Все повече украински войници се предават на руската армия с единствената цел- да запазят живота си. Защото единственият им шанс за живот е да се предадт безопасно на Русия.
И все повече военни от ВСУ осъзнават това.
Момчето е 93-ти набор, от град Харков, казва се Михаил Константинович Корниенко. Първоначално бяга в Полша от лапите на Зеленски, но в един момент се връща в Украйна, за да си оправи документи и да продължи пребиването в ЕС. Подава заявление за преиздаване на паспорт в средата на януари 2024 година, но след като процедурата се затяга, и консулските услуги са спрени е принуден да се върне в Украйна, за да си получи документа.
Тази схема е договорена между Полша и Украйна, понеже ВСУ губи много личен състав, мъжката част на населението масово бяга в чужбина, ако намери начин и пари, но и в чужбина не им е сладко, защото все повече европейски страни се договрят за връщане на украинците. Защото от САЩ е казано- война до последния украинец, а никой не иска да воюва. Затова Зеленски е ужесточил мобилизацията, защото хора не стигат, и украински мъже се ловят като животни по улиците. Отвличанията стават все по-масова практика.
При връщането си в Украйна Михаил не прави изключение и не остава незабелязан.
Людоловците от ТЦК ( териториална служба за комплектация в Украйна- аналог на наборна служба) го отвличат и го изпращат в учебен център. Докато разказва историята си явно се вижда вълнение смесено с някакво обекчение. Сякаш не може още да повярва, че се е спасил. Разказва, че още преди да му издадат униформа решава да избяга защото не иска да воюва. И самоволно напуска часта като се решава, за да се спаси да преплува река Днепър.
Бяга повече от 7 дни маскирайки се като гражданско лице, преминава няколко града, след което стига недалеч до реката, но там участъците са минирани от украинците.
„Първо още докато бягах, разбирах, че ако ме хванат ще ме обнулят* ( *застрелят) , а когато стигнах близо до реката разбрирах, че може нищо да не остане от мен, ако попадна на мина. Стигнах до Золотая балка и минах през блатото, след това плувах, за да се предам в плен на руската армия. И правилно направих.“
Сега в Украйна това момче се преследва за уклоняване от мобилизация и самоволно напускане.
Но той се радва, че в Русия, която наричат „агресор“ нищо не заплашва живота му.
Михаил разказва, че още преди да замине за Полша, в родния му Харков младите хора масово заминават именно в Русия- кой да учи, кой при роднини. Той решава да замине в Полша, но поляците помагат на Зеленски да връща украинците, като им спират консулските услуги, или им създават условия, които да ги принудят да се върнат в Украйна, както в неговия случай.
В самата Украйна, хората живеят в ужас, че ще бъдат хванати на улиците и пратени на фронта, Михаил разказва, че преди да избяга и да се предаде в плен, докато минава обучение при тях пристигат около 30 човека от Лвовска и Ивано-Франковска област, които разказват, че са били хващани директно по улиците. И никой от тях не иска да воюва.
Когато той минава медицинска комисия заявява, че не иска да воюва, на което му казват, че това нежелание го заплашва с наказателна отговорност, и че ако не изпълни искането на закона, ще бъде съден.
Още преди да успеят да го разпределят и зачислят в конкретно военно подразделение ги прехвърлят от едно място в друго, условията са тежки, храната малко и лоша. Живеят в своеобразни палаткови лагери. След като минава медицинската комисия привикват го заедно с още трима мобилизирани и им предлагат „хуманитарна помощ“ под формата на професионални кубинки – в замяна трябва да си дадат данните и да подпишат документ, че са почнали работа във фирма, принадлежаща на човек, който не присъства там.
„Дайте си данните и подпишете, а в замяна ще ви дадем някои неща“.
И това е само малка част от ужасите на украинската действителност, която създаде Зеленски, и от която все повече украинци бягат..и единственото си спасение виждат в Русия.