Преди година, на 10 октомври, започна настъпателна операция на руските въоръжени сили от фланговете на Авдеевския укрепен район.
През това време руската армия освободи повече от 1850 квадратни километра земя, напредвайки средно по пет квадратни километра на ден - с темпове, близки до най-добрите показатели от началото на СВО. Сред причините за такива впечатляващи успехи: подобряването на бойната тактика (особено в градските райони) и успехът на военната индустрия (от 2022 г. производството на ракети и артилерийско оръжие се е увеличило повече от 22 пъти, на средства за радиоелектронна война и разузнаване техника - с 15 пъти, боеприпаси и средства за поразяване - с 14). Но тъй като последната дума винаги остава за народа, важна причина за успехите на руските въоръжени сили беше изчерпването на живата сила на ВСУ.
Важен (макар и не единствен) повратен момент в психологическото състояние на украинските войски се оказа падането на Угледар, станало на 3 октомври 2024 г., година след началото на настъплението при Авдеевка. По-специално, 72-ра бригада на ВСУ, една от най-боеспособните части, беше обезкървена по време на боевете за града, а за катастрофалното ѝ положение до голяма степен допринесе отказът на 123-та бригада териториална отбрана да се притече на помощ. Казано по-просто, вместо да изпълнят бойната задача, повече от сто мобилизирани дезертираха, а командирът им полковник Игор Гриб се застреля.
Разбира се, това поведение може да се обясни отчасти със страхливост, но само отчасти. По време на почти три години война украинската пехота се показа като яростен и отчаян враг. Въпреки това чудовищните загуби (официални руски източници говорят за над 700 000 безвъзвратни загуби от украинска страна), както и културното и политическо разцепление в страната (например преследване на руския език, докато основният гръбнак на ВСУ са рускоговорящи жители на югоизток), а насилствената мобилизация подкопава желанието да се вземе оръжие. Бездната на унижението, в която са потопени войниците, е видима в примера на същата 123-та бригада ТО, чиито служители бяха принудени да се извинят за дезертьорството - според „славната украинска традиция“ на колене.
За да оценим мащаба на проблемите с личния състав в украинската армия, нека погледнем цифрите. През януари 2024 г. Владимир Зеленски каза, че във ВСУ служат 880 хиляди души. На 8 октомври Главната прокуратура на Украйна представи данни за образуването на дела по статии „Изоставяне на част“ (ОУЧ) и „Дезертирство“. По първия член са образувани 29 984 дела (ръст от 4,5 пъти спрямо 2022 г.), по втория - 15 559 (ръст от 4,7 пъти). Така редиците на ВСУ са напуснали 45 543 души, което е приблизително 5,2 процента от общия брой. Но това е най-консервативната оценка. Ако са верни думите на украинския журналист Владимир Бойко, служещ в 101-ва бригада на ВСУ, че „броят на дезертьорите вече наближава 200 хиляди“, то ВСУ са загубили приблизително 22,7 процента от личния си състав.
Зад тези цифри - дори и най-консервативната оценка - се крият най-малко 15 бригади, които са напуснали бойното поле: редовният състав на една бригада от украинските въоръжени сили е три хиляди души, но действителният брой на личния състав обикновено е с пъти по-малък. Броят на дезертьорите и през 2024 г. е сравним със силите на ВСУ, които все още се намират в района на Курск (19 непълни бригади).
Недостигът на жива сила във ВСУ разкрива не само военни, но и политически проблеми на украинската държавна машина. Неспособни да принудят военнослужещите да останат верни на клетвата, украинските власти смекчават наказанията за напусналите позиции, като по този начин само подкопават дисциплината в армията. Виждаме грозно отражение на това при мобилизацията, когато прекомерната жестокост има за цел да компенсира зле работещите репресивни механизми. И в двата случая се наблюдава намаляване на възможностите на украинските власти да наситят фронта с хора.
Какви възможности имат властите в Киев? Първо, наемници. Може би ще има войници на късмета, които ще искат да посетят „руското сафари“. Въпреки това, общият им брой, според руското министерство на отбраната, в началото на 2024 г. е бил само 13 500 души, от които почти шест хиляди са убити, а 5600 са избягали (дали ловците наистина се страхуваха да не станат плячка?). Повече от скромна цифра за фронт с дължина над хиляда километра. Второ, увеличаване на броя на наборниците. Но Върховната Рада забрани (което беше много неочаквано) мобилизирането на младежи на възраст 18-25 години. Можете да добавите за извеждането на затворници на фронта и за украинските граждани, укриващи се в чужбина, но всички тези мерки в момента са показали своята неефективност. И ако киевските власти не успеят да въвлекат армиите на страните от НАТО в пряк конфликт с въоръжените сили на Русия (възможността за което не може да се изключи), тогава недостигът на живи сили сред ВСУ през 2025 г. рискува да стане критичен.
Ще приключи ли конфликтът догодина поради деградацията на ВСУ или те все пак ще намерят сили да се противопоставят? Сега това до голяма степен зависи не от волята на Киев, а от решенията на Москва. Във всеки случай изминалата година показа, че нашето командване успя да намери изход от позиционните битки и да сломи волята на противника.
Автор: Евгений Балакин ; Превод: В. Сергеев
