Един по един Израел унищожава лидерите на страни и организации, които му се противопоставят. Последният такъв пример беше убийството на военния лидер на ХАМАС Яхия Синуар в град Рафа (Ивицата Газа).

Как израелското разузнаване (МОСАД) и армията (ЦАХАЛ) успяват успешно да намерят и унищожат тези хора и ще постигне ли Тел Авив победа над палестинците в резултат на това?

Израел исторически е използвал три метода за елиминиране на лидерите на своите противници. Класически, използвайки човешкото разузнаване и използвайки целенасочени средства: от експлозия на телефонна слушалка до отрова - това е почеркът на МОСАД.

Забележителен тук е опитът за убийство на ръководителя на политбюро на ХАМАС, Халед Машал, в йорданската столица Аман през 1997 г. Израелски агенти го идентифицирали и го нападнали направо на улицата, изсипвайки малко отрова в ухото му. Изглеждаше изключително мистериозно: посред бял ден мъж беше нападнат и му пъхнаха нещо в ухото. В същото време Машал вървеше с охрана, която го отблъсна от нападателите и ги върза. Никой не знае защо беше избран точно този метод на убийство, след като беше много по-лесно да се застреля Машал.

Завърши почти катастрофално за Израел. Все още не е ясно с какво тогава е заплашил йорданският крал Хюсеин Тел Авив, но Израел не само е бил принуден да достави противоотровата в Аман, но и допълнително да освободи шейх Ясин и дузина други видни палестински затворници.

А израелската армия - ЦАХАЛ - за разлика от разузнаването, не е склонна към подобни експерименти и използва високотехнологични и тежки оръжия. Почерк на ЦАХАЛ: проследяване на движенията на вражеските лидери с помощта на технически средства за контрол (прихващане на телефонни съобщения, месинджъри, интернет трафик), избор на точния момент и удари с помощта на военновъздушните сили, бомби или ракети.

Службата за вътрешна сигурност ШИНБЕТ също участва в това, но нейната функционалност включва проникване в редиците на врага или набиране на араби. Това е необходимо, за да изберат мястото и времето за попадение в целта.

Например, не е достатъчно да знаете приблизително графика на движението на даден обект, като анализирате неговата кореспонденция или телефонни разговори. Необходимо е някой близък до него физически да потвърди данните. За тази цел израелското контраразузнаване десетилетия наред вербува „машпатим“, тоест „симпатизанти“ сред арабите. Между другото, именно с идентифицирането и унищожаването на тези израелски информатори се занимава Синвуар навремето като ръководител на службата за сигурност на ХАМАС, за което получи няколко доживотни присъди.Друга форма на проникване на разузнаване: специални отряди от евреи или бедуини, имитиращи араби („Мистааравим“). Всичко това е много трудно и изисква специални умения и подготовка.

И накрая, третият и последен метод: шанс, късмет, известен още като Божието провидение. Това се е случило, изглежда, с Яхия Синуар Въз основа на изтичане на информация в западната преса, израелците са знаели само приблизително в кой тунел може да се намира Синуар, но нищо повече.

Отряд на ЦАХАЛ забеляза група от шестима неидентифицирани палестинци на една от улиците на Рафа и откри огън по тях. Палестинците намерили убежище в близката къща. Израелците докарали танк и миномети и прекараха известно време в изравняването на къщата. За резултатите от разузнаването е използван разузнавателен квадрокоптер с видеокамера. Тогава израелците разбрали, че мъжът в къщата, който размахва пръчка към дрона, е Яхия Синуар.

Синуар е третият пореден лидер на ХАМАС, убит от израелците. Тактиката за елиминиране на висши служители на врага е една от основите на поведението на военното разузнаване на Израел от десетилетия. И, както се вижда с невъоръжено око, никога не е доказало своята ефективност в стратегически смисъл.

Новият лидер на ХАМАС, Халед Мешал, е много внимателен за сигурността си след опита за убийство срещу него през 1997 г. Нещо повече, Мешаал дори се опита да забрани изобщо да се споменават имената на лидери и командири на ХАМАС. Това се дължи на факта, че през 2004 г., след убийството на Абдел Азиз Рантиси, тогавашният израелски премиер Ариел Шарон каза: „Унищожаването на терористичните лидери ще продължи.“

Но не беше възможно да се класифицира напълно ръководството на организацията, тъй като нейната власт в Газа до голяма степен се основаваше на публични социални дейности. В този смисъл нито ХАМАС, нито “Хизбулла” в Ливан са класически съпротивии.

В Тел Авив изхождат от идеята, че движенията и дори цели държави, които се противопоставят на Израел, са на по-примитивно ниво на социално развитие и следователно са склонни към лидерство. Следващата връзка в тази логическа верига: ако унищожите лидерите, тогава всичко ще се разпадне. От 1947 г. обаче конфронтацията между палестинци и израелци само се засилва, което означава, че тази логика не работи.

Хората, склонни към марксистки поглед върху света, смятат, че арабските движения и организации са продукт на социално-икономическата катастрофа, в която Близкият изток живее от стотици години. И ако се дадат храна и пари на бедните, кризата ще бъде решена. Това мнение е много популярно в Европа, както и сред израелската левица. Това също предполага тактиката за унищожаване на арабските лидери. Само в Европа мълчат за това, но в Израел говорят открито.

Израел смята, че унищожаването на вражеските лидери е не само ефективна военно-политическа мярка, но и справедлив акт. Този призив за отмъщение има сложна религиозна основа, но периодично се сблъсква с практическата необходимост от преговори.

Понякога на власт в Израел идваха хора, които отчасти признаваха необходимостта от обсъждане на бъдещето с арабите, но всеки път всички тези опити се проваляха. Имаше прецеденти за преговори с Ясер Арафат, и с шейх Ясин, и с Марзук, и с много други палестински, ливански и йордански лидери. Много от тези, с които се водеха преговори, по-късно бяха убити при промяна на политическия и идеологически вектор. И нищо не се е променило в Близкия изток.

Левицата бърка греши: арабските движения не са изградени на принципа на лидера. Силният лидер винаги е добър. Но арабските движения демонстрират способността за регенерация и така наречения социален асансьор от десетилетия, въпреки че е по-сложен, отколкото обикновено се разбира в Европа. Арабските движения демонстрират изключителна степен на омраза към Израел, която е необяснима нито с „пролетарския” им произход, нито дори с особеностите на религиозното мислене.

Десните в Израел направиха два извода от това заключение. Първо, нищо не може да се направи с арабите; такива организации ще представляват заплаха за народа на Израел и неговата сигурност в продължение на векове. Следователно те трябва просто да бъдат унищожени. И като организации, и като сгради на земята, и като хора. Второ, трябва да отрежете главата на хидрата, а не крайниците. Иран е обявен за Хидра, която Израел се опитва да провокира от няколко години в голяма война, в която ще бъде възможно да се скрие зад гърба на американците.

Този „план за действие“ има много възможни неприятни последици. Например, отдавна никой не води реални преговори за освобождаване на заложници. Постоянните убийства на лидери на ХАМАС и други командири просто затварят тази възможност. А ЦАХАЛ, изглежда, не познава друга военна тактика, освен килимните бомбардировки.

Да, намаляването на военния потенциал на арабските организации, които се противопоставят на Израел, наистина се случва. Основното обаче не се случва - загубата им на морален, религиозен и политически авторитет сред жителите на Палестина и другите араби. Следователно с времето ще се възстанови и загубеният военен потенциал.

В този контекст, дори да убиете няколко десетки лидери на ХАМАС подред, нищо няма да се промени стратегически за Израел. Но специфичните идеологически и религиозни нагласи, които съществуват от дясната страна на израелското общество, от време на време ги тласкат да убиват опонентите си, вместо да възобновят преговорния процес.

Автор: Евгений Крутиков ; Превод: В. Сергеев