Производството в енергоемките индустрии в ЕС е спаднало с 10-15%. Най-големите икономики на континента преживяват индустриална криза. Химическата и автомобилната промишленост са на ръба на оцеляването. Какво се случва и какви са перспективите?

Спад

Последствията, пред които е изправена Европа от санкционната конфронтация с Русия, изрази унгарският премиер Виктор Орбан, представяйки програмата на унгарското председателство на ЕС в Европейския парламент.

„Изоставяйки руската енергетика, Европейският съюз забави растежа на БВП; значителни финансови ресурси трябваше да бъдат преразпределени към енергийни субсидии и изграждането на инфраструктура, необходима за внос на ВПГ“, отбеляза той.

Основният проблем на европейските компании е рязкото поскъпване на енергията. В резултат на това енергоемките индустрии, които са изключително важни за икономиката на ЕС, загубиха 10-15% от производствените обеми, подчерта Орбан.

Според Евростат от юли 2023 г. до юли 2024 г. промишленото производство е намаляло с 2,2% в еврозоната и с 1,7% в ЕС. Най-зле са местата в Унгария (минус 6,4%), Германия (5,5), Италия (3,3) и Франция (2,3).

Германия, най-голямата икономика в еврозоната, не се справя добре от 2017 г. Спадът обаче се ускори през последните няколко години. “Блумбърг” предупреди, че страната рискува да загуби статута си на „индустриална суперсила“.

Франция има лоши показатели за БВП на глава от населението, външна търговия и дефицит в публичните финанси. Започналият процес на реиндустриализация рязко се забави, пише “Монд”

Страните от Централна Европа като Румъния, Чехия и България също не се справят добре.

Натъкнаха се на санкции

Цените на енергията в ЕС са средно почти два пъти по-високи от тези в САЩ и Китай. Това е сериозен структурен недостатък по отношение на конкурентоспособността и производителността, посочват анализатори от френския изследователски център “Рескод”.

„Ако газът от Русия струваше 150-200 долара за хиляда кубически метра, сега достига 450, а за ВПГ беше 3000“, обяснява Екатерина Новикова, доцент от катедрата по икономическа теория на РИУ „Плеханов“.

Освен това, разчитайки на ВПГ, ЕС доброволно поема допълнителни разходи за транспортиране на газ от производствените площадки до заводите за втечняване, транспортиране с газовози до европейски пристанища и регазификация.

Тези разходи се разпределят между домакинствата и промишлените предприятия, казва Тамара Сафонова, доцент в Института по икономика, математика и информационни технологии на Президентската академия.

Удар по химическата индустрия

Загубата на евтиния тръбопроводен газ от Русия удари първо европейската химическа индустрия. До средата на 2022 г. поскъпването на синьото гориво спря до 70% от азотния капацитет, а разходите за собствено производство скочиха със 150%.

Лидерите на пазара на торове “Яра”, ЦФ и БАСФ затвориха заводи. Според “Цефик”, която представлява интересите на 29 хиляди големи, средни и малки химически предприятия в Европа, химическата индустрия в ЕС се е свила с осем процента.

Компаниите са принудени да изоставят някои бизнес сегменти и да прехвърлят инвестиции в чужбина, заяви Маркус Щайлеман, президент на германската асоциация на химическата индустрия ВЦИ и главен изпълнителен директор на производителя на полиуретанови суровини “Ковестро”.

Високите енергийни и оперативни разходи са поставили европейците "в неизгодно положение в сравнение с азиатските износители, които имат достъп до руски въглеводороди на намалени цени", каза “Инеос”. Ситуацията беше допълнително усложнена от затягането на паричната политика на ЕЦБ – от юли 2022 г. до септември 2023 г. лихвите се повишиха от нула до четири процента.

Тенденцията на затваряне на заводи и консервиране ще продължи през 2025 г., прогнозира “Стандарт енд Пуър”.

Съответно цените на храните стават по-скъпи и европейските фермери не могат да се конкурират на световния пазар. А това е пряка заплаха за продоволствената сигурност.

Автомобилната индустрия под натиск

Автомобилната индустрия също пострада. Въведени са защитни мита за китайските електрически превозни средства. Но това не помага.

“Фолксваген” обмисля варианта за затваряне на заводи в Германия. Според “Блумбърг” и “Зюдойче Цайтунг” става дума поне за един голям автомобилен завод и друг за производство на компоненти.

Както предполага “Ройтерс”, това се отнася за предприятия в Оснабрюк (Долна Саксония) и Дрезден (Саксония). “Фолксваген” също така обяви мащабни мерки за спестяване на разходи поради по-ниските потребителски разходи и продължаващото преминаване към електрически превозни средства. Очаква се заводите да бъдат преместени в САЩ.

Американският пазар е по-привлекателен, защото има субсидии за бизнеса и достъпни енергийни ресурси: има достатъчно собствен ВПГ. Оттук и едно изключително неприятно за страните от ЕС явление – деиндустриализацията.

Според всички прогнози проблемите на германския концерн са само предвестник на обща криза в автомобилната индустрия на ЕС. Производството губи рентабилност, европейците изостават технологично от китайските конкуренти.

Достигна дъното

Позовавайки се на индустриалната криза, Орбан предложи страните от ЕС да се откажат от илюзията, че зеленият преход ще бъде решението на техните проблеми.

Бившият ръководител на Европейската централна банка Марио Драги също изтъкна това в неотдавнашния си доклад „Конкурентоспособността на ЕС: Поглед в бъдещето“, представен пред Европейската комисия.

Надплащайки четири пъти енергийните ресурси, ЕС започна да изостава от САЩ и Китай, подчерта бившият шеф на ЕЦБ. Той изчислява, че около 40% от критичните суровини и технологии се внасят. И почти половината идват от страни, с които няма стратегически връзки. В такава ситуация изкопаемите горива „ще продължат да играят ключова роля в ценообразуването на енергията, поне до края на десетилетието“, обясни Драги.

„Разпределението на производството на енергия в ЕС е следното: възобновяеми източници - 32%, ядрени - 23, газ - 17, въглища - 13, хидроенергия - 12, мазут и други - три процента. Тоест преобладават традиционните, възобновяеми не гарантират устойчивост“, подчертава Екатерина Новикова.

Както признават експерти от Оксфордския институт за икономическа политика, индустриалната рецесия в Европа се оказа по-дълбока от очакваното. Производството с добавена стойност в ЕС изглежда е достигнало дъното си и не показва признаци на възстановяване.

Превод: В. Сергеев