Една година след погрома от 7 о ктомври 2023 г. Държавната журналистическа Агенция на Израел е издала временни акредитации на чуждестранни журналисти от цял свят. Годината след атаката и последвалите въоръжени сблъсъци, е с най-голям медиен интерес към Израел.
В страната работят и няколко стотин чужди журналисти. Най-много са временните екипи от САЩ, Обединеното кралство, Германия и Франция.
За всички чуждестранни журналисти бяха организирани специални турове, в които се включиха и кореспондентите на БНР Феня и Искра Декало, които ни срещат с Леонид Барац от Украинското национално радио и телевизия:
"Мисля, че двете войни в Украйна и Израел си приличат и журналистите, които ги отразяват, се намират в сложна ситуация. Например сега бомбардират Хайфа и тук се говори за борбата с кибер атаките. При нас войната е хибридна. Освен че Киев и други по-големи, и по-малки селища, са под прицел, има и постоянна заплаха от хакерски атаки по украински банки и енергийни системи. Казах на кмета на Хайфа, че не само дроновете са опасни, а и изключването на електричеството. Опасяват се да не бъдат улучени и инсталациите за пречистване на морска вода. В Израел съм от 2023 година. Хората навсякъде са еднакви и страдат от войните. С журналисти на "Джерусалем пост" обсъдихме, че войната превръща млади хора във физически и психически, и духовни инвалиди. Кметът на Хайфа, който е преживял няколко войни, ни обърна внимание, че войната не носи на никого нещо добро. В момента образователната система е замряла и в Хайфа, и в другите северни селища училищата са затворени. А, Хайфа бе един от големите центрове на културния живот в Израел."
Серго К отразява вече 2 години събитията в Израел за неаполитанската телевизия. Отказва да говори пред микрофона, въпреки че знае много добре иврит. Казва, че да се пише за Близкия изток, не е достатъчно да се знае само арабски. Дошъл е през януари 2023 г. да отразява демонстрациите „за и против“ съдебната реформа.
Според него, агитките в Тел Авив и Йерусалим много се различават, както по хората, които влизат в тях, така и как формулират исканията си. Участвал е и в протестните походи между двата големи града. Сега митингите са на роднините на отвлечените и техните привърженици. И между тях има сериозни противоречия. Има роднини, които, колкото и да обичат децата или братята си, а дори не са знае дали са живи в тунелите на Хамас, не са съгласни да се подписват споразумения, без да е приключила войната в Газа. Друг е въпросът, че всички са възмутени, че няма визия как ще изглежда първият ден на мира.
На 7-и октомври 2024 имаше специална траурна церемония и Агенцията на чуждестранните журналисти. Почетоха десетки израелски и чуждестранни журналисти, фотографи, блогъри, телевизионни оператори, живеещи на юг или пристигнали да отразяват и информират обществеността за ставащото, и зверски убити от терористите.
Сред тях е имало и музикални критици, дошли да чуят новата младежка музика на окървавения фестивал, а дори - един специалист по светска хроника. Очаквало се е да присъстват и известни хора от елита, но за щастие, не са дошли. Броят на убитите журналисти през тази война надхвърля този от предните. Пред чуждестранните журналисти бе представен филм за последните мигове на 4 колеги, убити през първия час на войната, разказани от хора, с които са работили заедно.
Ана Бари, която пише за медии от Испания и Латинска Америка, разказва за друг аспект на работата си Израел:
"Да си журналист в този район е сложно. След началото на войната много граждани не са доволни от начина, по който Израел е представен в медиите. Някои считат, че журналистите не познават достатъчно спецификата на района, други, че сме на неправилната страна и не разбираме опасностите, с които се сблъсква народът. Ние пишем за нещата, както ги виждаме. Нещата стават по-различни, когато кореспондентите пожелаят да отразяват ставащото в самите Газа или Ливан, като отидат на местата, където са израелските войници. Ако не е забранено, то ни отклоняват разрешаване на исканията ни. Не може да се приближим и до местата, където системите за противоракетна защита не са успели да изпълнят целта си. Така светът получава кадри за случващото се в Газа и Ливан само от местните кореспонденти. А техният видеоматериал, понякога може да е пропаганден или манипулиран. Да бъдеш интересен, различен от официалните, държавни и военни сводки, означава да имаш достъп до най-горещи райони, документи или участващи във военните действия. А това не винаги е възможно, тъй като правителството е подозрително към намеренията на пишещите, което се предава и към голяма част от обществото."
