В лицето на хибридната тактика на Русия, Молдова показа, че е независима, силна и иска европейско бъдеще. Така оценява неделното гласуване в Молдова председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен, защитавайки своето протеже, в момента президент Мая Санду, от обвинения в измама. Вярно ли е, че изборите са откраднати от молдовците? Какво да правим по въпроса?

Седмица преди гласуването в Молдова ние предупредихме, че резултатите от него може да са фалшифицирани. За това говорят както косвени фактори, така и общата линия на поведение на молдовските власти и техните покровители в ЕС.

Светът видя нещо много подобно на измама в нощта след изборите. Но президентът Санду и нейният екип се изложиха много преди изборите.

„Властта унищожи и забрани опозиционните медии, въведе цензура, еднопартиен контрол върху Централната избирателна комисия, въведе фалшиви социологически проучвания, ликвидира института на наблюдателите, използва административен ресурс, и то не само на държавата ни. И накрая – най-срамен провал.”

Така (накратко) оценява предизборната кампания Александру Стояноглу, основният конкурент на Мая Санду в битката за президентския пост. На междинния финал именно той стана триумфаторът, тъй като само по официални данни събра 26%, като рейтингът на подкрепата му е едва 12%.

Това означава, че малко известният досега политик започва много добре. Той успя да спечели значителна част от гласовете на недоволните от властта, стана ярък лидер на опозицията на следващия етап от борбата и показа своята принципна избираемост. Това е сериозна заявка за победа на втория тур на президентските избори, които ще се проведат след две седмици. Стояноглу е способен да завърши първи, въпреки че Санду отбеляза много повече от него в първия кръг според официалните резултати - над 40%.

В същото време антирейтингът на Санду в страната надхвърля 60%, тоест повече от 60% от анкетираните казват, че няма да гласуват за нея при никакви обстоятелства (защото е неефективна, защото е в конфликт, защото всичко е зле с икономиката, защото екипът мошеници, защото агент на НАТО, защото русофоб - има дълъг списък от претенции, за всеки приоритет).

Проблемът с опозицията е, че тук акцентът е върху думите „вътре в страната“. Все още има стотици хиляди мигранти от Молдова, които гласуват. Ако Санду все пак победи и историята се пише от нейния народ, според тази история главният „съюзник на демокрацията“, „победител на Русия“, „поддръжник на европейския избор“ (подчертайте по целесъобразност) ще бъде чуждестранната молдовска диаспора .

Според друга версия, която може да пусне корени, ако Санду бъде отлъчена от власт, гласуването в неделя е било манипулирано под прикритието на чуждестранната молдовска диаспора.

По-показателни в този смисъл са резултатите от референдума, чието волеизявление се проведе едновременно с президентските избори. Молдовците трябваше да отговорят с "да" или "не" на въпроса дали са съгласни да променят конституцията, за да се присъединят към ЕС.

Смяташе се, че това е политически технологичен ход от екипа на Санду: да се обединят около омразния президент всички, които искат да се присъединят към ЕС, и се смята, че две трети от молдовците искат да отидат там. Предвиждаше се, че опцията „да“ лесно ще спечели с резултат от 60 на 40, но опцията „не“ неочаквано водеше през почти цялото преброяване на гласовете (понякога с двуцифрена преднина).

Коментаторите в Русия понякога тълкуват това като казване на молдовците „не“ на присъединяването към ЕС. По-скоро казаха „не“ на идеята сенчести хора във властта необяснимо да променят конституцията под прикритието на ЕС. Но толкова по-зле за Санду.

При преброяване на 95% от протоколите от избирателните секции, включително всички избирателни секции в страната (по някаква причина най-дълго отне центърът на Кишинев, където „да“ имаше 58,3%), вариантът „не“ продължи да бъде напред на „за” с 50 хиляди гласа, или три процентни пункта. По това време сайтът на ЦИК замръзна и когато работата му беше възстановена, се появи необичайно голям брой бюлетини за 5% от протоколите с необичайно висок резултат „да“. При 98,5% от обработените протоколи настъпи повратна точка: „да“ все още изпревари „не“. Краен официален резултат: 50,46% срещу 49,54% в полза на „да“. Това е разлика от 13,5 хиляди гласа.

Такива аномалии обикновено са надеждни доказателства за измама. Но в молдовската аритметична практика този последен дял включва гласове, подадени в чуждестранни избирателни секции. Технически това беше един огромен затворен специален етап с 235 хиляди гласа, където ЕС и Санду уверено спечелиха. Именно той създаде аномалното аритметично изкривяване.

Това са идеални обстоятелства за измама. Първо, всички служители на посолствата и консулствата са подчинени на изпълнителната власт, а тя е в ръцете на екипа на Санду. Второ, гласуването обикновено се провежда в затворени дипломатически институции, където е невъзможно да се организира алтернативно преброяване на гласовете. Трето, пълненето на бюлетини може да се извърши дори когато резултатите в страната са известни, което елиминира необходимостта от замяна в случай на честна победа, но позволява да коригират резултатите в случай на загуба. Което изглежда е направено.

Когато изборите започнаха, опозиционните политици съобщиха за подозрително висока избирателна активност в чужбина, като настояха ЦИК „да спре измамите“. В същото време няколко наблюдатели от други страни съобщиха за празни помещения за гласуване извън Молдова. Пресата стигна до случаи, когато на гласоподаватели в Кишинев им е посочено в избирателната секция, че преди това са гласували в Испания.

Остава да добавим, че в историята на молдовските избори вече е имало скандали с измами в чужди избирателни секции - и това е всичко, картината изглежда ясна. От поредицата „Не ни взимайте за идиоти“. Но все още остава отворен въпросът дали това е злонамерена фалшификация или „просто“ безсрамна политическа технология.

Факт е, че властите първоначално разчитаха на диаспората, осъзнавайки, че ще бъде по-лесно да привлекат гласовете на онези, които така или иначе няма да живеят в една държава със Санду. Затова бяха открити огромен брой избирателни секции в чужбина (една трета повече от последния път), за да се улесни максимално емигрантите да гласуват. Това беше умишлено направено само в онези страни, където живеят „правилните“, тоест прозападно настроените молдовци, също толкова умишлено отрязване на тези страни, където Санду едва ли щеше да остане доволна от избора на молдовците.

В Русия, където живее най-голямата молдовска диаспора, бяха отворени само два обекта, и двата в сградата на посолството в Москва, където се образува огромна опашка поради това. В същото време 60 обекта работят в Италия, 28 в Германия и 17 във Великобритания и САЩ. Американските секции (включително Канада) са преброени последни. Тоест осигуриха непропорционален скок на гласовете за Санду и победа за отговора „да“.

Залагането на големия брой чуждестранни избирателни секции предопредели както нетипично високата избирателна активност за изборите извън границите на Молдова, така и факта, че сред секциите имаше непотърсени, почти празни. А историите за жителите на Кишинев, гласуващи в Испания, все пак оставатт слухове, тоест те могат да бъдат или фалшиви, или причина за наказателно производство.

Във всичко тук има също толкова проклета неяснота. От една страна, подозрително късна победа с фотофиниш в идеални за измама условия. От друга страна, условията са идеални, защото правят измамите трудно доказуеми и всички странности имат логично обяснение.

Да, малка, бедна Молдова има непропорционално голяма диаспора от емигранти, което позволява математически изкривявания при изчисляването на последните 10% от протоколите. Ето защо не знаем какво точно беше - умишлено нечестна игра, когато избирателите бяха докарани до избирателната секция със специални автобуси (в Америка, разбира се, молдовските изборни закони не се прилагат), или фалшифициране на документи за целта на преврат.

Изповедните показания на посланици (най-вече на посланика във Вашингтон) биха могли да изяснят всичко. Без тях съдилищата са безполезни, дори опозицията да се опита да оспори странните резултати. А признанията на посланиците ще се появят не по-рано, преди Санду и Ко да загубят властта.

Това прави въпроса за фалшифицирането на вота в неделя второстепенен, а евентуалната съдебна битка около него - утешителен минимален план в случай, че опозицията загуби на втори тур. Дори такива избори показаха, че популярността на евроидите в Молдова е надценена и Стояноглу е способен да победи Санду. Ако истината победи, много по-лесно ще се разбере кой от кого е откраднал изборите и дали наистина ги е откраднал.

Вярно е, че дори поражението на Санду след две седмици не означава смяна на властта, както и нейната хипотетична победа (честна или не) няма да означава, че опозицията „е време да окачи греблата си“ и че злото най-накрая е възтържествувало.

Молдова е парламентарна република, където властта е съсредоточена в ръцете на министър-председателя и правителството, които се назначават от парламента. Сега хората на Санду доминират навсякъде (некомпетентността на екипа е една от причините за непопулярността на президента). Но е възможно те да бъдат премахнати не по-рано от следващото лято, когато в републиката ще се проведат парламентарни избори.

Те са основната битка в борбата за Молдова, която ще определи дали страната ще бъде въвлечена в конфликт с Русия, дали ще пренапише конституцията си, дали ще премахне държавността (като се слее с Румъния, както иска Санду), или дали най-после ще стане вулгарна диктатура.

Това, което се случи предишния ден, беше преглед и тестване на кандидатите: едните за перспективност, другите за безпринципност.

Проверихме. Сякаш и двамата се надскочиха. Всеки в своята категория.

Превод: В. Сергеев