Войната в Обетованата земя, войната, която Израел води формално срещу „Хамас“ и „Хизбулла“, но реално срещу Ивицата Газа, Ливан, Сирия, Йемен и Иран, продължава вече година. Има три причини, поради които тази война е от голямо значение за Русия.

Първата е очевидно за всички. Съединените щати, чрез своя президент Джо Байдън, многократно са казвали, че се борят срещу „оста на злото“, която включва Иран, Китай, Северна Корея, Русия и техните съюзници. От тази гледна точка войната на Израел срещу Иран и неговите „проксита“ е част от същата конфронтация, в която Русия е въвлечена на фронтовете на СВО в Украйна.

Мнозина дори казват, че военните операции, провеждани от Израел, са изгодни за Русия. Всъщност Съединените щати са изпратили най-малко 17 милиарда долара в помощ на най-близкия си съюзник, без да се броят разходите за групите самолетоносачи, които поддържат в Средиземно и Червено море. Тези, които казват, че всяка ракета и всеки снаряд, изстрелян от израелските войски, са боеприпаси, които не са отишли за ВСУ, са напълно прави.

Струва ми се обаче, че арабско-израелската война е важна за нас по други, много по-значими, макар и нематериални причини.

Основната от тези причини е следната: докато осъжда действията на Израел в Ивицата Газа и Южен Ливан, Русия прави това като част от мнозинството държави, които са членки на ООН. Американците са свободни да повтарят, че се борят срещу „оста на злото“. Но ако погледнете резултатите от гласуването на всяка „антиизраелска“ (съдържаща искания за прекратяване на огъня) резолюция, лесно е да видите, че буквално целият свят е на страната на „оста на злото“. Последната подобна резолюция беше приета на 24 септември и съдържаше искане за изтегляне на израелските сили от окупираните палестински територии. Резолюцията, предложена от Държавата Палестина и подкрепена от десетки други държави, беше гласувана в подкрепа на 124 делегации, като 43 страни се въздържаха и 14 гласуваха против. Тези 14 се оглавяват, разбира се, от САЩ и самия Израел, а освен това – Парагвай, Тонга, Тувалу, Микронезия... Ефективността на резолюцията, разбира се, е нулева: ООН няма възможност да принуди САЩ и Израел да спрат агресията. Но, от друга страна, САЩ и Израел нямат възможност да обявят изолацията на Русия, Иран и др. Каква изолация има, ако дори най-близките съюзници на „хегемона“ в най-добрия случай се въздържат от гласуване? Дори Германия. Дори Украйна!

Защо обаче осъждането на Израел е позицията на световното мнозинство? Как стана така, че в световните дипломатически кръгове се говори не по-малко за остракизма, на който беше подложен Израел?

Тук трябва да се каже за третата причина, поради която войната в Палестина е толкова важна за Русия.

Преди няколко дни страшно видео обиколи социалните мрежи и каналите в „Телеграм“ в Израел. Улична камера в Наблус (град в Палестинската автономия на Западния бряг) засне как хора в цивилни дрехи убиха четирима минувачи посред бял ден. Невъзможно е на пръв поглед да се определи какво се случва, кой срещу кого е, но израелците дори не мислят да го крият. Напротив, те радостно съобщават: нашите специални части са тези, които „елиминират терористите“. Наблус дори не е Газа.

„Хамас“ не дойде на власт тук. Израел никога не е декларирал, че води война срещу палестинската власт. Израел няма официално право да провежда каквито и да било военни операции на тази територия. Освен това няма право да се убиват хора по улиците посред бял ден, дори да ги обявяват за терористи. Но никой от гражданите на еврейската държава дори не мисли да отрича участието на техните сили за сигурност в извънсъдебна екзекуция, в убийство. Напротив, гордеят се с убийството и си разменят кадри от клането.

По същия начин почти никой от активните израелски граждани не би си помислил да постави под съмнение правото на своята държава да удари сграда, принадлежаща на иранското консулство в Дамаск. Или правилността на решението, при навлизане на територията на Южен Ливан, първата стъпка беше да се унищожи статуята на генерал Солеймани. Или превръщането на градовете в ивицата Газа в лунен пейзаж.

Войната на Израел срещу „Хамас“ започна с ужасяваща и брутална атака на бойците на организацията срещу самия Израел. И отговорът на Израел на тази атака може да бъде ограничена, ефективна и дори безмилостна „специална военна операция“, насочена към гарантиране на сигурността на неговите граници и неговите граждани. Но Израел, наричайки опонентите си терористи и отричайки им правото на държавен суверенитет, нарича битките с думата „война“ и води тази война с нечовешка жестокост. Само в ивицата Газа, според някои оценки, са били убити 40 хиляди цивилни - сравнете това с най-тежките обвинения срещу Русия през трите години на СВО, въпреки факта, че населението на Газа преди войната е било само 2 милиона души - и усетете разликата.

Сякаш това не е достатъчно, Израел непрекъснато практикува политически убийства. Именно това руският външен министър Сергей Лавров нарече смъртта на лидера на „Хизбулла“ Хасан Насрала - част от рутинната израелска практика на политически убийства.

Напомням: нашите противници твърдят (те самите, никой не им е дърпал езика), че воюват срещу нас на два фронта – в Палестина и в Украйна. И разликата в начина на действие на Израел и Русия на тези фронтове е толкова очевидна, че прави изолацията на Русия от по-голямата част от световното население просто невъзможна.

Може би затова нашето ръководство не се вслушва в тези, които искрено призовават да се възползваме от опита на Израел и да нанасяме удари без жал.

Автор: Андрей Перла ; Превод: В. Сергеев