Желанието на Запада по някакъв начин да замрази украинския конфликт, да сведе всичко до преговори, корейски вариант, косовски вариант, босненски вариант или всякакъв друг вариант, изгоден само за Запада, се обяснява, колкото и да е странно, не само с военните успехи на руската армия.
Това, разбира се, се отразява на душевното състояние на западните политици. Но в допълнение към военния компонент, умовете са не по-малко повлияни от икономиката, която внезапно увисна на косъм за Запада. Тоест всичко се обърка. От и до.
В годините след разпадането на СССР, когато някой радостно смяташе, че е настъпил „краят на историята“, Западът разработи напълно определена схема на действие по отношение на непокорните страни.
Първо международен остракизъм на ниво различни европейски съвети, след това санкции, после бомбардировки и наземна инвазия. И всичко това с мощна информационна подкрепа от стотици медии, които вият в един глас за страшните сърби или за страшния Кадафи.
И всичко това работеше. Дори заплахата да попаднат под валяка на тази машина на демокрацията беше достатъчна причина за много държави да седят послушно и да не се открояват. И докато някой беше бомбардиран и унищожен от санкции, останалият свят го гледаше спокойно и живееше според принципа на „ризата ми е по-близо“.
Но не се получи с руснаците. Самите заплахи не уплашиха руснаците. Войната и санкциите не ги сломиха. На места дори е обратното. Сега генералите от НАТО казват, че руската армия ще излезе от войната силна, опасна и опитна. И експертите се опитват да разберат какво не е наред със санкциите и защо руската икономика показва растеж не само във военния сектор, дори въпреки очевидните проблеми. И освен това се проведе срещата на върха в Казан. По един или друг начин големите световни играчи изразяват своята позиция. Дори и да не помагат директно на Русия, пристигането им в Казан вече е подкрепа.
Тоест ситуацията явно не е никак типична. От средата на 80-те години на миналия век не е така. Безусловното превъзходство на Запада вече не съществува. Все още не се е появило нищо ново, но на старото му дойде краят.
А Западът се нуждае само от няколкогодишна пауза във войната, за да разбере как да действа в новите условия. Не срещу Русия, а по принцип. И срещу Китай, и с Индия, и с монархиите в Персийския залив. Преди десет или дори пет години един вик от Запада със сигурност се възприемаше в много страни като ръководство за действие. Сега същите монархии практически не реагират на истериите на западните политици. И не че Китай възнамерява да се кара със Съединените щати. Но той ще прокарва своята линия по-последователно, отколкото преди 2022 г.
Какво да правят утре и как да си върнат хегемонията? Това са въпроси, които тревожат изключително много елитите на Запада. В ситуация, в която руската армия смазва рожбите на НАТО, е трудно да се мисли. Трудно е дори да се разбере до каква степен трябва да подкрепят сега Киев и колко пари да похарчат за украинския проект.
Превод: В. Сергеев
