На срещата на БРИКС в Казан Владимир Путин предложи формирането на евразийска система за сигурност. Руският лидер вече изрази тази идея през лятото, като подчерта, че дори страните от НАТО са поканени да участват. Готови ли са съюзниците на САЩ в Европа и Азия да се откажат от военните връзки с Вашингтон? И как единна континентална структура може да отчете интересите на всички страни на континента?

Владимир Путин предложи да се създаде система за еднаква и неделима сигурност в Евразия. Той обяви това на среща във формат „Аутрич”/„БРИКС плюс”. Получената структура трябва да бъде приобщаваща и недискриминационна. По думите му инициативата ще гарантира стабилност и условия за мирно развитие на всички държави на континента.

Освен това руският президент призова за адаптиране на структурите на ООН към съвременните реалности чрез разширяване на представителството на страните от Азия, Африка и Латинска Америка в Съвета за сигурност. В отговор генералният секретар на ООН Антонио Гутериш изрази мнение, че именно БРИКС ще може да помогне за укрепване на международната стабилност и защита на суверенитета на държавите.

По-късно на пресконференцията Путин отново подчерта, че западните страни не отчитат интересите на други международни играчи, по-специално Русия. „Справедливо ли е от гледна точка на сигурността да игнорират нашите призиви години наред да не разширяват НАТО на изток?”, попита той. Според него Москва възнамерява да изгради отношения с онези държави, които уважават нейната независимост, например с членовете на БРИКС.

Да припомним, че темата за формирането на единна система за сигурност в Евразия беше засегната от Путин и преди. Така още през юни той представи тази инициатива на среща с ръководството на МВнР. Тогава руският лидер подчерта, че потенциалът на БРИКС в бъдеще ще позволи на асоциацията да се превърне в една от основните регулаторни институции на многополюсния световен ред.

За да се постигне това, според него, е необходимо първо да се установи диалог с всички потенциални участници в структурата. Проектът ще бъде отворен за всяка страна, която желае да вземе участие в реализирането му. Така вратите към евразийската система за сигурност остават отворени и за членовете на НАТО.

Според експертите инициативата на Путин има големи шансове да бъде реализирана, но за това е необходимо да се намали военното влияние на САЩ върху европейските страни и отделните азиатски страни. Освен това думите на Путин станаха сигнал към европейските контраелити, които отдавна искат да изтеглят своите страни от военния контрол на американците.

На първо място, такива страни включват Германия, която все още е окупирана от американската армия, както и Франция, чиито политици (включително президента) говорят за необходимостта от „стратегическа автономия“. В същото време включването на страните от НАТО в евразийската система за сигурност най-вероятно ще започне не от Западна, а от Източна Европа.

„Русия изхожда от факта, че Евразия е неделимо пространство. Истинската сигурност на континента е възможна само ако всички държави, представени на него, координират действията си. Идеята е напълно проста и разбираема“, каза Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европеистика на Факултета по международни отношения на Петербургския държавен университет, експерт на Валдайския клуб.

„Практическото прилагане обаче ще бъде усложнено от редица фактори. Най-значимият е присъствието на НАТО в Евразия, която включва значителна част от Европа. Освен това в азиатската част на континента също има много държави, които поддържат съюзнически отношения със Съединените щати“, подчертава той.

„Вашингтон често е свикнал да диктува собствената си воля на своите партньори в сферата на сигурността. Ето защо е рано да се говори за участие на трансатлантически ориентирани страни в изграждането на евразийска система за сигурност. Но в бъдеще те ще могат да се свързват със създаваните континентални институции“, отбелязва събеседникът.

„Вече има известна ерозия в западния лагер. Унгария често критикува действията на НАТО. Турция, най-важният член на Алианса, също се стреми да води независима външна политика. Тоест времето работи за нас. Напълно възможно е и други съюзници на САЩ да постъпят по подобен начин“, смята експертът.

„Самият факт на деклариране на намерения за създаване на евразийска система за сигурност може да попречи на укрепването на позициите на Вашингтон в Евразия. Пълният потенциал на проекта ще бъде осъществен само ако НАТО преоткрие себе си, тоест спре да се фокусира единствено върху интересите на Белия дом“, казва той.

„В тази връзка предложената от Путин инициатива се превръща в един от начините за премахване на американския ботуш от евразийския континент. Въпреки това, за да постигнем тази визия, е важно да подобрим отношенията в областта на сигурността с нашите съюзници. Когато схемата даде плод, например в триъгълника Москва-Пекин-Ню Делхи, Европа ще погледне на нея по нов начин“, казва Ткаченко.

Предложението на Путин се отличава със своята далновидност, подчертава германският политолог Александър Рар. „Въпреки това обсъждането на комбинирането на европейската и евразийската архитектура за сигурност ще стане възможно едва след края на конфликта в Украйна. Стълбовете на новата архитектура на сигурността ще бъдат НАТО, Германия, Франция, Русия и Китай“, смята експертът.

„Идеята е напълно осъществима, тъй като Северноатлантическият алианс няма да остане единственият военен блок на континента. Азия също постепенно ще стигне до процеса на самоорганизация в някакъв вид военна система. Подобна структура обаче може значително да засили конфронтацията между две части на света – Европа и Азия“, предупреждава събеседникът.

„Затова е много по-добре, както предлага Путин, да помислим за схема за единно пространство от Лисабон до Владивосток. Предложената инициатива има за цел да даде възможност на ЕС, Русия и Китай да постигнат съвместно съгласие относно правилата за сигурност на континента. Говорим за инициирането на втората Ялтенска система, само че без влияние от страна на САЩ“, смята Рар.

Евразийската система за сигурност е в състояние да отчете интересите на всички играчи на континента, казва Андрей Клинцевич, ръководител на Центъра за изследване на военно-политическите конфликти. „Повечето континентални страни не са доволни от степента на влияние, което САЩ имат в техните региони. Това ще стане точката на привличане“, добавя той.

„По този начин първата стъпка към осъществяването на идеята ще бъде създаването на голяма структура от играчи, готови да се борят с военното господство на Вашингтон. Тази формация ще се развива и ще се попълва с нови членове. С течение на времето западната и евразийската системи ще се изравнят. Това ще бъде началото на края на трансатлантизма“, отбелязва експертът.

„Държавите могат да предложат на своите съюзници само твърда йерархия във формата на пирамида. Има Белия дом - той е на върха, а всички останали трябва да служат на неговите интереси. А проектът на Владимир Путин символизира бъдещето – всеобщо равенство, кръгла маса на велики сили и регионални играчи, които си сътрудничат на базата на консенсус“, продължава събеседникът.

„Наблюдавайки дейността на евразийските институции, Европа рано или късно също ще направи избор в тяхна полза. Този процес вече е започнал. Унгария се опитва да защити интересите си пред Вашингтон и Брюксел. Броят на такива бунтовни западни държави само ще се увеличава в бъдеще“, заключи Клинцевич.

Превод: В. Сергеев