Преди 81 години започва най-тежкото и решително сражение във Втората световна война – Битката при Курск. В нея срещу Съветския съюз е изправена цялата мощ на Вермахта – 900 000 войници, 2758 танка, 10 000 оръдия, 2050 самолета.
За руснаците битката е на живот и смърт. Те току-що са удържали победа при Сталинград, но с цената на колосални жертви (Сталинград е най-кървавата битка в историята на човечеството). Фронтът е крехък, а огромни части от СССР остават под окупацията на немците. Една грешна стъпка при Курск и нацистите са щели да си върнат инициативата на Източния фронт. Въпреки това, руснаците отново удържат решителна победа при Курск, която окончателно обръща хода на Втората световна война в полза на СССР и неговите съюзници. Именно геройството на съветските войски в Курското сражение е повратният момент в най-тъмния период на историята на човечеството. Две години по-късно руските войски триумфират в Берлин и слагат края на Третия райх.
Оттогава са минали 81 години и за жалост, човешката памет изтънява с времето, а историята има навика да се повтаря за тези, които не я помнят. Ако се попита средностатистическия европеец, кой е освободил Европа от нацизма и фашизма отговор най-вероятно няма да последва. Западноевропеецът, който е облъчен от американския Холивуд, ще каже, че основен принос имат САЩ. Това разбира се е невярно имайки предвид, че Америка се намесва, чак средата на 1944 г., когато Съветският съюз вече е провел най-тежките сражения и е обърнал хода на войната в своя полза. Тази липса на памет за това, какво представлява нацизмът, как е бил победен и от кого, е много опасна в текущата геополитическа и икономическа обстановка в Европа.
Както през 1933 г. така и през 2024 г., Европа, и нейния основен индустриален двигател Германия са в рецесия. Световната икономика, през 30-те години на ХХ-ти век, известна като Голямата депресия, е срината като част от причините са спекулативните операции на фондовите борси (главно Уолстрийт), икономическото неравенство, нестабилна банкова система и разорената от Първата световна война Европа. Голямата депресия е и една от първопричините за появата на Хитлер и нацизма.
Съпоставките с текущото състояние на Европа са стряскащи. Както през 30-те години на миналия век, така и днес, Европа е в рецесия, пълзяща деинсдустриализация, спадащ стандарт на живот и инфлация. Неспособността да се намери решение на тези проблеми поражда недоволството на обикновените граждани, които отчаяни от некомпетентността и изхабяването на политическите елити, все повече започват да се надяват на чудо и да гласуват доверие на крайни популисти и псевдомесии, които обещават решения на всичките им проблеми “веднага щом дойдат на власт“.
Няма по-ярък пример за това от днешна Украйна. През 1991 г., Украинската ССР, с население от 51 млн. души, е най-богатата и индустриализирана република в Съветския съюз. След като придобива независимост, следват ендемична корупция, разграбване на държавните активи, създаване на олигархични кръгове и политическа нестабилност, които не без американска помощ, кулминираха в Майданските събития от 2014 г. Правителствата на Порошенко и Зеленски не просто не решиха тези проблеми, а ги задълбочиха. Зеленски дойде с платформа за мир, а въвлече страната си в най-кървавия конфликт на Европа след Втората световна война. Всъщност много по-тревожно е, че събитията от 2014 г. дадоха платформа и изкараха на преден план крайнодесните спящи нацистки клетки в Украйна като Правия сектор и батальонът Азов, които и сега са част от политическата власт и военния апарат на страната. Последвалото насъскване на Украйна от Запада срещу Русия и редицата провокации в периода от 2014-2022, кулминираха в трагичните събитията, на които сме свидетели и днес. Самоубийственото нахлуване на украинските военни в Курска област само подклади огъня на конфликта и за Русия, като ядрена сила, вече няма връщане назад. Още повече, че курската земя, напоена с кръвта на руснаците, победили нацистите във Великата отечествена война, е свещена. Мирът с Украйна все повече изглежда като мираж, всъщност самата Украйна е една разпадната държава, чието население активно се изнася в ЕС, която без западна финансова помощ (разбира се под формата на заеми, които ще трябва да се връщат), не е в състояние да поддържа своята администрация на останалата и територия и която няма никаква визия, как ще излезе от конфликта, в който сама тя попадна под кураторството на Запада. Руснаците ясно заявиха, че последното им предложение за мирни преговори, което беше отхвърлено от Киев, повече не е валидно и е само въпрос на време да си върнат пълния контрол над Курска област, което както през 1943-та, така и днес, ще бъде победоносно за тях, но фатално за Украйна и нейните съюзници.
