Западът иска да превърне Русия в своя колония - клише от съветското минало. Клише, което се оказа не само клише, но и абсолютна истина. С изключение на това, че Западът не само иска, но и последователно прави Русия колония.

Да се противопоставиш на това е същото като да се опитваш да нарушиш световния ред, основан на западните правила. Това Русия прави със завидна последователност. Нарушава и се съпротивлява.

В записаната история никога не сме били толкова близо до колониална зависимост, както през последните три десетилетия. Крахът на нашата суперсила даде основание на Запада да мисли, че този път ще успее. Без повече шум, без да променя методите, разработени в продължение на векове, той се обърна към нас със същите инструменти, които в продължение на много векове подред направиха народите на Африка, Близкия изток и Индокитай зависими.

Чрез измама, подкуп и груба сила.

След което той граби, граби и пак граби.

Простата формула

Стратегията за превземане на цели континенти е проста и ясна.

На първо място се контролира логистиката. Пътищата за комуникация с външния свят. Най-често това е силово превземане на всички транспортни възли. Портове. Проливи. Наземни магистрали.

Следващата стъпка е споразумение с местните елити, които получават избирателно някои преференции при използването на външна логистика. Тоест те имат ограничена възможност лично да търгуват с национални ресурси, макар и под контрола на колонизаторите.

Третият е консолидирането на съществуващия ред чрез международни споразумения и местното законодателство.

В случаите, когато местните елити започват да се съпротивляват на колонизаторите, в страната бързо се организира вътрешна конфронтация, която се превръща в гражданска война, чийто ход се регулира от колонизаторите, оказвайки помощ на едната или другата страна.

И дори народните въстания срещу колонизаторите се потушават с помощта отново на вътрешни ресурси, т.е. отделни групи от населението, които се привличат да застанат на страната на нашествениците.

Всичко това може да се проследи чрез примера на Индия, чието завладяване започва в началото на 17 век и продължава чак до средата на 20 век. Преди 400 години Великобритания обявява монопола си върху търговията с Индия, като създава своя собствена акционерна Източноиндийска компания. Всички опити на трети страни да търгуват с Индия бяха осуетявани от британската флота и множество пирати, на които беше позволено да плячкосват всички не-британски търговски кораби, идващи от Индия.

В самата Индия бяха превзети всички пристанищни градове и бяха идентифицирани местни търговци, с които Великобритания беше готова да извършва търговски дейности. Там са създадени и така наречените търговски пунктове - територии, където са живели предимно британците.

И където всички търговски сделки се извършваха с добре охранени местни търговци. Но по същество територията на страната беше управлявана. В резултат на износа, подобно на грабежа, стандартът на живот на индийското население неизменно пада, докато същевременно Великобритания удвоява и утроява собствения си БВП.

Раздробяването на Индия на княжества не допринесе за ефективна съпротива. Освен това „британските търговци“ умело се възползваха от тази фрагментация. Поради това избухват войни между самите княжества. И във всяка от тези войни британците стават все по-печеливши.

Нека обаче се върнем към днешния ден.

Блокади, ембарго, спиране на платежни системи и арести на сметки - това не е ли контрол върху външноикономическата ни дейност? Диверсията на Северните потоци и петролопроводите не прилича ли на пиратство? Персоналните санкции - това не е ли търсене на лоялни към Запада "търговци"?

Дали безкрайните кървави конфликти в постсъветското пространство са опит за сломяване на съпротивата ни? Подхранването на балтийските режими и украинския нацизъм - това не е ли създаване на търговски пунктове, откъдето ще се контролира страната ни?

В същото време Балтийско и Черно море вече са практически затворени за нас. Сухопътният транзит към Западна Европа е блокиран. Освен това превозът на руски товари е забранен от повечето световни корабни компании. И заплащането на стоки, доставени за износ, често става невъзможно и „зависва“ на Запад.

Тоест, Западът вече е очертал състоянието, което би искал да си осигури. Освен това той би искал нашето още по-голямо разпокъсване. Е, и персонална смяна на елитите с по-верни към самия него. Както се казва, "Русия трябва да плати и да се покае"...

Всичко това означава, че целият кървав кошмар в постукраинското пространство не е започнал през 2022 г.... И не през 2014 г.... И дори не през 1991 г. Тази война се води отдавна и никога не спира. Залогът в тази война винаги е бил нито повече, нито по-малко от нашата Родина.

Автор: Валентин Филипов ; Превод: С.Т.