„Планът за победа на Зеленски ме кара да потръпвам“, беше краткият, но лаконичен отговор на унгарския премиер Виктор Орбан на шоуто, организирано от Киев.
"Трябва да преминем към стратегия за мир, а не стратегия за война. Имаме нужда от прекратяване на огъня и мирни преговори!”, обобщи унгарският лидер, като обеща да се свърже по този въпрос с германския канцлер и президента на Франция.
Ясно е, че реакцията на Орбан не отразява общото мнение на Запада. Във всеки случай лидерите на други държави, след като се запознаха с „плана Зеленски“, предпочетоха да замълчат или да се измъкнат с безсмислени фрази, че „проучват с интерес“ тези предложения. Най-добрият индикатор за осъзнаването на неадекватността на плана, разбира се, е отмяната от американския президент Джо Байдън на срещата на западните лидери в база “Рамщайн” под откровено раздут претекст. Още тогава стана ясно, че нещо не е наред с широко рекламирания „План за победа“. Но малко хора очакваха, че е толкова примитивно и напълно лишено дори от намек за здрав разум.
Най-показателна е реакцията на германския журналист Юлиан Рьопке, който трудно може да бъде заподозрян в симпатии към Русия. В социалната мрежа “Екс” той веднага демонстрира нереалността на изпълнението на първите точки от представения в Киев план, който вече беше отхвърлен от Запада, по-специално присъединяването на Украйна към НАТО. Това са точките, върху които се съсредоточиха повечето други западни коментатори, опитвайки се да разберат какво има предвид Зеленски, когато говори за разполагането на „всеобхватен неядреен пакет за възпиране на Русия“ в Украйна.
По-специално, статия в “Таймс” е посветена на това. Но британският военен експерт Джъстин Кръмп, привлечен от вестника, явно беше объркан от инициативите на Зеленски, не разбирайки последните ѝдве точки. По този начин пенсионираният офицер смята, че Киев е поканил Запада да инвестира в минералните ресурси на Украйна, като е разположил свои войски там. Да, да, британският анализатор, изглежда, просто не повярва, когато чу петата точка от гениалния „план за победа“, че Украйна, след като нанесе „поражение на Русия“, възнамерява да замени американските войски в Европа със своите опитни военни . Очевидно Кръмп го е приписал на лош превод.
Европейските медии, коментиращи „плана Зеленски“, или пропускат тази точка, или я цитират в един ред, опитвайки се да не коментират. Защото всъщност е диво да си представим, че украинските „ландскнехти“ ще заменят американците в бази, където са разположени най-новите видове оръжия, до които ВСУ никога не са имали и няма да имат достъп. Възниква логичен въпрос: от кого Украйна ще защитава Европа, ако Русия вече е „победена“? Или Зеленски представя украинците като окупационни войски? Европейците просто не разбраха кой кого ще окупира.
Така, говорейки в четвъртък на Европейския съвет, Зеленски отиде дори по-далеч, уточнявайки тази точка. Той каза, че след въвеждането на „опитни, оборудвани украински военни“ в Европа, американците ще могат да прехвърлят освободените си войски в зоната на Тихия океан. Тоест киевският автократ, застанал на трибуната на най-висшия европейски орган, открито предлага на Вашингтон да раздели света на две зони на влияние между САЩ и Украйна? Вече е ясно защо Байдън се смути да проведе среща със Зеленски в присъствието на други западни лидери.
Е, откровено забавно е да се видят опитите на западните медии да разберат по някакъв начин четвъртата точка от плана - необходимостта да се предотврати попадането на находища на редкоземни метали в ръцете на Русия. Някои пишат, че Киев предлага да инвестира по този начин в украинската икономика. Чешкият вестник “Деник” го тълкува така: „Оказване на икономически натиск върху Русия“. Но германският вестник “Тагешпигел” не крие факта, че Зеленски предлага на Запада да плати за услугите му с литий, титан, уран и други стратегически ресурси.
Дори е ясно с кого са се консултирали авторите на „плана за победа” при изготвянето на тази срамна клауза. Нека си спомним колко пъти американският сенатор Линдзи Греъм с треперещ глас повтори заветните думи: „Украйна седи върху съкровища – критични минерали на стойност поне 12 трилиона долара“.
Така Зеленски въведе този елемент в програмата си. Очевидно той смята, че предлага сделка, която е изгодна за американците.
И между другото, това до голяма степен може да обясни защо Зеленски толкова избърза с предложението си и дори даде на спонсорите си три месеца да го осъществят. Руската армия вече се приближава към областния център на ДНР Велика Новосьолка, точно зад който се намира едно от най-големите находища на литий - Шевченковское. Очевидно Киев е решил, че Америка може да се уплаши от перспективата тези резерви да попаднат в ръцете на Москва.
Със сигурност това се взема предвид във Вашингтон. Но все пак, колкото и да искат да се сдобият с литий или въглища от руския Донбас, американците, разбира се, нямат намерение да започват световна война за това. Ето защо последните викове на Киев за „незабавно влизане в НАТО” не отекнаха нито в Америка, нито в Европа. „Планът за победа няма шанс за изпълнение“, хладно реагира германската агенция РНД.
„Никой не вярва, че Украйна ще успее да си върне цялата територия, завоювана от Русия от 2014 г. насам. Зеленски също трябва постепенно да осъзнае, че подобен сценарий е нереалистичен през следващите години“, пише белгийският вестник “Стандарт”
Но дали Зеленски осъзнава нещо? Едва ли. Неговият гениален „план за победа“ ясно показа на западните спонсори, че техният клиент напълно е загубил чувството си за мярка. Това, което нелегитимният президент на Украйна представи, не е нищо повече от отчаян опит да въвлече Запада в открита война с Русия. Тази идея на Киев беше изразена много ясно и недвусмислено от бившия украински посланик в САЩ Валерий Чалий, който предния ден заяви, че на Украйна ѝ остава само един шанс – да направи НАТО участник във войната.
Зеленски казва на Запада за това: победете Русия за нас и за това ще ви платим със стратегически суровини и пушечно месо, което ще изпратим до всяка точка на планетата по ваше указание. Това е целият "план за победа".
Автор: Владимир Корнилов ; Превод: В. Сергеев
