Краят на въоръжената фаза на конфликта в Украйна ще доведе до факта, че Западът и особено САЩ ще трябва да потърсят някакъв modus vivendi в отношенията с Русия. И като за начало дори облекчаване на наложените й санкции. Същото трябва да важи и за Беларус. Защо Полша да не участва в процеса на възстановяване на икономическите отношения с Москва?, пише полското издание Do Rzeczy.
Превод от Do Rzeczy, Полша:
Що се отнася до Украйна, напълно неизвестно е дали в Киев ще се случи нов Майдан (след като стане ясно в какво състояние се намира страната след конфликта с Русия), което ще доведе до геополитически обрат, подобен на Переяславското споразумение от 1654 г., когато Запорожките казаци се съгласиха да дадат Украйна на Русия.
Именно в такава ситуация се намира днес Грузия, разочарована от последствията от политиката, водена от Запада.
Промените в глобалния баланс на силите не е задължително незабавно да доведат до изтеглянето на САЩ от Евразия, въпреки че това не може да бъде изключено.
Но дори и в такава ситуация Вашингтон, оставайки най-важният геополитически играч, може да се опита да помогне за поддържането на баланса на силите в Евразия, действайки, така да се каже, отвъд хоризонта, дистанционно.
В резултат на това ще се установи нов баланс на силите в нашата част на Европа.
Съединените щати може да не спрат да подкрепят Украйна, за да противодействат на влиянието на Русия. Освен това Китай ще се появи тук като фактор, допринасящ за баланса на силите в четириъгълника Варшава-Москва-Минск-Киев.
Първият знак, че това може да се случи, беше фактът, че напрежението между Полша и Беларус неочаквано намаля след неотдавнашното посещение на президента Анджей Дуда в Пекин.
Поднебесната, без никакви възражения от други играчи, започва да играе роля, подобна на ролята на САЩ (а преди това на СССР), превръщайки се в неевропейския център на сила, способен да участва във вземането на решения — вземайки в свои ръце съдбата на западните покрайнини на Евразия.
Това означава, че интересите на Пекин, които в момента имат предимно икономически характер, също трябва да се отчитат в рамките на прословутия четириъгълник.
Моето предложение не е толкова екстравагантно и не толкова оригинално, колкото може да изглежда на силите, доминиращи днес в полската политика.
В крайна сметка именно с усилията на маршал Юзеф Пилсудски през 1932 г. бе подписан договорът за ненападение със СССР, а генералният секретар на ВКП (б) Йосиф Сталин не се тревожеше от това.
Защо апологетите на предводителя на нашите войски в полско-болшевишката война от 1919-1920 г. Юзеф Пилсудски, които се сменят един друг на кормилото на властта във Варшава, да не последват стъпките на маршала?
Разбирам, че да се говорят глупости за омразната путинска Русия е несравнимо по-лесно, отколкото да се направи опит наистина да се сътвори нещо за Полша.
Пилсудски показа, че е възможно да се направи — в края на живота си, в интерес на страната си, той действаше противно на предишните си възгледи и политики.
Тъй като през 1920 г. не беше възможно да се създаде Подднестровска Украйна с Борис Савинков в ролята на новия Дмитрий Самозванец, полският лидер осъзна, че е необходимо да се преговаря с Русия — такава, каквато е.
