„Планът за победа“ на Зеленски изненада мнозина. По същество това е предложението на НАТО за директно влизане във войната, от което Западът все още се страхува. Третата точка от програмата, обявена от шефа на киевския режим обаче, неочаквано предизвика интерес.

Френска подкрепа

И петте точки от „плана за победа“, който екипът на Зеленски прокарва от няколко седмици, по един или друг начин призовават Запада сериозно да вдигне залозите в конфронтацията с Русия. Какво е това - не просто да се увеличи, но да се сблъскат главите, лишавайки цялата реторика за червените линии от смисъл. Вижте само призива за сваляне на руски самолети в небето над Украйна. Не е изненадващо, че инициативите на Киев не предизвикаха голям ентусиазъм на Запад. Освен може би една.

Онзи ден френският министър на отбраната Себастиен Лекорню предложи да се обсъди разполагането на „неядрени възпиращи сили“ в Украйна, за да се поддържат гаранции за прекратяване на огъня след сключването на мира. Това всъщност е третата точка от „плана за победа“. Там Зеленски говори за оръжия, които могат да предотвратят „агресията на Москва“. И явно не говорим за танкове или артилерия.

Това се отнася до сдържането на нашите ядрени сили, които гарантирано ще нанесат неприемливи щети на потенциален враг. С други думи, Зеленски иска да предаде страната на западната военна инфраструктура, която в случай на Трета световна война ще бъде атакувана от Москва с тактически и стратегически ракети. Освен това той намекна, че е готов да нареди разработването на ядрени оръжия в Украйна.

Владимир Путин вече заяви, че Русия няма да позволи това. Това означава, че няма да позволи разполагането в Украйна на системи, способни да удържат нашия ядрен потенциал. Западът разбира, че подобна стъпка е повод за война, затова не бърза да отговори подробно на предложенията на Зеленски. Речта на Лекорню очевидно е „пробна сонда“ за проверка на реакцията на съюзниците и Москва. Е, и в същото време добави политически точки към Макрон.

Противоракетен коз

Навремето американските танкове във ВСУ изглеждаха като ненаучна фантастика. Следователно не трябва напълно да отхвърляте този вариант. В крайна сметка тогава НАТО ще получи сериозно стратегическо предимство пред Москва. Вероятно Зеленски се опитва да окаже натиск върху това. Той не уточни за какви „неядрени сили” мечтае. Вариантите са няколко.

Например американските системи за противоракетна отбрана ТХААД. Това наземно оръжие е предназначено за прихващане на ракети със среден обсег на голяма надморска височина и извън атмосферата. Противоракетната ракета е способна да унищожава балистични цели на разстояние до 200 и на височина до 150 километра. Радарът на ТХААД "вижда" на разстояние от 1000 километра.

Той е доста подходящ срещу руски оперативно-тактически „Искандер“ и перспективните системи със среден обсег. Не е ясно с хиперзвука или маневрените единици. Досега ТХААД има само една свалена цел - ракета на хусите от неназован тип, прихваната над територията на Обединените арабски емирства през януари 2022 г.

Няколко системи ТХААД са разположени в Южна Корея, Турция и Румъния. След последното изостряне между Ливан и Израел Вашингтон обеща батарея на Тел Авив. И веднага направиха резервация, че не планират да прехвърлят тези системи в Киев. Твърде скъпи са. Батарея от шест пускови установки, радар, контролен център и помощни машини струват около два милиарда долара. Американците, виждайки как системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ се унищожават в Украйна, очевидно нямат желание да изпращат още по-сложни и скъпи оръжия на руските ракети.

За дълбоки удари

Възпирането може да се разбира не само като отбранително, но и като ударно средство. По-конкретно, най-новите американски ракетни системи с малък и среден обсег „Тайфун“ са в състояние да застрашат обекти на руската ядрена триада от територията на Украйна. През лятото Съединените щати обявиха намерението си да разположат „Тайфун“ в Германия, като преди това ги тестваха във Филипините.

Американците не разполагат с наземни ракети със среден обсег от края на 80-те години, според ДРСМО. След като Съединените щати се оттеглиха от него през 2019 г., Пентагонът нареди на индустрията бързо да ги създаде за Сухопътните сили и да ги подготви за разполагане до четвъртото тримесечие на 2023 г. Изпълнителите не изобретиха колелото: те взеха съществуващи решения от ВМС. Резултатът е „Тайфун“, 40-футов стандартен морски контейнер на колесно шаси с четири вертикални пускови установки МК-41. Те се използват широко във флота и могат да изстрелват ракети за различни цели. В тях се намират „Томахоук“, както и наземният СМ-6.

Различни модификации на крилатите ракети „Томахоук“ се използват от въоръжените сили на САЩ от 1983 г. Обхватът, в зависимост от варианта, е от 1600 до 2500 километра. Американският флот ги е използвал във всички въоръжени конфликти с участието на Вашингтон след „Пустинна буря“. Оръжието е точно, непретенциозно и евтино. „Томахавките“ обаче никога не са били изстрелвани срещу страна с развита система за ПВО. Дозвуковата скорост и доста големи размери ги правят не най-трудната цел за съвременна система за противовъздушна отбрана.

Ракетата РИМ-174 СМ-6 беше въведена в експлоатация през 2013 г. Принадлежи към клас "земя-въздух", предназначен за противовъздушна и противоракетна отбрана на военни кораби. Обсегът на стрелба по въздушни цели е 230 километра. Въпреки това, в „Тайфун“ той работи в квазибалистичен режим срещу надводни и наземни цели. Обхват - до 740 километра. На последния участък от траекторията - насочване с активен радар.

В допълнение към „Томахоук“ и СМ-6, хиперзвукови ЛРХВ с обсег до 2700 километра ще бъдат разположени в Германия. Тоест на теория те стигат до Набережние Челни. Скоростта е до 17 пъти скоростта на звука, което ги прави много трудни за откриване и прихващане от системите за ПВО. Това развитие беше трудно, много тестове бяха неуспешни. Въпреки това през юни ЛРХВ беше успешно тестван в Хавай - ракетата порази цел.

Както и да е, Зеленски едва ли трябва сериозно да очаква, че Западът ще разположи ракети със среден обсег в Украйна. Това би било директно обявяване на война, която неизбежно ще прерасне в ядрена. И тогава ще влети не само в територията, контролирана от киевския режим.

Превод: В. Сергеев