През 1701 г. в Лондон по поемата на Джеймс Томсън и музиката на Томас Арне е написана известната днес патриотична песен „Владей, Британия!“.

Тя става известна благодарение на двуредния рефрен в края на всяка строфа, който всъщност даде името на песента:

Владей, Британия! Британия, владей моретата:

Британците никога няма да станат роби.

Любопитно е, че във викторианската епоха текстът на рефрена е променен - думата владей е заменена с владее. И наистина беше така – Британската империя тогава владееше почти целия свят. Но след Втората световна война ситуацията се промени. Въпреки че Великобритания беше сред победителите, двете най-големи сили, които решиха съдбата на света, бяха САЩ и СССР. И след това тя се претърколи неудържимо назад. Днес Великобритания вече не владее моретата. Според МВФ тя е едва на 6-то място в света по БВП. Тя е на 6-то място в класацията на въоръжените си сили за 2024 г.

Тя вече не е „господарката на моретата“. Така по отношение на броя на подводниците, например, тя отстъпва два пъти (!) на малката Южна Корея. Лондон има само 10, докато Южна Корея има 22.

А по общ брой бойни кораби Великобритания вече е на... 30-то място в света. Тук дори страни като Мароко я изпреварват, както Нигерия, Кувейт и други (въпреки че по общ тонаж е на 5 място и има два самолетоносача). Лондон обаче продължава да се надува и да се смята за „империя“, която управлява нещо и уж решава съдбата на света.

Но сега във Великобритания започнаха да звучат трезви гласове, призоваващи за изоставяне на тази наивна илюзия. Това се доказва от статия на Саймънс Дженкинс, публикувана на 8 октомври в английския вестник “Гардиън” под заглавие „Великобритания трябва да се откаже от илюзиите за империята“.

„Британската империя продължава да подлудява правителствата. Външният министър на Лейбъристката партия, отговарящ за нейните непрекъснати парчета, Стивън Доти, предостави изолираните острови Чагос в Индийския океан под суверенитета на независим Мавриций. Този скромен акт на деколонизация има смисъл. Правителството обаче иска да поддържа съвместна военна база на САЩ и Обединеното кралство там. Защо. Великобритания вече не управлява Индия или Сингапур. База край бреговете на Индия, дори и обща, си е чисто имперско шоу“, възмущава се авторът на статията.

Нека обясним, че Чагос е поредица от необитаеми атоли, чието население Лондон насилствено депортира преди половин век. Но това са повече от 500 хиляди квадратни километра изключителна морска зона, която е два пъти по-голяма от самата Великобритания. Британците са уверени, че техният флот ще запази контрола над Индийския океан благодарение на базата Диего Гарсия, но в действителност съвместният статут на тази база под наем с американците всъщност предполага пълен контрол от страна на САЩ.

Великобритания се сбогува с отвъдморската си територия Чагос, разбира се, не по собствена воля. Още през 2019 г. беше взето съответно решение от Международния съд. Лондон отложи това решение и затова сега има истерия в британските медии. Лейбъристкото правителство сега е обвинено в „предателство на националния интерес“. Но нямаше накъде, трябваше да предаде островите.

И така, вестник “Дейли Мейл” излезе с огромно заглавие „Капитулацията на Стармър“. Лорд Даниел Ханан написа опустошителна статия на страниците му, обвинявайки сегашното британско правителство в предателство.„И какво получаваме в замяна?”, задава въпроса авторът, като веднага сам си отговаря: “Нищо. Абсолютно нищо... Какви сме глупаци. Какви страхливи, жалки, самомразещи се глупаци.”

„Доти“, продължава Дженкинс в „Гардиън“, „е отговорен за 14 други „отвъдморски територии“. „Сред тях са Бермудите, Питкерн, Монсерат, Кайман, Възнесение и Тристан да Куня. Знамето на Съюза все още ще се вее над тях. Кралските военноморски сили ще стоят на пост и ще свирят националния химн. През последния половин век много територии, като Белиз, Тувалу, Сейшелите и Бахамските острови, тихо се изплъзнаха към независимост. Други останаха „зависими“ от краля, с британско гражданство и защита“, отбелязва авторът на статията, отбелязвайки, че тези игри на „империя“ струват на Лондон доста пари.

Други проблеми на Великобритания с жалките имперски опити са Гибралтар и Фолклендските острови. „Това, че Великобритания е трябвало да позволи на Гибралтар, превзет като военна база през 1704 г., да влоши отношенията с Испания оттогава, е повече от абсурдно“, казва Дженкинс. “Разбира се, гражданите на колонията харесват своя анклав с ниски данъци, но това британско Монако е географски част от Испания. Някаква сделка за суверенитет със сигурност трябваше да е уредила това досега. Още през април миналата година външният министър на торите Дейвид Камерън преговаряше за сделка след Брекзит, но преговорите изглежда се провалиха”, допълва той.

“Междувременно миналата седмица Доти се почувства длъжен отново да отхвърли многократните искания на Аржентина за прехвърляне на суверенитета над Фолклендските острови. Обикновено се забравя, че преди аржентинската инвазия през 1982 г. правителството на Маргарет Тачър всъщност е договорило прехвърлянето, въпреки опасенията, изразени от жителите на острова. Както при Хонконг, историята и географската близост правят сделката здрава, може би с присъствието на ООН, гарантиращо самоуправление на островитяните.

Само безразсъдните действия на аржентинския военен режим провалиха преговорите. Но това беше преди 42 години. И сега струва на Обединеното кралство около 60 милиона лири годишно, за да защити 3600 жители на островите. Единственото бъдеще за островите, което има икономически смисъл, е свързано с прилежащия континент. Ако Тачър можеше да види това през 1982 г. - както видя необходимостта от деколонизация на Хонконг по-късно - защо Кийр Стармър не може да го види днес? Вместо това той иска да изгори пари, като се преструва, че е империя както в Индийския, така и в Атлантическия океан. Илюзиите за величие никога не спират“, завършва статията на “Гардиън”.

Но всички тези опити на Лондон, сякаш той продължава да „владее моретата“, се превръщат в срамно фиаско. През 2021 г., например, Великобритания изпрати самолетоносача HMS Queen Elizabeth, придружен от два разрушителя, единият от които е Defender, две фрегати, атомна подводница, танкер и логистичен кораб, в Южнокитайско море, за да „защитят британските ценности ” в един от най-противоречивите водни пътища в света. Тогава политическият коментатор Гал Луфт иронично написа: „Надявам се и тази екскурзия да завърши без вреда. Но какво ще стане, ако това не се случи? Ами ако, умишлено или погрешно изчислени, британски и китайски кораби се сблъскат, кораб бъде потопен, самолет бъде свален или моряк се удави? Какво ще направи тогава Джонсън (тогавашният британски министър-председател)? Ще обяви ли война на Китай? Да отидеш до края на света и да рискуваш световния мир е прерогатив на суперсила, а не на средна сила като Великобритания“, обобщи Гал Луфт с язвителен сарказъм.

Великобритания също се държи предизвикателно, не според сегашния си статус, по отношение на събитията в Украйна. Първо Борис Джонсън, а след това и други министър-председатели, които го последваха, започнаха и продължават активно да подкрепят Киев, опитвайки се, както правеше Великобритания в старите времена на своята мощ, да „победят Русия“ с грешни ръце. Но какво може да направи Лондон сега? Той няма нито оръжие, нито пари, за да помогне наистина на киевските неонацисти. Единственото, което британците могат да направят, е да продължат да развалят нещата тайно. Заедно със САЩ да изпратите диверсанти да взривят руско-германските газопроводи. Както заяви тази седмица ръководителят на руското външно разузнаване Сергей Наришкин, този безпрецедентен саботаж е извършен от разузнавателните служби на англосаксонските страни - САЩ и Великобритания.

„Великобритания трябва да се откаже от илюзиите за империя – отказването от островите Чагос би било добро начало... Тези мечти от колониалната ера струват скъпо на страната“, заключава Саймън Дженкинс в „Гардиън“.

А онлайн потребителите отдавна наричат Великобритания, която някога гордо „владееше моретата“, Малобритания. Май наистина е време да я преименуваме, а?

Автор: Владимир Малишев ; Превод: В. Сергеев