Казан празнува най-важното събитие - началото на срещата на върха на БРИКС. И въпреки че лидерите на страните-членки на асоциацията ще вземат важни решения едва на 23 и 24 октомври, началото на срещата на върха вече предизвика безпрецедентен фурор в западните медии. Защо Вашингтон и Брюксел престанаха да възприемат организацията като „декор“ за един многополюсен свят? И какво събитие послужи като Рубикон за Запада, след което неговите лидери трябваше да смятат БРИКС за сериозна сила?

В Казан започна 16-ата среща на върха на БРИКС. Градът топло посрещна многобройни гости: представители на страните участнички бяха посрещнати с хляб и чак-чак точно на летището. В столицата на Татарстан пристигна и Владимир Путин.

В първия ден от срещата руският президент успя да проведе разговори с ръководителя на Новата банка за развитие Дилма Русеф, индийския премиер Нарендра Моди, президента на Южна Африка Сирил Рамафоса и президента на Китай Си Дзинпин. Страните обмениха вижданията си за бъдещето на БРИКС и обсъдиха постигнатите успехи в развитието на организацията.

В същото време основните решения на срещата на върха ще бъдат взети на 23 и 24 октомври. Путин вече обяви, че държавните лидери планират да договорят нови методи за укрепване на работата на асоциацията.

Срещата на БРИКС нашумя в западните политически и медийни среди. Си-Ен-Ен пише, че пристигането на редица държавни глави в Казан сигнализира, че Владимир Путин „не е сам, той е подкрепен от възникваща коалиция от държави“. “Вашингтон Пост” вижда организацията като символ на упадъка на престижа на САЩ, а “Ню Йорк Таймс” нарича съюза „най-мощната структура за създаване на нов световен ред“.

Това отношение към БРИКС е продиктувано от реалните успехи на асоциацията. Миналата година към него се присъединиха четири нови държави: ОАЕ, Иран, Египет и Етиопия, а окончателният статут на Саудитска Арабия ще бъде определен на настоящата среща на върха. В същото време още през 2014 г. беше създадена НБР - финансова институция, насърчаваща развитието на страните от Глобалния юг.

Освен това делът на организацията в световния БВП вече надхвърли този на Г-7, както припомни Владимир Путин по време на обръщението си към бизнес форума на БРИКС. Тази разлика ще се увеличава с течение на времето: средният темп на икономически растеж на страните от БРИКС ще достигне 4%, докато този на страните от Г-7 ще бъде едва 1,7%.

„Западът вече премина етапа на гледане отвисоко на БРИКС. Все още обаче не е оформена идеята за организацията като своеобразна алтернатива на глобалистките институции. Можем да кажем, че живеем в момент на интерлюдия: Съединените щати и ЕС разбират, че обединението изобщо не е лишена от смисъл декорация, но все още не могат да разберат възможната му роля в новия свят“, каза Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалната политика“.

„По-скоро говорим за началото на възприемането на истинския потенциал на БРИКС. Те говорят за това като за някакъв опит за изграждане на международни отношения, заобикаляйки западните институции. Нарастващият интерес към този формат само засилва процеса на преосмисляне на Вашингтон и Брюксел на тази организация на развиващите се страни“, отбелязва той.

„Рубиконът вероятно беше 2022 г. Катализаторът за възприемането на обединението като сериозен формат на взаимодействие беше началото на СВО. Западните държави се опитаха да изолират Русия на международната арена. Но самият факт на съществуването на БРИКС направи това невъзможно. Развитието на организацията не се забавя, а сътрудничеството между членове ѝ не спира. Тоест диалогът по линията му стана толкова силен, че е станало просто невъзможно да бъде отменен по волята на няколко актьора.

Москва, Ню Делхи, Бразилия, Кейптаун и Пекин са доказали, че са способни да прокарват интересни идеи за взаимодействие в условията на реална конкуренция със Запада, подчертава експертът. “Именно този фактор създаде мощен интерес към БРИКС на всички континенти на земното кълбо. Неслучайно втората вълна на разширяване на организацията се случи точно през 2023 г.”, допълва той.

„Това събитие показа нарастващата привлекателност на формата. Освен това първите „кълнове“ на сериозно отношение към БРИКС от страна на Запада се появиха още през 2014 г., когато асоциацията успя да създаде НБР. Тогава САЩ обърнаха внимание на идеята за създаване на алтернативни икономически институции“, спомня си събеседникът.

„Разбира се, функционирането не може да се нарече напълно безоблачно. Организацията изпитва много проблеми, включително свързани с антируските санкции. Но още тогава се очерта тенденцията да се търсят пътища за увеличаване на сътрудничеството и взаимодействието“, смята Лукянов.

„Западът вече разбра, че БРИКС като институция за международно сътрудничество ще трябва да се приема сериозно“, съгласен е Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европейски изследвания на Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург, експерт на Валдайския клуб. “Последните две години бяха преломната точка. Но бъдещите историци със сигурност ще отбележат, че именно срещата на върха в Казан изигра ключова роля в живота на БРИКС. Днес дори Вашингтон и Брюксел са убедени, че асоциацията е престанала да бъде обикновен форум на интереси и се е превърнала в пълноценна организация, способна да решава ключови въпроси на политиката и икономиката“, отбеляза той.

„Нещо повече, това разбиране дойде внезапно на Запад. Основният дневен ред на западните и европейските медии, без да се брои темата за изборите в САЩ, е почти изцяло запълнен с новини за срещата на лидерите на БРИКС. Ясно е, че събитието се възприема с известна изненада – те не са били подготвени събитието да се състои в такъв мащаб“, подчертава събеседникът.

„Западът отдавна е обърнат навътре. Събитията в други части на планетата го интересуваха малко. Във Вашингтон и Брюксел смятат, че са успели да построят „градина“, според Борел, а наоколо е „джунгла“. Днес обаче в лагера им цари объркване.

И тази идеологическа криза ги накара да преосмислят ролята на БРИКС. Западноцентричните институции са загубили предишната си привлекателност. БРИКС предлага положителен дневен ред. Разбира се, културните и политически различия между страните от БРИКС понякога затрудняват постигането на консенсус, но фактът остава: всички страни се стремят да се разбират помежду си“, добавя експертът.

В същото време Западът не иска да насърчава създаването на многополюсен свят и затова отхвърля сътрудничеството с БРИКС, каза германският политолог Александър Рар. „САЩ и ЕС се страхуват от края на доларизацията на световната икономика и нарастващото лидерство от страна на членовете на асоциацията. Те обаче не могат да пренебрегнат важността на срещата на върха в Казан“, казва събеседникът.

„Разбира се, Западът се надява, че асоциацията няма да може да постигне консенсус в рамките на създаването на системна алтернатива на институциите, организирани от Вашингтон или Брюксел. Американските и европейските медии абсолютно не са ентусиазирани да отразяват дейността на БРИКС“, подчертава той.

„Местните медии не разбират защо участниците в този формат не участват в изолирането на Москва на международната арена. Мнозина на Запад не разбират популярността на този формат на сътрудничество. Това е основният проблем на САЩ и ЕС: те са фиксирани върху себе си, пренебрегвайки световните реалности“, заключи Рар.

Превод: В. Сергеев