След малко повече от година война в ивицата Газа, последвала терористичния рейд на "Хамас", при който бяха избити 1200 души, а 250 бяха отвлечени от групировката, Израел за втори път ликвидира лидер на групировката. След като в края на юли в Техеран беше убит Исмаил Хания, в Рафах е ликвидиран и наследникът му - Яхия Синуар. Хания беше в изгнание, а Синуар беше пряко отговорен за терора миналия октомври. "Нанесохме тежък удар на злото!", заяви израелският премиер Бенямин Нетаняху.

"Значимо събитие е. Крайъгълен камък. Но никак не е сигурно, че е началото на края, както се изрази Биби Нетаняху. Зависи дали ще е възможно вече да бъде постигнато споразумение за прекратяване на огъня и да бъдат освободени заложниците. Иначе войната просто ще продължи, защото израелците няма да имат причина да спрат. А "Хамас" - очаквано - вече даде да се разбере, че ще продължава да държи на своето", смята Барбара Слейвин от мозъчния тръст "Stimson Center" във Вашингтон.

"Ще отнеме известно време, докато се изяснят нещата. Променливите в задачата са твърде много. От изборите в Съединените щати зависи свободата на действие на израелското правителство в недалечното бъдеще. Не забравяйте и заканата на Израел да отвърне на Иран за ракетния бараж от 1 октомври, който пък беше в отговор на израелски действия преди това. Затова е трудно да се каже със сигурност към момента, че смъртта на Синуар е повратен момент. Но пък поне можем да се надяваме, че все пак наближава краят на тази ужасна война."

Президентът Байдън изглежда доста окуражен, че смъртта на Синуар ще облекчи постигането на прекратяване на огъня. Вие споделяте ли този оптимизъм? 

"Байдън се опитва да демонстрира оптимизъм от доста време, макар и да има твърде малко основания... Зависи какво ще решат "Хамас". Може и да си дадат сметка, че хората в Газа наистина имат нужда да спре войната и затова да освободят заложниците. Всъщност обаче не знаем кой точно ги държи. И след като Синуар вече го няма, има ли някой конкретен член на "Хамас" с необходимия авторитет, който да е в състояние да разпореди на всички, които охраняват похитените хора, да ги пуснат. Или вече няма никакъв контрол върху отделните банди терористи." 

Смятате ли, че "Хамас" е смъртоносно разколебана без главатаря си?

"Отслабени са, безспорно. Но все пак "Хамас" е съпротивителна организация. Синуар несъмнено е знаел, че това може да му се случи по всяко време. Изнанедана бях, че вместо да се крие в някой тунел е излязъл на открито и е влязъл в престрелка с израелски войници. Това показва може би забележителна решимост, съчетана с фатализъм. Израелците може и да са много добри в ликвидирането на своите врагове, но с това не си решават проблемите."

Ако войната в Газа продължава, ще продължава и тази в Ливан. Дали обратното би било непременно вярно?

"Не непременно. Израел преследва различни цели. Очевидно иска да отслаби и да унищожи колкото може повече от враговете си. Освен това, дори да бъдат освободени заложниците, което ще доведе до увеличаване на международния натиск върху Израел, той няма да спре докато не е в състояние да върне по домовете им населението от северните райони. Това предполага сделка с "Хизбулла", която също беше "обезглавена", но не спира да се сражава. Дали "Хизбулла" биха били по-сговорчиви и биха се съгласили да се изтеглят на север от река Литани и да спазват приетата през 2006 година резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН? Няма гаранция. А зависи много и от това кой ще бъде избран за президент на Съединените щати след малко повече от две седмици. Ако е Тръмп, Нетаняху ще сметне, че има картбланш да прави каквото си иска."

Заради тези избори изглежда, че Вашингтон не може да постигне каквото и да било значимо и положително на международната сцена. Байдън обяви, че праща държавния секретар Блинкън в Израел за пореден опит да накара оръжията да млъкнат. Да не би пък да стане някоя предизборна "октомврийска изненада"?

"Извинявам се, че не затаявам дъх! Не помня вече коя поред совалка му е това - 13-а или 14-а? Колко пъти се заричаше, че ще успее! Обявяваше даже предварителни споразумения. Така и нищо не стана. Вижте, смъртта на Синуар може би дава шанс, който Съединените щати трябва да се опитат да използват. Но Нетаняху сигурно си мисли, че серията му от победи ще продължи. А и защо да се съобразява с администрация във Вашингтон, която е на доизживяване!"

На необичайно рязък тон от страна на Ливан към Иран станахме свидетели в петък. Ливанският премиер Наджиб Микати, който е сунит, се скара задочно на председателя на иранския парламент, защото заявил, че Техеран бил готов да преговаря с Франция за прилагането на Резолюция 1701 за граничните райони между Ливан и Израел. Микати нарече това недопустима намеса от страна на Иран. Дали не предстои промяна поне на този от израелските фронтове?

"Знаете, че политическата ситуация в Ливан е странна. Правителството не държи реално пълен контрол в страната, което все пак не означава, че и Иран решава еднолично какво да става там. Но все пак без съгласието на Иран би било трудно да се стигне до някакво решение за Северен Израел - заради връзката на Техеран с "Хизбулла".

Иран ще трябва да бъде привлечен към диалог. И ако има нещо обнадеждаващо през последните месеци, това е очевидното желание на иранците за контакт с други регионални сили като Катар, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Иранският външен министър много активно търси разбирателство с арабските съседи. Тази седмица беше дори в Египет - първа такава визита от повече от десетилетие.

Дано от региона се появи идея как да бъде спряна тази война. Но за това е необходимо да видим още много неща. Като например израелците най-после да заговорят за план за "деня след" - за политически хоризонт за палестинците. Това е нещо, с което Нетаняху не дава признаци, че ще се съгласи."

Има ли вероятност Израел да не удари Иран в отговор на ракетното нападение от началото на месеца?

"Бих искала да има шанс. Израел би могъл поне да намали мащаба на ответния удар, но едва ли. Защото смята Иран за най-големия си враг. А този враг вече го удари два пъти с балистични ракети. Няма как Израел да не отвърне. За съжаление."

За да спре един ден този цикъл на удари и контраудари, вероятно ще трябва радикалите, които са на власт в Израел и в Иран да отстъпят на по-умерени политици. В Техеран това май може да стане по-скоро...

"Възможно е. Особено след смяната на президента и на други фигури около него. В управлението се върнаха важни хора като бившия външен министър Джават Зариф, който сега е вече вицепрезидент. А преди две седмици президентът Пазешкян даде да се разбере в ООН, че е готов да поднови преговорите за ядрената програма на Иран. Това беше положителен знак, но проблемът е, че войната обърква всичко. А Иран се оказва в трудна ситуация в региона, защото неговата т.нар. ос на съпротивата изглежда доста изтощена. Техеран трябва едновременно да демонстрира сила и гъвкавост, а това никак не е лесно."

Убийства, удари, контраудари, офанзиви, контраофанзиви, радикали и хардлайнери, провал след провал в дипломацията. Какво да кажем за тези, които наистина страдат от всичко това? Докога?

"Свидетели сме вече на употребата от страна на Израел на масовия глад като оръжие. Все по-лоша става хуманитарната ситуация в Газа. Наложи се Съединените щати публично да сгълчат съюзника си, но администрацията на Байдън пак го направи беззъбо - заплаши да направи нещо чак след 30 дни, т.е. след изборите. А за 30 дни могат да умрат още много хора! Съединените щати са съучастник във военни престъпления. Никога не съм го очаквала. Надявам се след тези избори, каквото и да стане на тях, американската администрация да подходи по-твърдо и Израел да понесе последствия за отвратителното си поведение."

Този 5 ноември наистина ще е знаменателна дата. Целият свят го чака...

"Да. И в Газа. И в Украйна. В Европа... Това ще са съдбовни избори! Много се страхувам от това, което ще стане, ако Тръмп спечели. Ужасена съм. По много причини. Така че - стискайте ни палци."

Яна Боянова