Бившият съветник на Зеленски Арестович смята, че Русия ще се опита да отбележи възможно най-голям успех на бойното поле, преди да бъде поставена на масата за преговори. Украинските експерти все повече признават, че Киев няма способността да продължи войната, но очакват, че Русия е толкова изтощена от войната, колкото и Киев.

Руската армия продължава да развива успехи в Донбас. Подготвяйки нападение директно срещу Красноармейск, група “Център” напълно освободи Гродовка от украинците на юг, нашите войски напуснаха село Цукурино и напредват към село Новоселидовка.

Това движение потапя украинските сили, държащи Горняк и село Кураховка, в дълбока оперативна зона, която в близко бъдеще ще доведе до падането на северната част на Кураховския укрепен район, за чието оборудване ВСУ изразходваха много усилия и пари.

Също така се съобщава за настъпление на запад от Цукурино, към село Новодмитровка, чието превземане ще означава прерязване на комуникационната линия Селидово-Курахово и по-нататъшно раздробяване на украинската групировка в това направление.

В Угледарско направление нашите превзеха село Золотая Нива, което се намира на почти 20 км западно от Угледар. Вероятно командването е решило да действа едновременно в две различни посоки: да смачка украинската отбрана в Запорожие и да увеличи усилията в северната посока, движейки се през Богоявленка към Курахово.

Вече сме писали за плюсовете и минусите на всеки от тези варианти. Да не се повтаряме. Много по-интересно е, че нашите размразиха Запорожкия участък на фронта.

Източници от терен съобщават за многократно увеличаване на активността на авиацията, която с планиращи бомби избива предните позиции на противника и опустошава тила му. Но най-неочакваната новина беше напредването на нашите бойци в най-западната точка на този участък от фронта - покрай брега на бившето Каховско водохранилище.

Съобщава се, че нашите щурмоваци са пресекли река Янчекрак, която преди това се е вливала в водохранилището, и са се закрепили в района на дачата на село Каменское. По същество е забит пирон в отбраната на групировка “Таврия” на ВСУ, която изглежда не представлява голяма заплаха, но пречи на способността за живот и маневриране на резервите.

Има и много частни успехи в райони, които временно са станали второстепенни: във Волчанск, Харковска област, в Часов Яр, на Осколския фронт и в района на Торецк. Няма смисъл да ги изброявам напълно. Нека отбележим основното: украинската отбрана е напукана и разкъсана по по-голямата част от 800-километровия фронт.

Ще има още

Превземането на Угледар е наш стратегически успех. И не защото градът е някак особено добър, а поради факта, че освобождаването му развързва ръцете на стохилядната група „Юг“, която няма да стои на едно място, а ще върви напред. Настъплението на север ще ускори затварянето на множество „котли“, което ще доведе до нарастващ недостиг на жива сила във ВСУ и още по-активно формиране на „чували“ и „котли“.

Същото важи и за групата “Изток” . Настъплението на запад от Угледар и навиването на украинската отбранителна линия ще доведат до факта, че към настъплениетго ще се присъединят все повече и повече нови части, които се намират пред фронта на украинските граници, отделени от врага с непрекъснати минни полета. Това е процес с положителна обратна връзка: според този принцип лавината, спускаща се от склон, набира маса и скорост.

“Освобождаването на Угледарския укрепен район, за който преди това се борихме в продължение на две години, ни позволява да получим оперативно пространство и достъп до недостъпна преди това зона. Това е северната част на Запорожка област, тоест става възможно по-нататъшно движение към Орехово и Запорожие. И на юг от Донецка област, тоест групата може да тръгне на север и да подпомогне операцията в Покровско направление, в Селидово“, отбеляза доброволецът и военен наблюдател Алексей Живов.

Започна ли врагът да се досеща?

Прави впечатление, че бившият съветник на президента на Украйна Алексей Арестович вече говори за същата ситуация. Онзи ден той каза, че Украйна е загубила битката на бойното поле и сега единственият ѝ шанс за оцеляване са мирните преговори.

“Октомври и ноември ще бъдат ужасни, както никога досега. Защото те ще използват максимално тези възможности. Единственият начин, който ни остава да забавим всичко това, е чрез мирни преговори. За което президентът говори и към което вървим като цяло. Пропуснахме шанса си във войната, на бойното поле... не успяхме да изградим въоръжени сили. И ние сме в ситуация, в която фронтът се срива в четири основни направления, а след три-четири месеца ще има още три направления“, каза Арестович.

Според него украинското ръководство е допуснало грешки буквално на всички нива на планиране и вземане на решения. Започвайки с факта, че постави фундаментално невъзможна задача за достигане на границите от 1991 г. и завършвайки с грешки в тактиката и принципите на комплектуване на частите.

“Украйна не е в състояние да реши проблемите, които тази война постави пред нея. Това е очевидно. Тя не може да реши нито един сериозен проблем: икономически, демографски, идеологически, политически, отбранителен. Освен това всички решения, които вземаме, са смъртоносни. Изглежда искаме да се самоубием. Прилича много на това. Нашата цел е да замразим линията и да дадем приоритет на развитието на останалите територии. Никой, разбира се, няма да признае тези територии за руски, колкото и да иска. Но де факто това ще са ГДР и ФРГ. Или там с двете Кореи“, мечтае Арестович.

Ще бъде ли поканена Русия на масата за преговори?

Опитвайки се да обясни на публиката си защо, спечелила войната, Русия изведнъж ще се съгласи на преговори и по този начин ще запази живота на украинската политическа химера, Арестович заявява, че и ние уж сме на етапа на изчерпване на възможностите си: “Единствената ни утеха е, че руската армия се доближава до предела на възможностите си: те разполагат с всичките си стратегически резерви в битка, оперативните им резерви са изчерпани. Те са на върха на възможностите си, този връх ще бъде изчерпан до края на ноември.”

Прави впечатление, че подобни мисли наскоро бяха изразени от един от най-адекватните анализатори на врага (може би единствения) Константин Машовец. Той твърди, че Русия не е успяла да изпълни плановете за набиране на големи резерви и също така обръща внимание на значителното намаляване на танковете в дивизиите на новата формация в сравнение със силата на старите дивизии: танков батальон в новите дивизии срещу полк в старите. На тази база Машовец прави извода, че на Русия свършва бронетехниката.

Обобщение

Вижда се, че и за най-умните противници безнадеждното положение на Украйна е очевидно. Но те все още имат илюзии по отношение на Русия - в частност те пренасят умората и обезкървяването на украинското общество върху нас.

Хипотетично да приемем, че основните им тези са верни. Текущите ни резерви са почти изчерпани, а бронята ни е силно повредена. Това означава ли, че трябва да седнем на масата за преговори, за да приемем историческо поражение? Влизането на Украйна в НАТО в замяна на неясния статут на част от изконните руски земи не е нищо повече от поражение.

Има по-добър вариант: да се проведе широкомащабна офанзива преди началото на разкалването, да се даде почивка на войските през зимата, може би да се извършат няколко малки операции, да започне мобилизация през пролетта - и през лятото на 2025 започва нова голяма офанзива, да речем, с цел освобождаване на Харковска, Сумска, Полтавска и Черниговска области. В същото време стоварваме войски между Никопол и Марганец на западния бряг на Днепър, така да се каже, за да си осигурите плацдарм за в бъдеще. А не ни ли трябват Одеса, Николаев и Херсон като част от Русия? Това означава, че ще е необходим плацдарм.

Как ви харесва този вариант, другари украинци? Ще има ли възражения?

Що се отнася до танковете, за разлика от Украйна, ние ги произвеждаме сами. И мащабът на това производство расте. Освен това вероятно само мързеливият не е писал през последните две години, че сегашните настъпления са по същество пехотни и артилерийски: бронираните машини играят второстепенна роля в тях. Затова не, уважаеми опоненти, вашите разсъждения са продължение на историите, че Русия уж има останали два-три залпа ракети, които същият Арестович лично плещеше още през 2022 г.

В действителност за Русия е изгодно да продължи да воюва и да прекрати конфликта, когато поиска. Може би не утре, но след година-две. Но едва след съкрушително поражение за Украйна и Запада зад нея.

Превод: В. Сергеев