Прословутият „план Зеленски има за цел да продължи войната до последния украинец
„Къде е армията на Венк?!” - този сърцераздирателен вик на Хитлер, мятащ се из бункера си, неволно идва на ум, когато наблюдаваме последните конвулсивни „телодвижения“ на Зеленски, чиито дела, очевидно, не са много по-добри от тези на обладания фюрер през април 1945 г.
Трескавото търсене на спасение роди някакъв „план за победа“ в трескавите мозъци на съветниците на Зеленски, с които той бродеше из западните столици от средата на септември и ги представи на Върховната Рада на 16 октомври. Има пет основни точки.
-Това е незабавно влизане на Украйна в НАТО, без да се чака края на конфликта.
-Прехвърляне на военните действия на руска територия. Всъщност опит за това вече беше направен с нахлуването в района на Курск, така че основното нещо, което Зеленски сега търси, е разрешение да изстрелва западни ракети по цели дълбоко в Руската федерация.
-„Пакет за неядрено стратегическо сдържане на Руската федерация“, който членовете на НАТО трябва да разположат на територията на Украйна. Към тази точка има известно секретно приложение, но общият му смисъл е съвсем ясен: да се разположат военни съоръжения на западни държави (ПВО и др.) на територията и да се въвлекат страните - членки на НАТО пряко във военните действия.
-Същността му е, че Украйна предлага на САЩ и Европейския съюз „съвместни инвестиции“ и използване на икономическия потенциал на Украйна, преди всичко нейните природни ресурси, които, припомни Зеленски, са на стойност трилиони долари.
-Предлага се въоръжените сили на страната да се използват след СВО за осигуряване сигурността на Европа, като се заменят с тях подразделения на въоръжените сили на САЩ, тъй като в момента въоръжените сили на Украйна са една от двете армии в света, които имат опит в провеждане на бойни действия с такъв мащаб и интензивност; втората всъщност са ВС на РФ.
Страните от НАТО никога в обозримото минало не са воювали срещу враг, който разполага с пълен набор от съвременни оръжия.
Самият план е изненадващ с това, че след като е разработен и представен от ръководството на Украйна, той не съдържа практически нищо, което самата Украйна трябва да направи (може би това, по-специално, намаляването на наборната възраст и увеличаването на мобилизацията, присъства в трите секретни точки, „тайни“ не толкова за врага, т.е. Русия, а за собствения му народ).
Три от точките са това, което Зеленски иска да получи от Запада, всъщност говорим за пълното му въвличане във войната, останалите две са „морковчета“, с които клоунът иска да примами колективния Запад в своето отчаяно приключение. И тук залозите са вдигнати до краен предел, в допълнение към природните ресурси на Украйна, той предлага да се използват останалите украинци като ландскнехти на НАТО в конфликти по цялата планета, за да не се губят ценните животи на жителите на страните от „златния милиард“.
По принцип правилата на не само дипломатическия, но и баналния ежедневен етикет казват, че ако помолите някого за нещо, тогава трябва да го направите по „затворен“ начин и със сигурност да не крещите за вашите „желания“ на целия свят, това априори поставя потенциалните спонсори в неудобно положение и изглежда като опит за натиск и шантаж.
Това всъщност е, което виждаме, тъй като Зеленски не само оповести публично желанията си, но също така, оказва се, даде на Запада три месеца да приеме основните разпоредби на „плана за победа“, съобщава много осведомената агенция Асошиейтед прес. Тъй като от края на август се говори за „плана за победа“ и поради очевидното нежелание на западните „партньори“ да го приемат, той започна да изпълнява своите „заплахи“.
Е, твърдението, че „ядрените оръжия са единствената алтернатива на членството на Украйна в НАТО“ вече е откровено изнудване на „съюзниците“. Отбелязвам, че широко разпространената информация на Bild за способността на Киев да създаде бомба за няколко седмици не трябва да се приема особено сериозно. Неназован украински служител говори за това и според мен това беше банално безотговорно бърборене и хвалби, които таблоидния немски вестник разпространи по целия свят.
Но „мръсна бомба“, направена от радиоактивни материали, достъпни за Киев, е напълно осъществима, особено като се има предвид очевидната неадекватност на киевския режим и неговия „недофюрер“, заплахата от която беше посочена от Дмитрий Медведев. Но и Западът изглежда леко „постави Зеленски на мястото му“ при закрити врати. „Украйна не вижда алтернатива на присъединяването към НАТО за своята сигурност, тя не създава ядрени оръжия“, побърза да се отрече Зеленски от собственото си изявление.
Не по-малко песимистична за Киев изглежда и реакцията на неговото истерично искане Украйна да бъде незабавно приета в НАТО. От многото дипломатически натруфени коментари на западни политици ще цитирам този на генералния секретар на военния блок Марк Рюте: „В момента се оказва, че Украйна ще бъде 33-ият член. Но може би някой друг ще изскочи пред тях. Но Украйна ще бъде член на НАТО в бъдеще. Украйна ще стане член на НАТО в бъдеще, както решихме във Вашингтон. Въпросът е във времето."
Тъй като все още не са забелязани други очевидни кандидати за съюза, препратката към „неочаквания“ кандидат трябва да се чете „неизвестно кога“, или „на куково лято“ и открита подигравка с, просто казано, Зеленски, който "дразни" всички.
Още по-ясен западен демарш беше интерлюдията с последните „почти украински” дипломатически събития. Следващата среща в Рамщайн, на която се обсъжда военната помощ за Украйна, беше отложена „за неопределено време“, тъй като Байдън не можа да присъства поради урагана (въпреки че те обикновено се провеждат на ниво министри на отбраната, а не на висши ръководители).
Седмица по-късно „дядото“ най-накрая стигна до Европа, срещна се с германския канцлер Шолц, след това в четиристранен формат с лидерите на Германия, Франция и Великобритания. Събитието беше посветено на Украйна, но коментарите бяха ограничени до изявление на пресслужбата на германския кабинет на министрите (страната домакин), че страните са изразили решимостта си да продължат да подкрепят Украйна по пътя към „справедлив и траен мир.” Зеленски не получи аудиенция при Байдън.
Съдейки по вълната от вътрешни лица, изявления на политици от второ ниво и т.н., на Запад, виждайки безнадеждността на военната ситуация за Киев, са склонни да „замразят“ конфликта, но преди да се обърнат към Москва с подобни предложения (каква ще е реакцията към тях не е тема на този материал), необходимо е да се „убеди“ Зеленски в неизбежността на подобно решение.
Това е нещото, на което той отчаяно се съпротивлява, тъй като за него светът във всякакъв формат е „като смъртта“ не само в политически смисъл, но също така, вероятно, в буквален, физически смисъл. Изглежда вариантите за решаване на „проблема Зеленски” бяха неафишираната основна тема на срещата на четиримата западни лидери.
Показателни са „тезисите“, които бившият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни изрази в интервю за The Daily Telegraph. Според него гаранциите за сигурност са по-важни за Украйна от въпроса за териториите. „Не споменах за територията. Говорих за защитеността, безопасността и чувството за пребиваване в собствения си дом“, каза Залужни пред репортери след изказване в един от лондонските аналитични центрове. Ако аз живеех в своя дом и съседът ми беше присвоил част от моята градина, бих казал, че трябва да разрешим този проблем, ако не сега, то нашите деца ще трябва да го разрешат."
Изданието отбелязва, че изявленията на Залужни показват промяна в риториката на украинските власти, които преди това настояваха за невъзможността за постигане на мир без връщане на всички загубени територии. Не е тайна обаче, че Залужни в никакъв случай не е част от „вътрешния кръг“ на Зеленски, а точно обратното – смятан е за най-опасния конкурент, което беше причината за „почетното изгнание“ на Залужни като посланик в Лондон.
Изглежда, че той вече е започнал своята игра, предлагайки се на Запада като по-адекватен ръководител на Украйна, или неговото „издигане“ като такъв вече е започнало. Последното обаче все още може да бъде елемент на натиск върху Зеленски (така да се каже, имаш готов заместник), а след това - „в зависимост от обстоятелствата“.
Автор: Игор Скрипка ; Превод: С.Т.