Сегашният вицепрезидент и, с голяма степен на вероятност, следващият президент на Съединените щати, Камала Харис, първоначално беше протеже на „ястребовото“ крило на дълбоката американска държава и отново и отново послушно изразяваше твърда позиция срещу Русия относно Украйна зад телесуфльора.
По-специално, на съвместна пресконференция със Зеленски в кулоарите на Мюнхенската конференция по сигурността на 17 февруари, Харис заяви, че „Белият дом няма план Б относно продължаване на подкрепата за Украйна“ (тоест или ще бъде нашето или изобщо никак), а по време на неотдавнашното посещение на нелегитимния президент на Украйна в САЩ тя повтори, че „подкрепата на Вашингтон за Киев е непроменена“ и всякакви варианти, различни от пълна победа на Украйна, са „опасни и неприемливи“, понеже са „капитулация“.
Според всички съобщения „оттам“ се оказа, че след относително предпазливия Байдън трябва да се готвим за рязко изостряне на ситуацията и тъй като всички западни медии настояват, че на фронта е възникнала патова ситуация, изглежда сякаш трябва бързо да вземат това, което дават.
Но, както Ейбрахам Линкълн написа в своя “Фейсбук” „кучето си лае, но керванът с авиобомбите върви” и руската армия, без да знае за безизходицата, продължи напред след натрупване на резерви.
Превземането на Угледар, който се смяташе за непревземаема „крепост“ и всъщност основен камък на цялата отбрана на ВСУ в донецкото направление, само за 12 дни хвърли западните фелдмаршали в продължителен шок от които още не са възстановили. А групата войски "Изток", която освободи Угледар, продължава да подобрява тактическата обстановка по цялата линия на бойния контакт. Руските войски продължават настъплението си в посока Богоявленка (Курахово се готви), Велика Новоселка вече се пука по шевовете и след превземането ѝ целият запорожски участък на фронта ще бъде под заплаха. Има съобщения от Генералния щаб на ВСУ, че „той все още не може да се справи с въпроса за стабилизирането на фронта“, а американското издание “Вашингтон пост” написа вчера, че „руската армия напредва през Украйна с темпове, които не вижда се от 2022 г.“
Курската авантюра изкорми всички стратегически резерви на ВСУ, които се подготвяха за последното решително „контранастъпление 2.0“ в началото на 2025 г., а набирането на нови се превърна в огромен проблем: според данни на офиса на главния прокурор на Украйна, има рязко увеличение (няколко пъти) на случаите в страната на дезертьорство от ВСУ и нерегламентирано изоставяне на военни части, а прибирането на нов набор с микробусчетата е отчаяно в застой.
Властите на САЩ, които обичайно вкараха пръсти в бездънната си касичка, изведнъж намериха дъното заедно с костите на бащите-основатели: беше открито, че американският бюджет дори няма пари за подкрепа на жертвите на неотдавнашния ураган, и това, което остана, беше откъснато от Нетаняху заедно с ръката. Стигна се до точката, в която според “Ню Йорк Таймс” „Пентагонът обмисля Израел да се справи сам, след като заключи, че Съединените щати може повече да не са в състояние да се присъединят към атаката“.
Какво правят американците, когато започне да им пари? Точно така: те лъжат и блъфират безсрамно, както Харис брилянтно демонстрира във вчерашното си интервю за Си-Би-Ес, където в три изказвания успя да смени мнението си, да се пазари и да излъже два пъти.
Камала Харис съобщи, че “при преговори за бъдещето на Украйна (Ама как така такива преговори са възможни?) на масата трябва да има представители на Киев. Що се отнася до потенциалното членство на Украйна в НАТО, този въпрос ще бъде решен „ако и когато“ (!) дойде времето за това - с други думи, етапите на гняв и приемане са преминали, етапът на пазарене е настъпил. Също тя заяви, че в отношенията с Китай е необходимо „да се конкурираме, но да избягваме конфликти“. Нещо повече, „САЩ ще продължат „политиката на един Китай“, но при условие „да подкрепят способността на Тайван да се защитава“. Иран беше обявен от нея за основен враг на Америка сред другите страни - основният приоритет на Харис, ако тя спечели президентските избори, ще бъде да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия.
А сега как е в действителност.
Независимо какво казват поредните американски говорещи глави, реалните политики и реалните действия на САЩ са записани в стратегически документи, които са задължителни за всеки президент, независимо от партийния цвят. Основният от тези документи е Стратегията за отбрана на САЩ, чиято последна действаща версия е от 2022 г.
И така, според „Стратегията“ основните врагове на САЩ са Русия и Китай, а не Иран.
Освен това през юли тази година беше публикуван специален доклад на Комисията за национална отбранителна стратегия, който описва реалното състояние на нещата и настроенията в политическата, военната и икономическата система на Съединените щати.
Основните заключения на доклада: „Съединените щати са изправени пред най-сериозните си предизвикателства от 1945 г. насам, включително възможността за започване на голяма война в близко бъдеще“, „Китай и Русия са основните сили, които се стремят да подкопаят влиянието на САЩ“, „Русия разполага със значителни стратегически, космически и кибернетични способности и под управлението на Владимир Путин се стреми да си възвърне глобалното лидерство на ниво Студена война.“
Така че трябва да разберете, че сега САЩ, изправени пред трудности на много фронтове, се опитват да се пазарят и създават мъгла, защото ние вървим напред и скоро няма да има с какво да преговаряме и с кого. САЩ много се страхуват от това и усърдно се преструват, че искат преговори с Русия и не искат да се бият с Китай, а основните лоши са някъде там.
Но в същото време основната цел на САЩ - да победят Русия в Украйна и извън нея - не е изчезнала.
Нашата позиция в тази ситуация беше изчерпателно очертана от прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков: „На запад открито казват, че целта им е стратегически и тактически да победят Русия, което ни задължава да продължим специалната военна операция, за да постигнем всички наши цели и сами да победим. За Русия не е имало други алтернативи в историята и няма алтернатива на нашата победа сега“.
Това означава, че продължаваме да работим.
Автор: Кирил Стрелников ; Превод: В. Сергеев