Договорът за руския газ е токсичен. Газът може да бъде заменен. Да продължим напред.
Това е логиката, която следват много европейски служители, тъй като в края на годината изтича многомилиардната сделка, благодарение на която руският газ се подава през Украйна към Европейския съюз. И както показват данните, като цяло те са прави – ЕС обикновено може да купува газ от другаде, коментира брюкселското издание Politico.
Но за няколко държави – най-вече Австрия, Словакия и Унгария – тази перспектива представлява скъпоструваща дилема, която може да засегне цяла Европа. За разлика от по-голямата част от блока, тези три държави все още не са се освободили от руския газ. По политически и прагматични причини всяка от тях е запазила връзката си с Москва. Критично важното звено е газопроводът през Украйна.
Сега, когато тази връзка е застрашена от прекъсване, триото може скоро да бъде изправено пред необходимостта да избере алтернатива. Въпреки че съществуват варианти, всяка промяна на статуквото ще доведе до разходи.
По-нататък Politico разкрива как ще се промени европейският енергиен пазар след февруари 2022 г. И също така показва защо тя вече не се нуждае от някога важния газопровод, но не може да избегне финансовите разходи от прекъсването на доставките.
След февруари 2022 г. голямата зависимост на Европа от руския газ веднага се превърна в проблем, тъй като Москва прекъсна потоците през газопроводите „Северен поток“ и „Ямал-Европа“ – две ключови енергийни връзки с ЕС.
Европа бързо възстанови баланса. Крайбрежните държави изградиха капацитет за доставка на втечнен природен газ от държави като САЩ и подписаха нови договори. Към 2023 г. делът на руския тръбопроводен газ във вноса на енергия в ЕС беше само 8%, в сравнение с над 40% през 2021 г.
Въпреки това няколко газопровода продължаваха да изпомпват газ, включително един, който минава през Украйна и работи по предварителен договор. За ЕС като цяло този маршрут беше до голяма степен рудиментарен – през 2023 г. само около 5 % от вноса на газ в блока идваше от украинския маршрут.
Но за Централна и Източна Европа маршрутът е от жизненоважно значение. Без излаз на море, тези страни не могат лесно да преминат към внос на втечнен природен газ и продължават да получават руски газ.
Понастоящем страните от ЕС, които разчитат на украинския газопровод, по същество получават руски газ възможно най-евтино, без да зависят от посредници, които да го препродават на по-високи цени.
„Ако газът бъде прекъснат, те ще бъдат свързани с останалата част на Европа, така че ще могат да получават газ… Но вместо да бъдат в началото на тръбата… те ще се окажат в края“, каза Саманта Грос, директор на Инициативата за енергийна сигурност и климат в Института Брукингс.
Да се окажеш в края на тръбопровода е голямо неудобство. Ще са необходими нови договори и нови маршрути, било то за втечнен природен газ, доставян от крайбрежието, или за газ по тръбопроводи от други държави, който да замени загубените руски доставки. И в двата случая разходите ще бъдат значителни.
„Ако газът идва в Европа под формата на втечнен природен газ, той почти сигурно ще бъде по-скъп от руския тръбен газ… Важна причина, поради която Европа е толкова зависима от руския тръбен газ, е, че той е евтин“, казва Грос. В крайна сметка това е „по-скоро въпрос на цена, отколкото на обем“, казва Кристоф Халсер, анализатор на газ и втечнен природен газ в Rystad Energy.
Словакия и Австрия вече са намерили алтернативни източници на газ чрез сделки със съседни държави като Турция. Междувременно Унгария може да отложи решението и да продължи да разчита на руски газ, идващ през Сърбия.
Всички тези алтернативи си имат цена, независимо дали става въпрос за по-скъп втечнен природен газ или, в случая на Унгария, за зависимост от един-единствен тръбопровод. Така или иначе, газът ще продължи да тече.
Въпреки че затварянето на тръбопроводите ще се усети най-силно в Централна и Източна Европа, целият ЕС може да почувства „вълнообразен ефект“, смята Грос. Тъй като експлоатацията на съществуващата газова инфраструктура ще бъде затруднена, пазарите ще станат по-тесни, с по-малко възможности за грешки в случай на проблеми с доставките.
Газопроводът през Украйна също би могъл да продължи да изпомпва газ. Въпреки че Киев отказа да преговаря за удължаване на договорите директно с Москва, в момента се водят преговори с богатия на изкопаеми горива Азербайджан за поемане на договорите.
Остават обаче въпросите дали Азербайджан може да произвежда достатъчно газ, за да замени целия предишен износ на Русия, или просто ще действа като посредник, като преименува „руския газ“ на „азерски газ“ и след това го изпраща по украински тръбопровод.
„Азербайджан не разполага с производствен капацитет, за да задоволи търсенето в Южна, Централна и Източна Европа, а Русия едва ли ще му позволи да използва тръбопроводната си мрежа за транзит на газ“, казва Аура Сабадус, експерт по газовите пазари в ICIS. Въпреки това, дори и при този сценарий, цените вероятно ще се повишат леко. И, разбира се, Русия ще реализира печалба.
