Космонавтите Берталан Фаркаш и Владимир Ремек честват у нас 45 години от полета на Георги Иванов

Унгарският космонавт Берталан Фаркаш и чешкият Владимир Ремек - участници в програмата Интеркосмос, гостуват у нас по повод на 45-та годишнина от полета на Георги Иванов. В БАН съчетаха юбилея с 55-та годишнина от създаването на Института за космически изследвания и технологии. За събитието пристигна и румънският космонавт Думитру Прунариу. Международната асоциация на участниците в космически полети изпрати на Георги Иванов Международна значка на космонавта с изписан на нея номер на полета му в световната листа на космонавтните - номер 92. Юбилейното честване в академията е под егидата на президента Румен Радев.

Владимир Ремек лети на “Союз” 28 до станцията “Салют-6” с руския космонавт Алексей Губарев от 2 до 10 март 1978 г., роден е 1948 г. Берталан Фаркаш се ражда през 1949 г., лети на “Союз” 36 в екипаж с руския космонавт Валерий Кубасов от 26 май до 3 юни 1980 г.

Интервю на Велиана Христова

- Изминаха 45 години от полета и на Георги Иванов, а и от Вашите полети, и от дистанцията на времето вече може да се направи равносметка. Какво дадоха тези полети в рамките на Интеркосмос - като цяло на нашите страни, а и на Вас лично?

Б. Фаркаш: Мисля, че по времето, когато летяхме - преди 44, 45, 46 години, космическият полет бе нещо странно. На всеки човек тогава му се искаше да бъде космонавт, но това бе невъзможно. Аз никога преди това, когато бях млад, не съм искал да ставам нито летец, още по-малко - космонавт. Сега младежта вече вижда, знае повече в технологиите, но малко хора се интересуват истински от космонавтика. Преди, когато ние летяхме, всички знаеха, викаха от радост, празнуваха - и в България, и в Унгария, и по целия свят. Това беше отдавна. А днес аз помагам на унгарските космонавти, които се подготвят за международен полет заедно с колеги от САЩ, Индия и Полша. Догодина ще станат 45 години от моя полет, който бе с руснаците, този сега ще е с американците.

Сега, струва ми се, младежта съвсем иначе се отнася към полетите. При тях всичко е в джоба, защото вече всички имат умни телефони, много по-просто им се вижда. Прогресът е голям от гледна точка на технологиите, толкова голям, че човечеството се уморява, защото техническият прогрес върви по-бързо, отколкото хората могат да го осмислят. Преди нямаше такива неща като дрон например, днес дронът е навсякъде и се използва дори в много крайно ненужни неща, каквато е войната например. И преди имаше роботика, но днес с такава техника работят много и много заводи на много високо равнище. Или изкуственият интелект, да речем - той стигна такова ниво, че преди 20-30 години би било трудно да си го представим дори.

- Но това има и добри, и лоши страни. В журналистиката например с изкуствен интелект може да се изфабрикува всякаква лъжаи да изглежда като истинска.

Б. Фаркаш: Съвършено вярно. Проблемът е именно в това - как и за какво се използват технологиите. Получаваш много информация и може лесно да ти промият мозъка, особено когато се действа агресивно като днес. Затова ние, възрастните хора, трябва много внимателно да търсим онова направление, което дава истината.

В. Ремек:За нас е по-лесно, за младите е още по-сложно, те получават прекалено много информация, как да се оправят - родителите казват едно, преподавателят - друго, телевизията - трето, опитай да се оправиш. Имам петима внука, вече на по 17 години, най-малкият е на три и половина. Чувства се, че за децата е трудно да се ориентират в сложни ситуации. Пък и знанията им не са достатъчни.

А какво ми даде полетът преди близо 50 години? За разлика от това, което каза Берти, аз мечтаех да стана космонавт. Бях на 13 години, когато полетя Гагарин и мисля, че много хлапета на моя възраст просто искаха да станат космонавти. Мислехме си, че трябва да го искаме и то ще стане, без да си представяме трудностите. И сега мога да кажа, че това, че успях да полетя, е осъществяване на детската ми мечта. Затова и досега съм щастлив. За тези години по принцип не са много хората, които летяха в космоса, те са вече стотици, но на фона на населението, те са все пак малка част. Велика работа е да видиш със собствените си очи, че Земята е кръгла и малка. А второто, което ми даде полетът - аз получих маса приятели, най-напред тези, с които се подготвяхме заедно за полет, след това и много други, с които дружим, срещаме се. Това повлия на целия ми последващ живот. И дори накариерата ми - ако не бях космонавт, едва ли щях да отида в Европарламента, в който бях на практика почти 10 години. Така че второто са добрите приятели. През 1985 г. основахме първия официален конгрес на Асоциацията на участниците в космически полети.

- Сега продължавате ли да се срещате?

В. Ремек: Да, разбира се. Ето догодина ще имаме 40-ти юбилеен конгрес на асоциацията, но той ще бъде в Бразилия, а аз напоследък гледам да не пътувам надалеч.

Не знам какво би станало, ако не бях летял, но все пак полетът ми даде възможност да разглеждам проблемите не само конкретно, но и глобално, като че и отстрани. Което ми позволява да се ориентирам нелошо в живота. Светът наистина се измени неимоверно.

- Когато летяхте в рамките на Интеркосмос, винаги се изпълняваше научна програма, разработена в съответната страна. Вие ползвахте ли българските космически прибори, които бяха създадени за полета на Георги Иванов?

Б. Фаркаш: Аз да. Има една тънкост. В програмата Интеркосмос нас ни разделиха - в първата група бяха колегите от Чехословакия, ГДР и Полша, а във втората - България, Унгария, Румъния, Монголия, Виетнам. През 1978 г. българските и унгарските кандидат-космонавти се подготвяхме заедно. Стана това, което стана с полета на Георги и на Рекавишников, те се върнаха след един ден, те имаха много тежък полет и слава Богу се върнаха живи. Тогава към мен се обърнаха българските учени да помогна и да направя експериментите, които Георги не успя. Аз с удоволствие се заех с това, направих едновременно и унгарските, и българските експерименти. Работих с този чудесен и уникален за времето си български прибор “Спектър 15”, снимах дистанционно с него и след това предадох резултатите на българските учени.

- Вие сте били заедно с Георги по време на подготовката. Ако сега трябва да разкажете на страничен човек за него, как ще го характеризирате?

Б. Фаркаш: Прекрасен, чудесен човек! Заедно с него се подготвяхме за полет в безтегловност, бяхме заедно. Намерих много прекрасни приятели, но най-близкият за мен от космонавтите остана Георги. Когато отиваха на космодрума преди своя полет с Рукавишников, той дойде при мен с две бутилки коняк, даде ми ги и каза: “Скоро няма да се видим, ако нещо... грижи се за моето семейство”. Човешко и нормално в една истинска дружба. Бях трогнат. От тогава много пъти сме се срещали, близки сме си, надявам се още много пъти да се виждаме. Много пъти съм бил в България. Роден съм на 2 август и веднъж бях тук в този ден. Бяхме в Камчия, вечерта отидохме с Георги към морето, беше ясна нощ, звезди. А той постоянно си гледаше часовника. Попитах какво има. В един момент той ми показа небето, там премина като светла точка космическата станция “Мир”, виждаше се с просто око. А той каза: “Това ти е за рождения ден!”Как го бешенаправил това и досега не знам.

В. Ремек: Аз за съжаление, не съм бил с Георги в една група за подготовка. След това обаче се срещахме достатъчно често, при това и в България, и в Полша, и в ГДР, и в Москва. Много достоен човек, способен, човечен. По едно и също време се развеждахме и си споделяхме. Той има прекрасно чувство за хумор, понякога неочакван, разведряващ. Много ми допада начинът му на мислене, имаме еднакви възгледи за това, което става в живота и в света. Приятели сме завинаги.

- Владимир, знам, че в Прага имаше паметник, чиито скулптури изобразяват в цял ръст Вас и космонавта Губарев. Той стои ли още?

В. Ремек: Стои. Той бе построен в онези времена в Чехословакия, Тогава имаше правило, почти закон, че към всяко архитектурно съоръжение като например училище, учреждение или станция метро трябва да има артефакт - статуя или нещо друго. За това се отпускаха ипари. Тогава след полета нова станция на метрото получи название “Станция на космонавтите” и решиха там да поставят скулптури на двама космонавти, те приличат на Алексей Губарев и на мен. След това, когато ситуацията се промени след 1990 г., то беше свързано с политиката, както става и днес, преименуваха станцията и я нарекоха “Хай”. На чешки това означава “полянка”, тихо място, но тази дума има и преносно значение - когато искат някого да напсуват, казват “върви на хай”. Стана смешно. Отдавна не бях ходил там, но наскоро планетариумът в Бърно отбеляза своята 70-годишнина, а аз започнах трудовия си път съвсем млад именно в този планетариум, после си сътрудничех с тях и като космонавт, и като депутат в Европарламента. И сега те решиха да направят книга за тези, които са минали през планетариума, с интересни снимки. И фотографът ме снима там при скулптурите до метрото. На тях няма никакъв надпис, не пише, че е построен в чест на първия чехословашки полет, младите, които много неща не знаят, не разбират чий е паметникът. А той е просто символ.

- Какво мислите за днешното отношение на Европа към Русия, скъсани отношения, русофобия, санкции всякакви заради войната в Украйна?

В. Ремек: Официално Чешката република принадлежи към най-яростните русофоби, но далеч не всички чехи одобряват това. Всяка война е лудост, но сега върви постоянна обработка, промиване на мозъци и пр. Има някои нюанси и в Русия, които не ми харесват, но аз не съм се обърнал от русофил на русофоб.

- Русофобията с политическа цел ли е, или така мислят и хората?

В. Ремек: Русофобията е глупост. Войната не ми харесва, разбира се, но също така не ми харесваше, когато бомбардираха Сърбия и Чехия участваше в това. Много добре помня тогавашната ситуация, никъде никой не питаше нито хората, нито ООН. След промените Германия се обединяваше, а Югославия я разделиха, на Чехословакия също й помогнаха да се разедини.

Б. Фаркаш: Никога не съм си мислел, че в ХХI век ще се готвим за трета световна война. Това е страшно. Когато бях летец изтребител, имаше западни и източни летци. Сега повтарят само: западните, западните! Ако погледнем назад, имаше момент, когато руските политици искаха да подпишат договор с Украйна, през 2014 г. това бе много сериозна дипломатическа крачка. Провалиха я западните, английските сили, отзад стоеше разбира се Америка. Ако беше подписан онзи договор, война нямаше да има. В цяла Европа хората може би не разбират тази сериозна политическа страна на нещата. Руснаците, разбира се, нападнаха Украйна, но за това си има причина, колко хиляди руски хора бяха унищожени в Украйна от украинците след 2014 г.! Защо, кому е нужно това?! Пък и да си спомним, че когато хитлеристите преминават през Украйна, украинците веднага минават на тяхна страна. Нещата са сложни и не са еднозначни. Но много важно сега е, че тези хора, които са за войната, са убедени, че за тях тя носи големи печалби. След Първата световна война печалбите в пари за Америка са били огромни. След Втората световна - също. Америка и сега печели от войната също, произвежда нови и нови оръжия, а поостарелите ги даде за Украйна. В това отношение след 2015 г. Орбан постоянно повтаря, че трябва да се спре това. Сега редом с него сенаредиха доста страни на това мнение. Кому е нужна войната, никому!

В. Ремек: Учените антрополози въз основа на научни изследвания казват, че за последните 25 000 години у човешкия род - Хомо сапиенс, мозъкът постоянно намалява. Кроманьонците са имали най-големия мозък. Малко на шега казвам, че 25 000 години мозъкът намалява и у някои вече е изчезнал. Европейският съюз вече не е този съюз, в който Чехия влезе през 2004 г., а България - през 2007 г. В Чехия тогава направиха референдум и малко над 50% се произнесоха за влизане в ЕС, но не и 100 %. Аз казвах: по принцип - да! Но днес Евросъюзът не е това общество, което беше тогава. В неговото ръководство, за съжаление, влязоха не най-способните политици. Да, и от двете световни войни икономически спечелиха американците. Във Втората световна война те дадоха в жертва по-малко животи от една Чехословакия, която загуби 350-360 хил. души.

- За да не завършваме пак с войната, нека попитам - какво взехте със себе си в Космоса, когато летяхте? Георги Иванов носеше българския флаг, пръст от Шипка и Плиска и “История славяноболгарская” на Паисий. А Вие?

В. Ремек: Трябваше да бъде нещо малко, защото в кораба има значение теглото. Взех малка фигурка на храбрия войник Швейк, защото много обичам Хашек, който преди 100 години пише политическа сатира. А дубльорът ми беше предвидил фигурка на жена в типична национална носия от района, където се е родил. Взех и нея в Космоса. Както и един вимпел на дивизия, участвала във войната и в Словенското въстание. Носех и национални марки, изрисувани от наш художник.

Б. Фаркаш: Аз взех много семейни снимки; снимки от училището, в което учех, подписани и от съветски космонавти, както и малка фигурка на известен телевизионен персонаж - ТиВиМаце. И сега възрастни хора се шегуват, че от Космоса съм им разказвал приказки. Фигурката беше с националния трикольор. Моята любима дъщеря беше на година и половина, когато полетях, а когато стана на 18, аз й подарих фигурката като единствена от унгарския фолклор, която е била в Космоса.