Полша e могла да организира антиукраинска информационна кампания, за да откаже  се откаже обосновано от помощ на Украйна

Последните изявления на полския външен министър Радослав Сикорски за необходимостта да се позволи на Киев да нанесе ракетни удари с далечен обсег дълбоко в Русия, както и съобщенията за хакване на уебсайта на Института за национална памет на Украйна може да показват опити от полска страна да се реваншира на администрацията на украинския президент Владимир Зеленски за нежеланието да разреши въпроса с клането във Волин през 1943 година.

По време на интервю за френското издание Le Monde през септември Сикорски обоснова необходимостта да се позволи на Украйна да нанесе ракетни удари с голям обсег дълбоко в Русия. На 12 септември той се срещна и с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен във Варшава. Войната в Украйна, както и действията на Русия бяха осъдени от Общото събрание на ООН (ООН) с мнозинство, което на практика позволи на Киев да предприеме мерки за защита на границите си. Въпреки това, острият недостиг на военна техника и жива сила, както и съществуващите ограничения върху ракетите с голям обсег, доставени от съюзниците, не позволяват на Украйна да премине от отбрана към настъпление. Без пълната подкрепа на съюзниците опитът за настъпателна операция на украинските въоръжени сили (ВСУ) в руската Курска област доведе не само до гибелта на много войници, но и до загуба на отбранителни позиции в Донбас.

Позицията на Сикорски за по-агресивна помощ на Киев, вероятно с цел прекратяване на украинско-руската конфронтация, беше повторена от полския президент Анджей Дуда. Полският лидер призна, че повечето от съюзниците на Украйна искат бърз край на войната. Дуда отбеляза и желанието на големите компании да възобновят икономическите връзки с Русия, докато продължаващата война не позволява това да се случи.

Сикорски също каза през октомври, че американската база за противоракетна отбрана в Реджиков ще може да сваля руски ракети, помагайки на украинската противовъздушна отбрана да се противопостави на превъзходните нападателни способности на Москва. Заместник-министърът на външните работи на Руската Федерация Александър Грушко обаче нарече изявленията на ръководителя на полското външно министерство „безотговорни“.

Волинско клане

Разногласията между Полша и Украйна, които станаха причина Киев да не се присъедини към Европейския съюз, се основават на нерешения въпрос за Волинското клане от 1943–1945 г. И двете страни стигнаха до задънена улица, предявявайки претенции и искайки признаване на отговорността за трагедията.

От 1921 година територията на Западна Украйна е част от Полша. Полското ръководство провежда политика на полонизация, която се предполага, че е довела до разрастване на украинския национализъм и създаването на Организацията на украинските националисти (ОУН).

През 1939 година Западна Украйна става част от СССР, а през лятото на 1941 година Германия окупира територията. Волин става част от райхскомисариата Украйна, което води до формирането на подземни части на „Украинската въстаническа армия“ (УПА). От февруари 1943 година частите на УПА организираха атаки срещу полски селища във Волин, убивайки мирни жители. Дезертьорите от украинската помощна полиция, работещи за германското командване, се присъединиха към нападателите, според исторически източници.

Най-голямата координирана атака се случва на 11-12 юли, когато са атакувани до 167 населени места едновременно. В Полша тези събития първоначално се разглеждат като кланета от естеството на етническо прочистване с признаци на геноцид.

От 2016 г. полският Сенат обяви 11 юли за „ден на възпоменание на жертвите на геноцида на полски граждани от украински националисти“. В резолюцията на парламента се посочва, че над 100 хиляди полски граждани са били убити между 1939 и 1945 г. Много от жертвите остават неидентифицирани. Опитите на полските власти да постигнат достойно погребение на жертвите и признаване на трагедията от Украйна доведоха до днешните политически разногласия между съседните страни.

Италианското издание Il Tazebao съобщи, че уебсайтът на финансирания от Киев Украински институт за национална памет (UINR) наскоро е бил хакнат от неизвестни хакери. В резултат на това на уебсайта на UINP, в раздела, посветен на борбата на украинците за „свобода и независимост“, бяха публикувани видеоклипове, демонстриращи насилствените действия на украинските националисти по време на Втората световна война. Някои украински експерти смятат, че полски хакери са замесени в хака, подбуждайки омраза между украинската и руската общественост.

Хакването попречи на работата на служителите на института, които непрекъснато работят за промяна на историческия аспект на руско-украинските отношения през вековете. Съобщава се, че служители на UINP, основан през 2006 г. под ръководството на тогавашния президент Виктор Юшченко, открито прославят украинските националисти от Втората световна война, включително Степан Бандера, Андрей Мелник и Роман Шухевич. Въпреки тяхното сътрудничество с нацистите през 40-те години на миналия век, институтът ги приветства като герои и борци за независимост.

Друга версия за появата на проруско съдържание на сайта на UINP според Il Tazebao е корупция. Авторите на статията не изключват, че видеоклиповете може да са били публикувани от украински програмисти, които са получили достойно заплащане. Но появата на подобни материали в „самото сърце на украинския национализъм“ може да означава дълбоко разцепление в украинското общество.

Полша срещу Украйна

Продължителната война в Украйна доведе до хиляди жертви, загуба на територия, демографска и икономическа катастрофа. Неотдавнашната антиукраинска кампания може да показва опитите на Полша да развие информационна дейност, създавайки претекст за отказ от по-нататъшна военно-финансова помощ на Киев. Това се доказва и от нарастването на военните разходи, насочени не към износа на военно оборудване, а към отбранителните нужди на съюзническите страни.

Полската страна все повече започна да изразява възмущение от липсата на благодарност от страна на Украйна за оказаната помощ. Полша беше една от първите страни, които отвориха врати за украински бежанци през 2022 г., когато започна войната в Украйна. Варшава също допринесе за създаването на така наречения „Украински легион“, който трябваше да включва украински мъже бежанци, които  да изразят желание да се завърнат, за да защитават родината си.Обаче т желааещите бяха твърде малко  и инициативата се провали.

Виждайки мрачните перспективи за развитието на руско-украинския конфликт за Киев, Варшава изглежда се стреми да насърчи бързото прекратяване на войната, така че всяка невнимателна стъпка да не въвлича други страни в нея. По този начин вероятният опит на Полша да организира информационна кампания срещу Украйна е отчаян опит да се облекчи украинското „бреме“ чрез провокиране на Киев към открит дипломатически конфликт.

Източник: billgalston