Западът повече от две години се опитва да оцени размера на руския сенчест флот в износа на енергия. Те настояват да се въведе механизъм за проследяване на ВПГ и да се засили борбата срещу „скритите доставки“. Но според наблюдатели това са просто опити за запазване на лицето чрез придобиване на санкционирани ресурси, сякаш нищо не се е случило.
Миналата година ЕС стана най-големият купувач на руски втечнен газ, като похарчи за него над шест милиарда евро. Особено се отличиха Испания и Франция.
Сега износът на ВПГ за ЕС отново е на максимум. И според Института за икономика, енергетика и финансови анализи лидерите все още са Франция, Испания плюс Белгия (87%). Освен това вносът в Петата република се удвоява.
В Европа признават: да, трябва да купуваме, тъй като има малко алтернативи. Но те все пак са „отдадени на желанието да ограничат, а в бъдеще напълно да спрат търговията с Русия“.
Франция и девет други държави, включително Австрия и Чехия, разпространиха документ, призоваващ ЕвК да изисква от руските доставчици на гориво ясно да се идентифицират при разтоварване в пристанищата на ЕС и да посочват по-точно обемите на вноса.
Защото някои „не се идентифицират правилно“.
Френският министър на енергетиката Аниес Нае-Рюнаше каза, че е необходимо „най-високо ниво на прозрачност“ по отношение на ВПГ. Това, каза тя, е необходимо за „елиминиране на нарастващата зависимост“.
Западът периодично се опитва да анализира как Русия заобикаля санкциите. “Блумбърг” съобщи за повече от 600 „сиви“ танкера, превозващи санкциониран газ и петрол. “Файненшъл Таймс” споменава петдесет употребявани кораба, закупени от малко известни компании от Близкия изток.
Наскоро западни медии актуализираха данните. “Блумбърг” твърди, че сенчестият флот е попълнен. По-специално компанията “Матиас Шип МениджмънТ”, регистрирана през август в Дубай, закупи три кораба.
„Русия използва мрежа от фиктивни компании, простираща се от Дубай до Китай, за да транспортира газ от завода “Арктик ВПГ-2” Непрозрачната структура на собственост е типична характеристика на сенчестия флот“, отбелязва агенцията.
“Новатек” отговори: ние не участваме в сенчестия флот за “Арктик ВПГ-2”.
Белгия заплашва: разработваният механизъм за проследяване на произхода на ВПГ ще позволи „да се откриват и предотвратяват доставките“.
„Напълно неясно е как е възможно това. Няма банка от газови проби, не е лесно да се проследи движението на танкерите, но във всеки случай колкото по-строги са санкциите, толкова по-скъпи са въглеводородите за Европа”, квяга Леонид Хазанов, независим индустриален експерт.
Фактът, че най-големите купувачи започват разширяване на инспекциите на танкери, доставящи ВПГ в Европа, не изненада наблюдателите: това са европейските политически реалности.
Въпреки това, ако сенчестият флот съществува, това означава, че някой има нужда от него.
„На първо място, към тези, които говорят най-силно срещу Москва, тази инициатива е чисто декларативна и няма да доведе до никъде“, казва Павел Маришев, член на експертния съвет на Руското газово дружество.
Междувременно Великобритания наложи санкции срещу 22 кораба, включително четири танкера за втечнен природен газ, „заради връзки с Русия“, както и срещу компанията “Русгаздобича”. Сега в черния списък на Лондон има 43 кораба.
Според “Файненшйл Таймс” Русия е увеличила сенчестия си флот от петролни танкери с почти 70%. Износът по море се е увеличил от 2,4 милиона барела на ден през юни 2023 г. до 4,1 милиона през юни 2024 г.
Това са кораби, които не са регистрирани в Г-7. Руски компании и техни посредници купуват употребявани танкери, а западните собственици се възползват от рядката възможност да се отърват от тях на високи цени, уточнява изданието.
Както подчертават експертите, мерките срещу корабите, превозващи нефт и втечнен газ от Русия, са напълно безполезни. Горивото просто ще изплува в Азия, а не в Европа.
„Съответно ще се увеличи преработката на руски петрол в бензин и дизелово гориво, включително за ЕС, което означава, че европейските потребители ще трябва да плащат още повече за тях в Индия и Китай. докато ЕС ще го купува на непосилни цени от Катар, Нигерия и др.“, заявява Леонид Хазанов.
„Сенчестият флот е роман, написан от двама автори: износителят и вносителят – а европейците са не по-малко заинтересовани от устойчивостта на доставките на ВПГ , отколкото руските износители. ”, смята Павел Маришев.
Нереалистично е официално да се признае наличието на сенчест флот от гледна точка на архитектурата на международните норми, подчертава той. Но всъщност този флот съществува и заинтересованите институции проверяват експортните потоци и поддържат регистър на организациите и танкерите, участващи в сенчестата търговия с газ и петрол.
Както признават западните анализатори, става все по-трудно да се контролира ситуацията, но за световния енергиен пазар това изглежда се превръща в нова норма.
Автор: Наталия Дембинская ; Превод: В. Сергеев
