В последните седмици Русия активно атакува Украйна с дронове, сменяйки няколко пъти тактиката в опит да пробие защитата на системите за противовъздушна отбрана (ПВО) на Украйна.

Военните анализатори отбелязват, че руските дронове сега летят на вълни - обикновено три. В началото се използват примамки - дронове без бойни глави или от евтини материали, които да изтощят отбраната. Те трудно се разпознават и военните полагат максимално усилие за унищожаването им. В последната вълна се използват изцяло бойни дронове, с надеждата, че реакцията вече няма да бъде толкова адекватна и ефективна. Използваният брой дронове също се увеличава съществено - само за първите три седмици на октомври над Украйна са изстреляни повече от 1,1 хил., спрямо над 850 през септември, който беше рекорден за използвани дронове от Русия, изчислява Олександър Коваленко. По негови информация повече от половината от безпилотните самолети са примамка.

По данните на Военновъздушните сили на Украйна 51 от използваните дронове са достигнали своите цели през октомври досега, или това прави към 96% успеваемост на украинските ПВО. Част от дроновете са неутрализирани със средствата за радиоелектронна борба.

От началото на септември досега имаше само едно денонощие без обстрел с дронове и ракети над Украйна. Последната комбинирана атака с използването на голям брой ракети беше на 4 септември. Оттогава руснаците използват основно дронове във своите атаки. Опасенията в Украйна са, че в момента Русия трупа резерви, които да използва за нова мащабна атака по енергийната инфраструктура в началото на зимните месеци.

В нощта срещу 23 октомври Русия отново обстрелва територията на Украйна с 50 дрона и по две ракети Х-22 и Х-59. От ВВС посочват, че към 9 часа е потвърдено унищожаването на 40 дрона, 7 са неутрализирани със средствата за радиоелектронна борба и два - върнати към територията на Русия. Един от дроновете все още е във въздушното пространство на Украйна. Ракетите не достигнаха целите си, лаконично съобщиха от ВВС, без да ги добавят в списъка с унищожени въздушни обекти.

БРИКС осъди санкциите и военните конфликти, но не подкрепи инициативите на Русия

Едностранните икономически санкции, както и вторичните санкции бяха осъдени в заключителната декларация от заседанието на страните от БРИКС, което се провежда в Казан. Документът беше публикуван от Министерството на външните работи на Русия.

В него се посочва, че едностранните санкции противоречат на международното право и нарушават редица човешки права, включително и правото за развитие на гражданите на държавите, поставени под тези санкции. В декларацията не се споменава изрично името на Русия, или която и да е било друга държава от БРИКС, срещу която са наложени санкции.

На събитието в Казан руският президент Владимир Путин показа и модел на банкнота от бъдеща единна валута на страните от организацията, за която лобира Русия. Засега това е все още проект на идейно ниво и не среща подкрепа от останалите членове. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пък призна, че валута на БРИКС не се харесва особено на централния банкер на Русия, допълва РБК.

В декларацията си страните отбелязват нуждата от реформа на международната финансова система. The Economist отбелязва, че една от основните цели на срещата е изграждането на нова глобална финансова и платежна система, наречена BRICS Bridge, която е предназначена да защити Русия и нейните партньори от санкциите, както и да ограничи влиянието на САЩ. Страните на форума обаче не потвърдиха категоричната си подкрепа за идеята, включително и използването на дигиталните валути за трансгранични разплащания..

Страните осъдиха и конфликтите в Близкия изток и Северна Африка и тероризма "във всичките му проявления". В декларацията се призовава за незабавното освобождение на всички заложници, държани и от двете страни в конфликта в Газа (без да споменават кои са те) и се осъжда ескалацията на насилието в резултат от военната операция на Израел (без да се споменава причината за нея). Има призив за зачитането на суверенитета и териториалната цялост на Сирия, както и призив за изтеглянето на чуждестранните контингенти от региона, където оперира и военна част от руската армия.

В една отделна точка от заключителната декларация се отбелязва Украйна и призив за действие в съответствие с целите и принципите на Хартата на ООН. Страните отбелязват и предложенията за посредничество и усилия за мирно решаване на конфликта, като текстовете не съдържат изричен призив за спазване на суверенитета и териториалната цялост, нито изтегляне на чуждите войски, както е в случая със Сирия.  Но самото позоваване на Хартата на ОНН обаче съдържа в себе си принципа за признание на териториалната цялост на Украйна.

Съюзниците одобриха макрофинансиране за Украйна с парите на Русия

САЩ одобриха заемно финансиране в размер на до 20 млрд. долара, което ще бъде обезпечено  със средства от замразените руски активи, анонсира украинският  президент Володимир Зеленски във вечерното си обръщение за 973-ия ден от началото на пълномащабната война.

Зеленски получи за подарък от представители на гражданското общество в Украйна тениска с емблематичен надпис. Снимка: President.gov.ua

Заемът се отпуска по схемата одобрена на срещата на Г-7 през юни. По нея печалбите от замразените активи на Руската централна банка ще бъдат използвани за погасяване на лихвите по кредитите за Киев. Украинските власти ще могат да използват парите по свое усмотрение - за възстановяване на икономиката и за военни цели, но ще има и стриктни правила, които да следят за кражби и неправомерно разходване на средства.

Изплащането на сумите трябва да бъде финализирано до края на 2025 година.

По-рано и ротационният председател на Европейския съвет Унгария съобщи за крайното одобрение  да бъдат отпуснато макрофинансиране по схемата на Г-7 с до 35 млрд. евро (в зависимост от средствата, които отпуснат останалите съюзници) за Украйна.

В страните от Европейския съюз са замразени 210 млрд. евро руски активи. Те са задържани като санкция срещу Москва за войната, която започна в Украйна.

Руснаците напредват в Селидове, имат нов срок за освобождаването на Курска област

Руските военни направиха съществен пробив в защитата на Селидове, сочат геолокализирани данни. Градът е в основата на инициативата за превземане на Покровск, който е основна цел за Русия в последните месеци. Според украинския Център за отбранителни стратегии украинците ще се изтеглят и от Селидове, и от Торецк в следващите седмици, но  това няма да помогне за лесното постигане на целта за превземане на Покорвск. Институтът за изучаване на войната (ISW) потвърждава това заключение, отчитайки, че настъплението на руснаците към града е до голяма степен овладяно и има голямо изтощение на руските части в това направление.

От сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна за 973-ия ден от началото на пълномащабната война е видно, че Покровското направление остава най-горещата точка на бойното поле. През миналото денонощие в района са регистрирани 38 директни бойни сблъсъка, като основната част от тях - около Селидове. В Курахивското направление регистрираните бойни сблъсъка са 34.

Активни са боевете още и около Купянск и Лиман. В тези четири направление са регистрирани над 93 атаки от общо 148 по цялото бойно поле. Голям брой остават използваните авиационни бомби - 154, при 89 въздушни удара. Регистрирани са и към 40000 артилерийски снаряди, което е около средното в последните дни.

Украински военни наблюдатели съобщават, че руските военни имат нов срок - до 1 февруари 2025 година, да освободят Курска област. Операцията на украинците продължава, а Русия активно използва бойната си авиация и е изстреляла 55 авиационни бомби.Това е под използваните авиобомби в последните дни - над позиции на украинците в руската област руснаците хвърляха по около 70 - 80 бомби на денонощие.

Публикации в социалните мрежи съобщават за взривове в Крим в нощта срещу 23 октомври. Назначението от Кремъл власти съобщават за унищожена с ПВО ракета в близост до Севастопол. Има данни за пожари около летище Балаклава. Министерството на отбраната на Русия отчитат три унищожени дрона над Черно море и четири - над Курска област.

САЩ признават присъствието на севернокорейски военни в Русия

Министърът на отбраната Лойд Остин призна, че в САЩ имат данни за присъствието на севернокорейски части в Украйна. Той обаче отказа да коментира каква е задачата им там. Преди ден позицията на САЩ беше, че няма потвърдена информация за присъствието на войските от Северна Корея в Русия или Украйна, за каквото съобщиха разузнаването на Южна Корея и Украйна.

Украинският президент Володимир Зеленски се оплака преди ден от вялата реакция на съюзниците на този факт, който може съществено да промени хода на бойните действия. По негови данни Пхенян ще изпрати две бригади от по 6000 души на бойното  поле.

Според САЩ в Приморския край в момента се подготвят 3000 севернокорейци.