Възползвайки се от предоставеното им изключение от забраната за ЕС за внос и преработка суров руски петрол, Чехия, Унгария и Словакия са увеличили покупките на руски нефт след инвазията на Москва в Украйна,сочи анализна българския Център за изследване на демокрацията (CSD) и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA), публикуван в понеделник. Според него само Чехия през 2023 г. е похарчила над 7 млрд. евро за руски нефт и газ – над пет пъти повече, отколкото е предоставила като помощ за Украйна – 1.29 млрд. евро.
През декември 2022 г. ЕС наложи санкции, насочени към руската петролна индустрия, която включваше забрана за внос суров петрол и въвеждане на таван върху цената му от 60 долара за барел. Чехия, Унгария и Словакия получиха дерогация от санкциите, тъй като нямат излаз на море и са зависими от доставките чрез руския петролопроводи "Дружба". Докато имат право да внасят руски нефт, държавите трябваше да предприемат мерки за намаляване на тази своя зависимост.
Две години по-късно Чехия може да се похвали с ограничен напредък в отърсването от руския петрол. Пред 2023 г. дори доставките му в страната са нараснали до 4.3 млн. това, което е най-високият обем от десетилетие и е силен показател, че полската компания "Орлен Унипетрол", която държи единствената рафинерия в Чехия и твърди, че не може да ползва друг нефт, е увеличила максимално доставките на руски петрол на цена с 21 на сто по-ниска от тази на азерския, например.
Това обаче не се е отразило върху цените на чешкия пазар и "Орлен" си е осигурила свръхпечалба от около 1.2 млрд. евро. Кремъл пък е получил от Чехия над 2.3 млрд. евро данъчни приходи от началото на инвазията. През 2023 г. зависимостта на страната от вноса на руски нефт е нараснала до 60%, въпреки намеренията на правителството за постепенното му спиране. За тази година обаче нивата на суровината са спаднали до обемите си отпреди ембаргото – 50 на сто от общите доставки.
Според пратеника по енергийната сигурност на Чехия Вацлав Бартушка коментира, че страната може напълно да замени доставките на руски петрол, както страната се справи със спирането на руския петролен транзит по "Дружба" през 2019 г., поради замърсяване на масло с органични хлориди. Страните, зависими от тази тръба, преодоляха неочакваното прекъсване сравнително плавно чрез комбинация от ползване на запасите си и максимизирането на алтернативните доставки. Чехия успя да се справи без никакъв руски петрол, отбелязват авторите на изследването.
Според тях, чешкото правителството може да вземе решение за спиране на доставките по тръбопровода "Дружба" от 1 януари 2025 г., точно както Полша и Германия действаха, за да прекратят вноса си на руски суров петрол през северния клон на тръбопровода "Дружба" в края на 2022 г.
Анализът сочи, че Чехия може да замени изцяло доставките на руски нефт чрез максимално използване на Трансалпийския петролопровод, увеличаване на вноса на петролни продукти от Германия и използване на огромните запаси на петрол в страната. По същия начин Чехия може напълно да спре да купува руски газ, тъй като разполага с достатъчно алтернативни неруски доставки от Норвегия и световния пазар на втечнен природен газ. Проучването показва още веднъж, че за да завърши стратегическото си отделяне от руския петрол, ЕС трябва да затвори всички пропуски в санкциите, включително изключенията за петролопровода "Дружба" и вратичката за рафиниране на руски петрол в трети страни, която им позволява да увеличат максимално покупките на руски нефт и да продават излишъка от петролни горива обратно в ЕС, смятат авторите на доклада.
