В Грузия днес се провеждат избори. Около 3,5 млн. избиратели имат право да гласуват за депутати в 150-местния парламент.

Управляващата партия "Грузинска мечта" подкрепя по-тясното икономическо сътрудничество с Русия, докато прозападната опозиция иска да насочи страната към членство в Европейския съюз. Грузия е кандидат за присъединяване към ЕС, но в момента процесът е спрян поради оспорвани закони, въведени от сегашното правителство.

В парламентарните избори участват общо 18 партии. Отворени са 3111 избирателни секции, от които 67 в чужбина. В чужбина ще може да се гласува в 53 града в 42 държави.

Включете телевизора в Грузия и изборите ще бъде представени като екзистенциална двуполюсност, пише Дато Парулава за европейското издание на Politico. Проправителствените канали имитират управляващата партия като папагал, представяйки я като избор между „войната и мира“, докато опозиционните канали я наричат избор между ЕС и Русия. Без сиви зони.

Но наистина ли това е решението на грузинците? Толкова ли е ясна черно-бялата картина? Не съм толкова сигурна, пише Парулава. За да разберете политическата ситуация във всяка страна, включително Грузия, попитайте шофьор на такси, гласи старата поговорка. Може би средностатистическият Джо - или в този случай Георги - би могъл да хвърли малко светлина.

Докато кара таксито си из Тбилиси Георги охотно споделя разочарованието си от политическите елити на страната. За него изборът не е толкова лесен. „Европа и САЩ няма да ни спасят – както и което и да е правителство, старо или ново. За хора като мен нищо няма да се промени. (Политиците) ще продължат да стават все по-богати, а аз ще трябва да прекарвам нощ след нощ в шофиране наоколо, за да сложа на масата храна, която никога не стига".

Разочарованието от политическата върхушка не е нещо ново. Независимо дали става дума за бившия президент Михаил Саакашвили, който дойде на власт по време на Революцията на розите през 2003 г., или за сменилия го милиардер Бидзина Иванишвили и неговата управляваща партия „Грузинска мечта“, лидерите често идват като герои и си тръгват (или остават) като злодеи. „Никой не трябва да остава на власт повече от година, ако не даде нещо през това време“, казва Георги.

И докато Саакашвили и Иванишвили може да са заклети врагове, те имат едно общо нещо: за мнозина те са държали властта твърде дълго. Саакашвили беше начело девет години, „Грузинска мечта“ на Иванишвили управлява вече 12 години.

Очертавайки се като прозападен лидер в постсъветска страна, Саакашвили започна добре. В международен план той беше любимецът на Запада, а у дома той показа, че е „в час“ с инфраструктурата – в града се откриваше искрящ нов фонтан и той присъстваше на откриването с тълпа от репортери и камери, докато прерязваше лентата. Но до края на неговия мандат такава история вече не се продаваше добре.

Всяко издание съобщаваше една и съща история, показваше едни и същи кадри, понякога дори в същия ред. Неговата хватка върху медиите беше твърде очевидна – авторитаризмът зад демократичната фасада започна да проличава. Шокиращи кадри на нарушения на човешките права от надзиратели в затворите, пуснати в дните преди парламентарните избори през 2012 г., подпечатаха съдбата на Саакашвили и удариха камбаната за неговото Единно национално движение (ОНД). Това е сянка, от която партията не успя да се отърси.

Понеже Грузия сега е на лов за своя нов герой, Иванишвили знаеше, че моментът е назрял. Неговата марка? Мистериозен благодетел, който можеше да изживее остатъка от живота си безгрижно, но поради задължение и страст към страната, вместо това избра да поеме тежестта на ръководството на Грузия. След като е похарчил щедро за грузинска инфраструктура и културни проекти, Иванишвили - подобно на ранните дни на Саакашвили - се представя като човек с истинска амбиция да трансформира страната. Не подозираше, че десетилетие по-късно критиците ще искат да го изгонят заради същите авторитарни тенденции.

Не на войната

Големи предизборни знамена и плакати се издигат над улиците на Тбилиси. „Не на войната, изберете свободата“, гласи плакат, изобразяващ разрушена от войната украинска църква на фона на забележителната катедрала в Тбилиси „Света Троица“. Такива плакати са навсякъде и всички изобразяват сцени на опустошение. Много украинци потърсиха убежище в Грузия след нахлуването на Русия.

Но управляващата партия създаде тази кампания за грузинците, които също усетиха вкуса на управлението на руската агресия при Саакашвили. И посланието е ясно: опозицията е войнолюбец, който иска да „вкара Грузия във войната“, така че ако искате мир, гласувайте за „Грузинска мечта“. Партията измисли и сборен термин за всички, които ги предизвикват - радикална опозиция. Всеки, който попада в тази категория, може да стане мишена; много граждански активисти, журналисти и опозиционни фигури са били и се сблъскват с различна степен на сплашване. „Винаги гледам през рамо“, казва пред Парулава колега журналист.

И докато представители на ЕС предупредиха, че подобен авторитарен завой ще струва членството на Грузия в ЕС, чудя се дали привържениците на „Грузинска мечта“ вярват в това. Дали такова предупреждение изобщо има значение? И кое има по-голяма тежест: мечтата за европейско бъдеще или познатият страх от войната?

Измъчвана от тези въпроси, се насочих към митинга на „Грузинска мечта“ в сряда, разказва авторката. Десетки хиляди се събраха на централния Площад на Свободата в Тбилиси за проправителственото събитие, с гръмки високоговорители, удари на барабани и енергични млади мъже, носещи голям син флаг, изобразяващ хибрид между логото на „Грузинска мечта“ и ЕС. Депутатите и кандидатите на партията скандираха „Слава на „Грузинската мечта“.

Мнозина бяха дошли на митинга, защото подкрепят партията, но много други бяха инструктирани — или дори заплашени — да дойдат, транспортирани до Тбилиси от региони в плътно натъпкани микробуси. Всеки, който има приятел или член на семейството, работещ в държавно финансиран сектор, може да потвърди, че когато управляващата партия иска да събере маси, се поставят ултиматуми. А отказът да се съобразят може да им коства работата.

„Искам да благодаря на човека, който през 2012 г. върна нашето достойнство и ни избави от кървавия режим“, каза премиерът Иракли Кобахидзе под бурните аплодисменти на публиката. Сред тях е Ника, ветеран от войната от село Бершуети, близо до фактическата граница на окупираната Южна Осетия. Той е ранен по време на петдневната война през 2008 г., когато Русия нахлу в Грузия. „Ние знаем стойността на мира – мирът е всичко за мен. „Грузинска мечта“ обещава мир“, казва той, нетърпелив да подчертае, че не е държавен служител, принуден да подкрепя на митинга, а истински поддръжник. Съпругата му Лия също подчертава, че като майка на четири деца мирът е това, което цени най-много.

Европейският избор

48-годишната Нино казва, че харесва „Грузинска мечта“ заради политиките им срещу ЛГБТК+. „ЕС ни принуждава да приемем ЛГБТ. Не искам да виждам мъж с друг мъж", казва тя. Подобно на много други, тя таи личен гняв към предишното правителство, тъй като трима от членовете на семейството ѝ са хвърлени в затвора, принуждавайки я да емигрира в САЩ като самотна майка. И основната причина да подкрепя „Грузинската мечта“ е, че чувства по-безопасно и по-свободно в съвременна Грузия. „Няма да те арестуват днес, освен ако не направиш нещо крайно. По времето на Миша се молех моето (семейство) да излезе живо“, каза тя, припомняйки политиката на Саакашвили за „нулева толерантност“ към престъпността.

Но хората от другата страна на политическия спектър виждат съвсем различна картина. Няколко дни преди митинга на „Грузинска мечта“ хиляди изпълниха същата улица, за да изразят непоколебимата си подкрепа за „европейския избор“. За тях е заложено бъдеще в ЕС и самата демокрация. „Днес виждам свободна Грузия да стои пред мен. Никой не е бил принуден да дойде тук, никой не е дошъл, защото им е казано, че ще загубят работата си, ако не се появят“, каза президентът Саломе Зурабишвили, която се присъедини към митинга.

Ето защо може би е заблуда да се мисли, че има голяма разлика в това, което противоположните страни искат. Всички в Грузия искат само мир, просперитет и европейско бъдеще. Само че за едната страна гаранцията за мир е членството в ЕС, от което те вярват, че „Грузинска мечта“ ще ги лиши, докато другата се страхува, че мирът ще свърши, ако управляващата партия изгуби контрол.

Всички те ще се отправят към избирателните секции в събота, уверени, че ще спечелят. И доколкото не стои въпросът за споделянето на властта, изборният ден се очертава като затишие пред буря.