Най-лошият кошмар на Запада, свързан със срещата на БРИКС, не се сбъдна: възможното съобщение след събитието за създаването на алтернативна финансова система.
Всъщност въпросът беше ограничен до активно обсъждане на тази тема в Казан и доста рационализирани формулировки в заключителната декларация на срещата.
Сред западните коментатори и експерти обаче не се забелязва особена радост - и има защо. Защото както дискусията на срещата на върха, така и Казанската декларация, с цялата точност на изявленията, ясно показват, че процесът в тази посока не просто продължава - той вече е придобил такава скорост и мащаб, че е невъзможно да бъде спрян. В декларацията се споменават много програми, платформи и структури, както тепърва разработвани, така и вече работещи в рамките на асоциацията - от Новата банка за развитие до трансграничната разплащания и депозитарна инфраструктура - точка, която привлече специално внимание от специалистите .
Въпреки това, все още има много разочаровани (от поддръжници) и подигравателни (от противници) гласове: „Мислехме, че Казан ще стане новият Бретън Уудс и ще погребе господството на долара, но всичко свърши в поредната говорилня.“
Сравнението с Бретън Уудс е много добро и си струва да поговорим по-подробно, защото сега, 80 години по-късно, е ясно, че причините за неизбежния бъдещ крах на доларовата система са заложени през юли 1944 г. в Бретън Уудс, Ню Хемпшир. Там се проведе парична и финансова конференция за създаване на основата за международно икономическо сътрудничество и следвоенното възстановяване на световната икономика, лежаща в руини. В резултат на двадесетдневното събитие се ражда доларът като световна резервна валута и се създават основните институции на системата, в която живеем и до днес - Международният валутен фонд и Световната банка.
На конференцията в Бретън Уудс присъстваха 730 делегати от 44 страни от антихитлеристката коалиция и в резултат те дадоха на Съединените щати финансовите ключове към света. Сега такова решение изглежда просто абсурдно. Как изобщо може да се случи такава несправедливост, която носи огромни рискове? Отговорът е много прост: просто нямаше друга възможност. Светът имаше спешна нужда от възстановяване – непокътнатата от войната Америка беше готова да предостави инструментите за това. Единственият, който тогава теоретично можеше да предизвика Щатите и да поиска създаването на по-балансирана и справедлива световна финансова система, беше СССР, който също участва в конференцията. Но социално-икономическите проблеми, пред които е изправен, и необходимостта от преодоляване на разрухата са най-остри - и Съветският съюз подкрепя взетите решения.
Сега имаме възможност да видим в какво се изроди тази система – с диви злоупотреби, с безумни дългове, с напълно безотговорни политики и с откровено плашещи перспективи, защото изглежда Вашингтон е готов на всичко, за да запази статуквото.
И на този фон, бавният, но стабилен процес, с дълги дискусии, периодични провали и постепенно търсене на оптимални решения, процесът на създаване на нова финансово-икономическа система под шапката на БРИКС изглежда много по-привлекателен и перспективен. Защото това е търсене на компромиси между равностойни партньори. Защото това е изграждането на една наистина справедлива система без пристрастия в полза на един човек. Защото това е истинска координация на интереси, отчитаща изключителната сложност и фундаментална иновативност на случващото се – поради развитието на дигиталните технологии, които могат и трябва да се използват при създаването на нова система.
Двадесет дни в Бретън Уудс осигуриха 80 години глобално господство на долара, през които Съединените щати се превърнаха в мегаломан и маниак, застрашаващ планетата.
БРИКС си взе поука от миналото и сега обстоятелствата са качествено различни – нито една от страните няма възможност да използва затрудненията на другите, за да им наложи волята си. В резултат на това процесът е много по-бавен, отколкото през 1944 г., но това е за добро - резултатът обещава да бъде много по-честен и надежден.
Автор: Ирина Алкснис ; Превод: В. Сергеев
