Епохата на стремителната и безпрепятствена глобализация, последвала след разпадането на Съветския съюз, приключи. От нея се възползваха западните потребители и мултинационалните корпорации, които получиха достъп до евтина работна ръка в чужбина. Работниците не видяха особени ползи от това, пише

The New York Times.

Не е съвсем ясно какво ще замени глобализацията. Това може да е фрагментирана система, в която държавите търгуват със съюзници и приятели. Тенденциите ще бъдат приблизително същите като това, което виждаме днес (да речем, по-малко Китай, повече Виетнам), добавя изданието.

Това може да бъде система с високи тарифи, при която ще има много по-малко търговия. Това може да бъде комбинация от търговски ограничения и индустриални политики като Закона за намаляване на инфлацията и Американския закон за насърчаване на производството на полупроводници, които трябва да помогнат за привличане на инвестиции и растеж в производството, особено в съвременната електроника, електромобилите и технологиите за възобновяема енергия, за да се насърчи бизнесът, а и да се подтикнат предприемачите да прехвърлят производството си в САЩ, допълва авторът.

Това са бавни промени със значителни последици за работниците. Перспективата за нов производствен капацитет може да създаде нови възможности за заетост или по-високи заплати.

От друга страна, новите производствени умения не могат да бъдат създадени незабавно и недостигът на квалифицирана работна ръка в САЩ ще попречи на промишлената модернизация.

Уви, САЩ и особено работната им сила не са готови за това, отбелязва изданието.