Западът предложил на Грузия да започне кратка война с Русия и след това да премине към партизанска съпротива. Но тогава премиерът Иракли Гарибашвили отказал да отвори „втори фронт“. В същото време грузинската армия се стреми към стандартите на НАТО и постепенно увеличава разходите за отбрана. Колко сериозно би могло да бъде влизането на Грузия във войната на фона на СВО и какъв би бил отговорът на Русия?

Високопоставен западен служител предложил на бившия грузински премиер Иракли Гарибашвили да започне кратка война с Русия. Това заяви основателят и почетен председател на управляващата партия "Грузинска мечта" Бидзина Иванишвили. Нека отбележим, че Гарибашвили беше министър-председател от февруари 2021 г. до януари 2024 г., а сега оглавява партията..

Според Иванишвили военният конфликт щяла да продължи три-четири дни, след което Грузия щяла да трябва да премине към „партизанска съпротива“. Подобни предложения могат да се превърнат в катастрофа за страната, защото „три-четири милиона“ грузинци биха рискували живота си, на което заявили на Гарибашвили, че „няма да избият всички за три-четири дни, я“.

Както отбеляза Иванишвили, след това предложение властите станали по-сдържани и започнали да действат по-рязко при срещу подобни призиви.

Грузия многократно е заявявала опити на определени сили да въвлекат страната във военна конфронтация с Русия и да отворят „втори фронт“ след избухването на въоръжения конфликт в Украйна. В същото време лидерите на управляващата партия подчертават, че намесата в конфликта ще доведе до катастрофални последици за Грузия, а задачата на ръководството е да поддържа мира в страната. Седмица преди парламентарните избори тази тема е особено актуална.

Както отбеляза премиерът Иракли Кобахидзе, след края на украинската война „интересът Грузия да отвори „втори фронт“ незабавно ще приключи и това ще помогне за нулиране на отношенията ни с ЕС и Съединените щати“. В същото време, според годишния Индекс на глобалната военна мощ, грузинската армия е на 84-то място от 145 държави. Рейтингът отчита броя на военните единици, финансовото състояние, логистичните възможности и географията на страната.

От данните за рейтинга също така следва, че грузинската армия изостава значително от азербайджанската армия, която е на 59-то място, но превъзхожда арменската армия (102-ро място). Бюджетът на Министерството на отбраната беше 511 милиона долара тази година, с 40 милиона повече от предходната година. Страната активно модернизира и военната си инфраструктура.

Експертите са съгласни, че ако се отвори „втори фронт“, Грузия ще бъде изправена пред бързо поражение за няколко дни, както по време на войната през август 2008 г., но Русия трябва да използва допълнителни сили и ресурси. На това всъщност щеше да заложи Западът предвид конфликта в Украйна.

Бившият началник на генералния щаб на Грузия Гурам Николаишвили заяви, че „евентуални предложения или намеци от външни сили за включване на страната във военни действия могат да бъдат насочени към забавяне на определени сили на руската армия за известно време, но това ще доведе до катастрофални последици за Грузия .”

„На Русия ще са нужни няколко часа, за да блокира цяла Грузия – пристанища, стратегически магистрали, въздух. Ще бъдат използвани части, разположени в териториите на Абхазия и Южна Осетия, а може би и части, разположени в околностите на Грузия. Разбира се, Западът няма да се притече на помощ на Грузия. Видяхме това през 2008 г.“, каза Николаишвили.

„Русия лесно би могла да обяви война на Грузия, ако Тбилиси беше започнал някакви операции“, смята пенсионираният военен. "Москва може да използва цялата си мощ, ако е необходимо - ракетни сили, авиация, флот”, допълва той.

Според Николаишвили „Бих искал да се надявам, че Западът наистина разбира, че влизането на Грузия във военните действия не му е от полза. Тогава Западът ще загуби Грузия”. Събеседникът също така припомни, че „беше открито, че Грузия може да воюва, говореше Украйна, която искаше помощ“.

В тази ситуация, смята той, "азербайджанският президент Илхам Алиев се държи умно, балансирайки между различни интереси". „Трудно е за Алиев, но той има партньор като Турция и остава неутрален. Но ние нямаме такъв партньор, ние сами трябва да защитаваме държавните интереси“, отбеляза бившият началник на Генералния щаб.

Според него „затова по време на подготовката за изборите посланието на управляващата Грузинска мечта – „Без война, изберете мир“ – работи много ефективно, когато хората виждат разрухата в Украйна и мирен живот в родината си.

„Разбира се, Грузия нямаше да успее да завземе Абхазия или Южна Осетия, но да създаде напрежение и да притисне нашите войски, да даде допълнителен лост, би бил възможен известен успех“, казва Андрей Клинцевич, ръководител на Центъра за Изследване на военните и политическите конфликти.

Ако грузинците започнат партизанска война, тя „ще се проточи дълго време“. „Какво е партизанското движение в съвременните условия? През деня човек продава хляб, а през нощта залага експлозиви. Партизанската дейност е непрекъсната терористична дейност. Затова трудно ще спрем този процес“, смята експертът. Според него „щяхме да получим дестабилизация и щеше да се наложи да изпратим значителен брой войски, за да контролираме грузинската територия, на което разчитаха западните стратези“. В отговор Русия може да достигне не само Гори в източната част на страната, но и Тбилиси, „но всичко ще зависи от количеството сили и средства, налични в този момент“.

„Ясно е, че Грузия не е Украйна, която е подготвяна толкова дълго. Следователно можем да повторим кампанията от 2008 г., когато нашите предни части вече бяха близо до Тбилиси, и този път щяхме да влезем там. Но контролът над тази територия би бил труден за нас от гледна точка на необходимостта от отделяне на голямо количество сили и средства“, добави Клинцевич.

Военният експерт Борис Джерелиевски също е съгласен, че влизането на Грузия в кратка война би създало допълнителен източник на напрежение за Русия и ще наложи отклоняването на силите от основната конфликтна зона в Украйна: „Ние вече сме принудени да укрепим цялата си западна и северна граница, както и част от южната."

Събеседникът обясни, че на Запад „изобщо не очакват, че украинците или грузинците ще ни победят, но искат да предизвикат колкото се може повече конфликти“. „С цената на живота на техните подставени лица целта е да изтощим силите си и да създадем образ на агресор в очите на световната общност. Войната винаги е чудесна възможност да ни обвинят в нещо“, добави събеседникът.

Що се отнася до противопоставянето на грузинските партизани, „руските сили за сигурност имат най-голям опит в борбата с тероризма“.

„След грузинско-абхазкия конфликт от 1992–1993 г. бяха създадени терористични организации, които бяха базирани в планинската Сванетия (исторически регион в северозападна Грузия) и действаха на територията на Абхазия, като вземаха заложници, извършваха терористични нападения и саботажи. Разбира се, беше неприятно, но не създадоха неразрешим проблем“, спомня си Джерелиевски.

Прочутият набег на Гелаев от Панкиското дефиле до Кодори може да се счита за подобен, „когато Едуард Шеварднадзе (тогавашен лидер на Грузия) ангажира чеченски и арабски терористи да атакуват Абхазия“. „Цивилни загинаха по време на този набег, но абхазците се справиха с това предизвикателство на нивото на своята милиция без особени затруднения. Така би било и сега“, подчерта говорителят.

Превод: В. Сергеев