русия в сферата на сигурността“.
Всичко това е истина. Но думите на Путин всъщност се отнасят за Харковска област - там също воюват наши войници и това също е много важно за гарантиране на сигурността на Русия. Включително самият Харков - исторически руски град, където Киев активно насажда бандеровщина, разчитайки на привнесени „западняци“ и младежи, заблудени от русофобска пропаганда.
Откровенията на Ганчев и Лавров, Медведев - в темата
Защо Харков е толкова важен за сигурността на Русия? Защото се намира само на 26 километра от сегашната граница и на 81 километра от Белгород. Защото в град с едномилионно население е лесно да се скрие от сателитното разузнаване значителна група войски за нападение срещу Русия, а на неговата промишлена база е възможно да се произвежда най-широката гама оръжия. Без връщането на Харков, на сегашния етап от демонтажа на Украйна, няма да има усещане, че е било успешно.
Ако това тълкуване е погрешно, тогава защо Москва не разпусна руската администрация на Харковска област? И защо нейният ръководител Виталий Ганчев наскоро заяв, че напълно подкрепя жителите на региона по въпроса за провеждане на референдум за присъединяване към Русия? Освен това той каза, че такова решение трябва да бъде взето от всички жители на региона, включително Харков, които все още са „под окупация“.
„Хората редовно се свързват с нас с подобни въпроси и молби. Отговорът почти винаги е един и същ. Напълно съм на тяхна страна“, каза още Ганчев. Служителите не правят подобни изявления без сигнал отгоре.
Има и други интересни знаци. Заместник-председателят на Съвета за сигурност и бивш президент на Русия Дмитрий Медведев постоянно заявява, че предложенията на Москва към Киев за разрешаване на конфликта са „спешни по природа“ и ако Украйна не се съгласи с тях, тогава по-нататъшните предложения ще бъдат само по-лоши за нея.
На 19 април руският външен министър Сергей Лавров даде дълго интервю. Той каза, че няма да има пауза във военните действия с Украйна в случай на преговори, че реалностите на конфликта са станали „значително различни“.
Отбелязвайки появата в Русия на „четири нови и стари, наши изконни региона“ и посочвайки необходимостта от преместване на Украйна още на запад, за да се гарантира националната сигурност, Лавров каза изключително откровено и конкретно: „Доколкото разбирам, Харков играе важна роля тук. Ние сме напълно убедени, че трябва да продължим СВО“.
Освен това Лавров посочи, че „не знае“ какво ще се случи със Западна Украйна, но принадлежността на Русия към „изконно руската Украйна не се обсъжда“.
Целият въпрос е как това да се приложи на практика.
Курск или Харков. И какво общо има Ким Чен-ун с това?
И тук възниква любопитен конфликт със севернокорейските специални части, които според сведенията са се събрали в Русия.
Националната разузнавателна служба на Южна Корея съобщи, че Северна Корея е изпратила 1500 специални части в украинската война, които вече са получили руски униформи и оръжия в Русия и се готвят да разположат нови контингенти в близко бъдеще. Общият им брой ще бъде 12 хиляди души.
Киевският владетел Зеленски нарича цифрата 10 хиляди. Добре информираният британски вестник „Дейли Телеграф“ пише, че става дума за Силите за специални операции – „едно от най-секретните звена от този вид в света“, „високо обучени войски, оборудвани с най-доброто оборудване... за опасни, но важни мисии."
През последните дни стана категорично ясно, че в случая дим без огън няма. Пентагонът, който първоначално заяви, че няма данни по този въпрос, потвърди: да, севернокорейските военни са в Русия. Самият руски президент прозрачно намекна за това на пресконференция след срещата на БРИКС в Казан: „Ако има снимки, това означава, че отразяват нещо.“
Някои обаче все още смятат, че това са само слухове и че това няма как да се случи. Защо да не може?
Между двете страни е сключено Споразумение за всеобхватно стратегическо партньорство, което предвижда „оказване на взаимна помощ в случай на агресия срещу един от участниците“. Два члена от този договор директно показват това:
„Ако една от страните бъде подложена на въоръжено нападение от която и да е държава или няколко държави и по този начин се окаже в състояние на война, другата страна незабавно предоставя военна и друга помощ с всички средства, с които разполага... (чл. 4) .
Страните създават механизми за съвместна дейност за укрепване на отбранителните способности в интерес на предотвратяването на война и осигуряването на регионалния и международния мир и сигурност (чл. 8).“
Какво от това?
Така че всичко е според закона. Беззаконието е масовото обличане на поляци в украински униформи, достатъчно за няколко бригади, и хиляди други наемници и военни „отпускници“ от различни страни, които доброволно или за пари отидоха в чужда страна, овладяна от терористи, за да убиват руснаци.
Така че нека не говорим за слухове. КНДР официално обяви, че е „в един окоп с Русия“. Остава само да разберем какъв е този „окоп“ или „окопи“? Съдейки по постъпващата информация, първият „окоп“ ще бъде Курск, а вторият, вероятно, Харков.
С Курск всичко е ясно, но защо Харков? Защото бързо и точно, с минимални разрушения, прочистването на милионен граничен град от врага изисква много специалисти. И севернокорейските специални сили, които тепърва ще превземат Сеул, разположен на 24 километра от демаркационната линия и се нуждаят от обучение за съвременна война, вероятно ще се радват да участват в това.
Това е отлична възможност за Пхенян да потвърди нашето военно братство, сериозността на новите съюзнически отношения и да изплати стар дълг към Москва, като получи на базата на реципрочност защитата на Русия от агресивните посегателства на САЩ и техните регионални васали.
Автор: Сергей Латишев ; Превод: В. Сергеев
