Едната страна на улицата има червени кръстове на Свети Георги, другата има жълти звезди на син фон. Страната е разкъсана между „европейския“ и „независимия“ избор. Вторият вариант също включва приятелство с Русия.

Преди съботния парламентарен вот северната съседка беше особено често споменавана - както в ежедневните разговори, така и на предизборните демонстрации. Какво мислят обикновените граждани?

Последният тласък

Улиците, вече задръстени с автомобили, са напълно парализирани: в столицата се провеждат митинги един след друг. Мястото е Площада на Свободата.

Миналата неделя беше невъзможно да се кара по булевард “Шота Руставели”. По улицата, кръстена на най-известния грузински поет, десетки хиляди привърженици на проевропейската опозиционна коалиция вървяха по улицата, много с транспаранти, надписващи „Грузия избира Европейския съюз“.

А в сряда имаше нова демонстрация. Десетки хиляди гласоподаватели на "Грузинска мечта" се стекоха на улица "Александър Пушкин" и площад "Свобода".

„Основната причина, поради която ще гласувам за взаимноизгодно сътрудничество с Русия, имам брат в Москва, а тези от Единното национално движение искат да воюват с руснаците”, недоумява Давид, един от участниците на митинга.

Всички очакваха Бидзина Иванишвили, лидерът на „Мечтата“ и както го наричат тук „господарят на Грузия“. Той се качи на сцената, а лозунги с приблизително същия смисъл като тези на опозицията отекнаха по площад "Свобода".

„Ако “Грузинската мечта” спечели парламентарните избори на 26 октомври, в което не само аз, но и цяла Грузия сме сигурни, ние не само ще запазим мира и ще спасим страната, но и ще спечелим, защото сме напред, години чакат ни развитие и възстановяване, както и интеграция в Европейския съюз!”, почти извика Иванишвили.

Подобно на опозицията, привържениците на сегашното правителство не се задържаха дълго. След осем вечерта хората започнаха да се разотиват. Ясно беше, че не всички дойдоха да подкрепят „Мечтата“ сами; много се движеха в организирани групи - десетки автобуси бяха паркирани по бул “Кетеван”.

Противниците на Иванишвили са уверени, че той събира държавни служители на своите митинги.

„Да, изгониха ги от всички села“, възмущава се минувач, обикаляйки тълпата. И наистина след преминаването на колоните по тротоарите останаха много бутилки, шоколадови опаковки и торбички с чипс.

Пропаганден лайтмотив

На следващата сутрин целият боклук беше изнесен, сякаш нищо не се е случило. Градът заживя обичайния си живот. Единственото, което ни напомня за кипящи политически страсти, е агитацията.

Въпреки че няма много от него: главно на булевард “Руставели” и по магистрали. Повечето от плакатите са в подкрепа на Грузинската мечта. Плакатите са стандартни: Кръстът на Св. Георги - основният хералдически символ, знамена на ЕС, портрети на политици.

Вярно е, че управляващата партия реши да се открои: на някои улици има банери с лозунга „Не на войната - изберете мир!“, разделени на две части. Отляво са черно-бели снимки на разрушения Мариупол, отдясно са огрени от слънце грузински градове.

Всъщност заплахата от война стана лайтмотив на предизборната кампания. Опозицията плаши с „руска инвазия“, давайки за пример събитията в Украйна. Членовете на “Грузинската мечта” все по-често говорят за хипотетичен конфликт. И подчертават: ако не бяхме ние, всичко вече щеше да е започнало.

„Мога да си спомня какво ми каза бившият министър-председател Иракли Гарибашвили, който разговаряше с него: „Да, но колко дни си представяте, че можем да воюваме с Русия? Колко дни ще издържим?" Отговориха му: три-четири дни. Той каза: „И заради тези три-четири дни ни унищожавате?" Отговориха му: „Значи има три-четири милиона от вас. Няма да убият всички за три-четири дни. След това можете да започнете партизанско движение в гората. Ние ще ви помогнем и вие ще се биете оттам“, припомни онзи ден Иванишвили.

Това работи за обикновените грузинци. Августовската война от 2008 г. все още е болезнена тема, която предизвиква вълна от емоции

„Това беше грешка на Саакашвили (основателят на опозиционното “Единно национално движение”), той предизвика война, като започна да стреля по миротворците, но времето лекува и всички лоши неща ще бъдат забравени. Това е много важно Грузия. Ние не се нуждаем от войни, особено с нашите съседи“, казва Валерий Гиоргидзе, ветеран от съветското министерство на вътрешните работи.

По-младите също не искат конфликт с Русия. Както впрочем и с Европа.

„Защо им трябва това на грузинците? И ако дойдат на власт хората на Саакашвили, пак ще започнат да хвърлят в затвора, както при Мишико”, казва работникът на кабинковия лифт Бесарион Муридзе.

"Слънцето изгрява от север"

Колкото по-далеч от центъра на Тбилиси обаче, толкова по-малко забележими са политическите дрязги. По-рядко се срещат пропагандни плакати. Хората са по-загрижени за собствените си ежедневни проблеми.

Например Михаил, собственик на малък магазин в Мцхета близо до манастира Самтавро, се оплаква от високите разходи за живот. Продава сувенири, вино и винен сладолед, който е много популярен сред туристите.

В същото време той обвинява именно чужденците за високите цени. „Идват, харчат пари без да броят. И като цяло в страната всичко се развива, но заплатите са ниски, трябва да се увеличат. Сега дори за две хиляди лари (1330 лв.) хората не щат да работят“, оплаква се той.

И рязко прекъсва разговора: пристигна друга група. Шофьорът на автобуса Симеон веднага пита откъде съм. “О, от Русия!”, възкликва ентусиазирано.

„Чужденците са полезни за Грузия. Туризмът процъфтява, бизнесът се развива защо трябва да се караме с някого?”, обяснява той.

Според него много грузинци искат същото. Въпреки че политици от всички ивици призовават да се избере една страна.

„Аз лично съм съгласен с Едуард Шеварднадзе (вторият президент на републиката – бел.ред.), който каза, че слънцето за Грузия изгрява от север“, подчертава Симеон.

Дали съгражданите му мислят по същия начин ще покажат резултатите от вота. Резултатът от изборите, съдейки по социологическите проучвания, все още не е ясен.

Автор: Николай Евсеев ; Превод: В. Сергеев