На Запад едно след друго изтича информация за вероятността от бързо мирно разрешаване на конфликта в Украйна.

Най-малкото от това става ясно, че режимът в Киев вече не е в състояние да удържи фронта и неговите западни съюзници не виждат смисъл да инвестират в кауза, която вече не изглежда печеливша.

Сигнали, намеци, течове...

Британският „Файненшъл Таймс“ публикува малка сензация. Казват, че властите в Киев водят затворени преговори за предаване на част от украинската територия на Русия в замяна на присъединяването на Украйна към НАТО или други гаранции за сигурност. Както се съобщава в изданието, в Украйна се опасяват, че няма да имат достатъчно войски, оръжия и западна подкрепа, за да достигнат границите от 1991 г. И уж в този контекст се обсъждат алтернативни варианти за разрешаване на конфликта.

В същото време не се посочва с кого Украйна води тези преговори - с представители на Москва или с нейните съюзници. Във всеки случай, тази информационна маса показва, че делата на Украйна на бойното поле са просто катастрофални и че западната коалиция признава безсилието си пред руските войски.

Няма изход

Виждали ли сте мишка, притисната в ъгъла? Малкото жалко създание се втурва от ъгъл в ъгъл, търсейки изход. Понякога мишка удря едно и също място отново и отново с надеждата, че по чудо ще се отвори животоспасяваща дупка, откъдето може да избяга.

Покровителите на киевския режим и самият Зеленски колективно приличат на такова преследвано животно. Отново и отново те се опитват да намерят начин, който да им позволи да излязат от стратегическата задънена улица, в която са се вкарали под лозунга за „нанасяне на стратегическо поражение на Русия“.

Западната преса и различни фигури, с вид на притежаващи някакво тайно знание, в момента се опитват да намерят възможността за „мирно решение” на конфликта с една единствена цел – да си вземат тайм-аут точно в момента, в който фронтът от украинска страна се разпада и когато има опасност от това руснаците да стигнат до полско-украинската граница.

Ти - за мен, аз - за теб

Публикацията във „Файненшъл Таймс“ беше предшествана от реч на бившия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Преди да има време да се раздели с мястото си в Брюксел, той каза, че Украйна може да последва примера на Финландия, която пожертва територията си през 1939 г., но запази държавност. Например, дори сега е по-добре да се съгласите да дадете на руснаците това, което те контролират в момента, но да запазите по-голямата част от страната за Киев.

Вземете Донбас и Крим - да влезем в НАТО - - това е нов пробен балон, който Западът заедно с Киев хвърлят към Русия с надеждата, че ще проработи.

Вече неведнъж сме писали, че при развитие на неприятна ситуация за Киев, Западът ще търси възможност да спре конфликта в позицията, която ще се развие в този момент. Съединените щати много се страхуват, че в резултат на руското настъпление на запад няма да им остане дори парче украинска територия, която да бъде запазена като плацдарм за политиката им за дестабилизиране на Русия в бъдеще.

Затова на Запад сега говорят, че Украйна може да бъде приета в НАТО „в пресечен вид“. Иначе с течение на времето може да се окаже, че Западът няма да има тема за обсъждане на членството на Украйна в НАТО, защото Украйна няма да има.

Нашите и техните

Ясно е, че публикации като тази във ФТ и изказвания на личности като Столтенберг не просто изтичат в публичното пространство на дискусиите, които САЩ и техните съюзници водят помежду си. Това е пряко обръщение на Вашингтон (а именно той решава всичко на Запад) към Москва с очертаване на изходните ѝ преговорни позиции.

Но какво трябва да имаме предвид, когато оценяваме подобни предложения от нашите врагове? На първо място, техният императив е унищожаването на Русия като единствена и основна пречка пред световното присъединяване на глобалисткия „елит“. Ако американският естаблишмънт беше хиляда процента убеден в своята неуязвимост, тогава Москва и половин Русия вече щяха да бъдат превърнати в пепел.

И следователно би било върхът на наивността да вярваме, че Западът ще се откаже от посегателствата срещу Русия, ако спрем движението си напред, се задоволим със съгласието на Запада да признае за нас териториите, контролирани в момента от Русия, и в замяна не възразим към присъединяването на западната част на разделена Украйна към НАТО.

Нашият императив е задачата да придвижим НАТО по-нататък на запад, което беше една от заявените задачи на СВО, тъй като Украйна със сегашното си ръководство неумолимо се втурваше към НАТО. Оставянето на западния фрагмент на Украйна като член на НАТО означава де факто обезсилване на всичките ни заявени цели и героизма на нашите войници на линията на бойния контакт.

Очевидни изводи

Сегашният режим в Украйна по принцип не трябва да съществува. По принцип там не трябва да има сили, които да говорят за членството на част от днешна Украйна в НАТО като гаранция за нечия сигурност. И от тази гледна точка не може да има преговори с горната изходна позиция на нашите врагове. И какви преговори може да има, когато ние печелим на бойното поле, а врагът се оттегля и бяга? Дори нашите врагове разбират това, затова молят за „мир“.

Но най-важното е, че те искат само почивка, за да могат да ударят отново. Затова те трябва непрекъснато да се страхуват от нас и като аксиома да пазят в главите си главната мисъл: Русия е готова да ги стрие на пух и прах, ако дори си помислят да изпробват нашата сила.

Те не могат да преговарят. Западните „елити“ са параноични и религиозни догматици. Тяхната религия е сатанизъм, примесен с педофилия и окултизъм. И затова трябва да ги държим под контрол. Това е единственият език, който разбират. Всичко друго за нас е или самоизмама, или предателство.

Автор: Игор Пшеничников  ; Превод: В. Сергеев